Югославяни (народ): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 5: Ред 5:
|по_места=[[САЩ]]: 328 547 (2000)<br>
|по_места=[[САЩ]]: 328 547 (2000)<br>
{{Сърбия}}: 80 721 (2002)<br>
{{Сърбия}}: 80 721 (2002)<br>
{{Канада}}: 65 305 (2006)<br>
{{Канада}}: 65 305 (2006)<br>
{{Черна Гора}}: 1 860 (2003)<br>
{{Словения}}: 527 (2002)<br>
{{Словения}}: 527 (2002)<br>
{{Хърватия}}: 176 (2001)<br>
{{Хърватия}}: 176 (2001)<br>

Версия от 17:29, 1 август 2008

Югославяни
Общ бройоколо 500 000
По местаСАЩ: 328 547 (2000)

 Сърбия: 80 721 (2002)
 Канада: 65 305 (2006)
 Черна гора: 1 860 (2003)
 Словения: 527 (2002)
 Хърватия: 176 (2001)

 Аржентина: 60,000 - 80,000 (2005)
Езиксърбохърватски,македонски
Религияглавно православие
Сродни групиИндо-европейци
Югославяни в Общомедия


Югославяните са така наречения "седми народ" на Титова Югославия. През 1961 година при поредното преброяване на населението югославяните получават отделна графа в анкетните бланки. Като югославяни се определят хора от различни националности и вероизповедание, които са живели в СФРЮ. Пораждането на този нов "народ" се обяснява от факта, че Титова Югославия е многонационална държава, в която смесените бракове представляват голям процент. По този начин се избягват проблемите при самоидентификацията на това население, което предпочита да се самоопредели като гражданин на Югославия — югославянин, а не по етнически произход. Доста често като югославяни се определят българите в бивша Югославия, поради страх от репресии от страна на сръбските власти. Към днешна дата този страх сред българите в Сърбия е намалял, но все още се усещат рецидивите на миналото.

Това национално самоопределение кулминира на преброяването на населението през 1981 година, когато в СФРЮ са преброени 1 219 000 югославяни, след което броят им намалява. Този факт се обяснява с нарастването на националистическите тенденции сред народите на бивша Югославия. Тъй като като югославяни се самоопределят предимно представителите на южнославянските нации — сърби, хървати, българи и бошняци (по-рядко албанци, унгарци, турци и други), можем да ги причислим като южнославянски народ.

На преброявантето на населението през 1981 година, най-много югославяни има в Сърбия (36%) и Босна и Херцеговина (26%). При преброяването от 2002 година, в Сърбия като югославяни се самоопределят едва 80 721, от тях 49 881 живеят във Войводина и 30 840 в Централна Сърбия.

Вижте още