Метеорит: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 14: | Ред 14: | ||
* [http://bgastronomy.com/index.asp?ID=209&Cat=11 Страница за метеорита в Астрономическия речник] |
* [http://bgastronomy.com/index.asp?ID=209&Cat=11 Страница за метеорита в Астрономическия речник] |
||
* [http://www.clmc.bas.bg/minsoc/Minerals%20of%20Bulgaria/Bulgarian%20meteorites.htm Метеорити, падали на територията на България] |
* [http://www.clmc.bas.bg/minsoc/Minerals%20of%20Bulgaria/Bulgarian%20meteorites.htm Метеорити, падали на територията на България] |
||
* [http://www.lpl.arizona.edu/impacteffects/ |
* [http://www.lpl.arizona.edu/impacteffects/ Он-лайн калкулатор на ефекта при сблъсък на метеорит със Земята] {{език икона|en}} |
||
[[Категория:Метеорити| ]] |
[[Категория:Метеорити| ]] |
Версия от 13:11, 5 август 2008
Метеоритът е твърдо метеорно тяло с извънземен произход, паднало върху земната повърхност (или на повърхността на друга планета, спътник). Метеоритите са с неправилна многостенна форма, със заоблени ръбове, покрити с тъмна кора и вдлъбнатини. Имат размери от няколко милиметра до няколко метра, тежат от няколко грама до няколко тона. Биват железни (>90% метал), железно-каменни (~50% метал), каменни (<10% метал). Съдържат главно силиций, алуминий, желязо, калций и кислород. Метеоритите най-често падат поединично, тъй като са неразрушили се при навлизането си в земната атмосфера тела. При падането на големи метеорити се образуват метеоритни кратери.
Метеоритите са тела, които са главно каменни или железни и падат върху земята от междупланетното пространство. Те са остатъци от метеори, които не са успели да изгорят напълно при преминаването си в земната атмосфера. При падане на такова тяло се наблюдава интензивно светещо движещо се тяло с видимо по-големи размери - това явление в астрономията се нарича болид. То може да се наблюдава и денем. Падането е съпроводено и със звук. Интересен е фактът, че нощем болидът осветява местности с километри наоколо. От съпротивлението на въздуха метеорното тяло се забавя и неговата кинетична енергия преминава в топлинна и светлинна. В резултата на това повърхностния слой на метеорита и образувалата се около него въздушна обвивка се нагрява до няколко хиляди градуса. Веществото на метеорното тяло след кипване се изпарява и частично се разпръсква на много малки капчици. Падайки почти отвесно на Земята, отломките на метеорното тяло изстиват и когато достигнат повърхността, те са само топли. На местата на падане метеорите образуват вдлъбнати, размерите и формата на които зависят от масата и скоростта на метеоритите. Най-големият метеорит - Хоба (назовава се на местността, в която е бил намерен) югозападна Африка през 1920 г. е железен и масата му е около 60 тона а обемът ок. 9 m3.Поради своите размери той все още се намира там. Метеорити с такива големи размери падат много рядко. Обикновено масата им е от няколко стотин грама до няколко килограма. Обикновено метеоритите са съставени от същите химически елементи, каквито има и на земята. Това са следните 8 елемента: никел, магнезий, желязо, силиций, сяра, алуминий, калций и кислород. Има и други елементи, но те се срещат в много малки количества. Свързвайки се помежду си, тези елементи образуват различни минерали, повечето от които ги има на Земята, но се срещат и метеорити с неизвестни минерали. Известни са много случаи на падане на метеорити на Земята.Най-новите известни случаи на падане на метеорити в по-новата история са падането на Тунгуския метеорит през 1908 год. и на Сихотеалинския метеорит през 1947 год.От първия са намерени едва няколко грама метеоритно вещество.От вторият са открити ок. 23 тона, като парчетата варират от няколко десетки от грама до 1745 кг.