Конично сечение: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: zh-classical:圓錐曲線
м Робот Добавяне: fa:مقطع مخروطی
Ред 78: Ред 78:
[[eo:Koniko]]
[[eo:Koniko]]
[[es:Sección cónica]]
[[es:Sección cónica]]
[[fa:مقطع مخروطی]]
[[fi:Kartioleikkaus]]
[[fi:Kartioleikkaus]]
[[fr:Conique]]
[[fr:Conique]]

Версия от 11:31, 19 август 2008

Конични сечения. А) парабола. В) елипса и окръжност. С) хипербола

Конично сечение в математиката е алгебрична крива от втора степен, която може да се получи от сечението на правилна конична повърхнина с равнина. Видовете конични сечения са били известни още на древните гърци; получават имената си от Аполоний Пергски, който систематично да изследвал свойствата им.

Геометрично представяне

Три са видовете конични сечения:

  • елипса — затворена крива с два фокуса. Частен случай е окръжността, която се получава при пресичане на прав кръгов конус с равнина, перпендикулярна на оста му.
  • парабола — отворена крива с един фокус. Получава се при пресичане на конуса с равнина, успоредна на образувателната му.
  • хипербола — отворена крива, състояща се от два клона, има два фокуса. Представлява сечение на двата ръкава на конуса с равнина, която не е успоредна на негова образувателна.

Думите „елипса“, „парабола“ и „хипербола“ произхождат от гръцки език и означават съответно „недостиг“ (έλλειψη), „прилагане“ (παραβαλη) и „излишък“ (ὑπερβολή). Въведени са от Аполоний във връзка с дефинираната от него процедура „прилагане“ за построяване на правоъгълник с дадена основа, равнолицев с друг даден правоъгълник.[1]

В случаите когато равнината минава през върха на коничната повърхнина, се наблюдават различни изродени случаи на конични сечения:

  • права линия — когато равнината допира коничната равнина и сечението на двете представлява образувателна на конуса.
  • двойка пресечни прави — когато равнината сече конуса под по-малък ъгъл, от този между образувателната и оста на ротация.
  • точка — когато равнината сече конуса под по-голям ъгъл.

Аналитично представяне. Представяне като геометрично място на точки

Друг начин за дефиниране на коничните сечения е посредством точка и права.[2] Нека F е фиксирана точка в равнината, а d - права, неминаваща през F. Нека М е произволна точка и за нея разгледаме разстоянията MF и MM' до правата d (където ) и по-специално тяхното отношение: , наречено ексцентрицитет.

Множеството от точки М в равнината, за които така определеният ексцентрицитет е постоянно число, се нарича конично сечение, точка F — фокус, а правата dдиректриса.

Нека е въведена декартова координатна система , такава че съвпада с правата d, оста минава през F. В така подбраната координатна система правата d има уравнение , а F има координати (p, 0), където p е разстоянието от фокуса F до директрисата d. Така от дефиниционното равенство следва, че , което след преобразувание приема вида:

, което е уравнение от втора степен на двете неизвестни .

Двата основни случая се определят в зависимост от това дали коефициентът пред се нулира или не, т.е. в зависимост от това дали ексцентрицитетът е равен на или различен от 1.

  1. При , уравнението приема вида , което след полагането а оттам след обратно преобразувание се получава и каноничното уравнение на параболата:
    Оттук и дефиницията на параболата като геометричното място на точки, които са равноотдалечени от точка и права.[3]
  2. Нека . С полагането на се прави транслация на координатната система, където е неизвестната величина, която подлежи на определяне. След заместването и елементарни преобразувания, следва че , оттук и . Оттук насетне има два случая, в зависимост от е.
    1. При и като разделим на , при полагане на получаваме, че , което се нарича канонично уравнение на елипсата.
      Елипсата се определя и като геометричното място от точки, за които сумата от разстоянията до две предварително фиксирани точки е постоянно число (бифокална дефиниция).[3]
    2. При и като разделим на , при полагане на получаваме, че , което се нарича канонично уравнение на хиперболата.
      Хиперболата се определя и като геометричното място от точки, за които абсолютната стойност на разликата от разстоянията до две предварително фиксирани точки е постоянно число (бифокална дефиниция). [3]

И така, трите вида конични сечения се получават в зависимост от стойността на ексцентрицитета, като:

  • при коничното сечение е елипса, има два фокуса и две директриси,
  • при коничното сечение е парабола, има един фокус и една директриса,
  • при коничното сечение е хипербола, има два фокуса и две директриси.

Свойства

История

Коничните сечения са били изследвани от много математици на древността.

Учителят на Александър Македонски, Менехъм, открива около 340 г.пр.н.е., че трите криви са сечения на равнина с конус. В негова чест Ератостен ги нарича „триада на Менехъм“. По времето на Менехъм и Ератостен известният начин за построяване на елипсата, параболата и хиперболата бил като към три различни конуса, наричани съответно „остроъгълен“, „правоъгълен“ и „тъпоъгълен“, се пуска секуща равнина, перпендикулярна на техните образувателни.

Около 225 г. Аполоний Пергски построява трите криви, като фиксира конуса, а пуска секущата равнина под различни към него ъгли.[4]

През 17 век коничните сечения биват описани в декартови координати от Джон Уолис и Ян де Вит, който дава и определенията на термините директриса и фокус на конично сечение.[5]

Методи и инструменти за чертане

Шаблон:Раздел мъниче Първите инструменти за изчертаване на елипси вероятно са изобретени от Прокъл и Исидор Милетски през 5 - 4 в.пр.н.е.[4] Представлявали са проста конструкция с конец, която работи на принципа на бифокалната дефиниция на елипсата.

Друг метод за изчертаване на елипси е наречен по името на Архимед. При него се взима отсечка АС, върху която се отбелязва точка В. Когато точките А и В се движат съответно по две пресичащи се прави оси, „пишещият“ елемент в точка С изчертава елипса.

Приложения

Приложение коничните сечения имат в астрономията: те участват в математическия апарат, с който Кеплер и Исак Нютон описват движението на планетите. Кеплер формулира закона, че планетите се движат по елипсовидна орбита, в единия фокус на която се намира Слънцето. По-общо, всички небесни тела, които се намират под въздействието на слънчевата гравитация и върху които не оказват влияние други сили, се движат по орбита с форма на някое конично сечение, за което Слънцето е фокус. Непериодичните комети се движат по парабола и хипербола, а периодичните — по силно издължени елипси.[6]

Източници

  1. "Лексикон Математика", изд. Абагар, Холдинг, София, 1995
  2. „Линейна алгебра и аналитична геометрия“, М. Гаврилов, Г. Станилов, Софтех, София, 1998
  3. а б в Справочник по висша математика, Георги Каменаров, Издателство „Техника“, 1994
  4. а б "Математически термини", Н.В. Александрова, ДИ Наука и изкуство, София, 1984
  5. Шаблон:En икона "The Penguin Dictionary of Mathematics", John Daintith, R.D. Nelson, Penguin Books, 1989
  6. Информация за коничните сечения // PlanetMath.org. Посетен на 17/05/2007. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код „английски)

Външни препратки