Пиетизъм: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Iliank (беседа | приноси)
5522 редакции
Iliank (беседа | приноси)
5522 редакции
Редакция без резюме
Ред 20: Ред 20:


== Течения в пиетизма ==
== Течения в пиетизма ==
<!-- „Pietismus“ ist eine Sammelbezeichnung für viele unterschiedliche Strömungen. Neben dem lutherischen Pietismus, als dessen „Vater“ der Elsässer Philipp Jacob Spener (1635-1705) gilt, entwickelte sich der reformierte Pietismus, zu dessen Vertretern Theodor Undereyck und Gerhard Tersteegen gehörten. Als Programmschrift des lutherischen Pietismus gilt Speners 1675 erschienenes Werk Pia desideria (Fromme Wünsche), in dem er für eine persönliche Frömmigkeit eintrat. Als neue Form der Zusammenkünfte entwickelten sich die Privatversammlungen (Konventikel, Versammlungen, in Württemberg „Stunden“, dazu die schweizerdeutsche Bezeichnung „Stündeler“ und der russische Ausdruck штундист [Stundist] für „Sektenmitglied“), in denen man die Predigt des Pfarrers noch einmal besprach, christliche Erbauungsbücher las, betete und sang. Aber Spener forderte auch eine Reform der Theologenausbildung.


Mit der Verwirklichung dieser Forderungen wies der Pietismus den Gläubigen eine eigenständige religiöse Autorität zu. Zudem förderte er die Individualisierung der Persönlichkeit, indem er die persönliche Glaubensüberzeugung in den Mittelpunkt rückte. Auch die Lesefähigkeit wurde durch das Lesen und Hören der oftmals nicht einfachen Texte aus den Erbauungsbüchern stimuliert.
⚫
== Лутерански пиетизъм ==


Wichtige Gründerväter des (württembergischen) Pietismus wie Michael Hahn, Johann Albrecht Bengel und Friedrich Christoph Oetinger vertraten die Allversöhnung (apokatastasis). Sie ist zwar stets nur eine vom Mainstream-Denken vernachlässigte Bibelauslegung geblieben. Gleichwohl hätte sie inhaltlich das systemische Potential zu einer „glaubhaften“ Erneuerung der Kirche, indem sie lange verschüttete, tiefgreifende Traditionen (Origenes u.a.) und Perspektiven der „Guten Botschaft“ aufdeckte und klarstellte, nach der alles Leben zu höheren Zielen aufsteigt, und zwar durch allgemeine und individuelle Aufwärtsstufung des „Rades der Geburt“ (trochòs tês genéseos, Jak 3,6), bis diese am „Ende der Zeiten“ nicht mehr nötig sein wird. Dieses griechische Wort des NT war nach Ernst Benz das Passwort der württembergischen Pietisten.
⚫
== Неопиетизъм ==

Sowohl beim lutherischen als auch beim reformierten Pietismus sind jeweils kirchliche und kirchenkritische Strömungen wie der radikale Pietismus und die Inspirationsbewegung zu unterscheiden. -->
⚫
=== Лутерански пиетизъм ===

⚫
=== Неопиетизъм ===


== Влияние ==
== Влияние ==


===Мислители и теолози повлияни от пиетизма===
⚫
== Критика ==


* [[Имануел Кант]]
== Представители на пиетизма ==
* [[Фридрих Хьолдерлин]]
* ''Friedrich Wilhelm Joseph Schelling'' (1775-1854), немски философ
* ''Franz von Baader'' (1765-1841), немски лекар, инженер и философ
* ''Rudolf Kögel'' (1829-1896), евангелски теолог
* [[Фридрих Шлайермахер]]


===Политици повлияни от пиетизма===

* [[Йоханес Рау]]
* [[Густав Хайнеман]], повлиян от [[пастор]] ''Friedrich Graeber'' и ''Wilhelm Busch'' в [[Есен (град)|Есен]]
* Политоложката ''Christina Rau'' съпруга на Йоханес Рау.
* [[Георг Михаелис]]

⚫
== Критика ==

== Известни представители на пиетизма ==
* ''Gottfried Arnold'' (1666-1714)
* ''Johann Albrecht Bengel'' (1687-1752)
* ''Johann Christoph Blumhardt'' (1805-1880)
* ''Wilhelm Busch'' (1897-1966)
* ''August Hermann Francke'' (1663-1727)
* ''Johann Michael Hahn'' (1758-1819)
* ''Philipp Matthäus Hahn'' (1739-1790)
* ''Johann Julius Hecker'' (1707-1768)
* ''Aloys Henhöfer'' (1789-1862)
* ''Gottlieb Wilhelm Hoffmann'' (1771-1846)
* ''Remmer Janssen'' (1850-1931)
* ''Johann Heinrich Jung-Stilling'' (1740-1817)
* [[Фридрих Готлиб Клопщок]]
* ''Friedrich Christoph Oetinger'' (1702-1782)
* ''Friederike von Reden'' (1774-1854)
* ''Georg Friedrich Rogall'' (1701-1733)
* ''Franz Albert Schultz'' (1692-1763)
* ''Johann Jakob Schütz'' (1640-1690)
* ''August Gottlieb Spangenberg'' (1704-1792)
* ''Philipp Jacob Spener'' (1635-1705), счита се за „баща“ на пиетизма
* ''Heinrich Ernst zu Stolberg-Wernigerode'' (1716-1778)
* ''Gerhard Tersteegen'' (1697-1769)
* ''Johann Heinrich Volkening'' (1796-1877)
* ''Anton Heinrich Walbaum'' (1696-1753)
* ''Nikolaus Ludwig Graf von Zinzendorf'' (1700-1760), основател на ''Herrnhuter Brüdergemeine''


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* {{De икона}} [http://www.glaubensstimme.de/pietismus/ Текстове на различни пиетисти]
* {{De икона}} [http://www.glaubensstimme.de/pietismus/ Текстове на различни пиетисти]

{{Превод от|de|Pietismus|49672526}}


[[Категория:Протестантство]]
[[Категория:Протестантство]]

Версия от 16:35, 25 август 2008

Пиетизъм (на немски Pietismus; от лат. pietas – „благочестие“) е най-важното реформаторско движение в немското протестантство след реформацията, което е възникнало в Германия в края на 17 век.

Произход на думата

Немския термин „Pietismus“ (пиетизъм) е съставна дума от латински, френски и гръцки език. Към френската дума piété, която от своя страна е образувана от акузатива pietatem на латинската дума pietas („чувство на задълженост“), се добавя полатинченото гръцко окончание „-ismós“, което изразява интензивни вътрешни позиции или прекалени идеологии. В началото думата е служела за подигравателно обозначение за „набожност“. Като положително самоописание (на професора по поезия от Лайпциг Joachim Feller) означава стремеж към интензивно и дълбоко благочестие и набожност.

Същност на пиетизма

Исторически пиетизмът е реакция на Просвещението. Теологично погледнато е отговор на напрежението и травмата от Тридесетгодишната война чрез ново ориентиране към лютеранството. Просвещението разтърсва традиционния светоглед чрез научни познания и атакува официалната теология чрез философията на Просвещението. Теологията реагира чрез повишаване на научността и по-този начин става неразбираема за нормалните църковни членове. От една страна абсолютистката държава изисква признание на официалната догма, което се поставя на преден план, но от друга страна личната вяра и набожност се определя като смущаваща. Пиетизмът критикува тези две развития, които ги определя като чисто формални, и противопоставя на тях своя идеал на една лична вяра и набожност, която зачита и човешките чувства.

Пиетизмът е едно библейско движение на миряни за освещение (на немски Heiligungsbewegung). Той подчертава субективната страна на вярата, но се развива в една силна мисионска и социална посока. В практиката на пиетизма домашните групи за общо изучаване на Библията с молитва имат често по-голямо значение от богослуженията.

Пиетизмът изповядва в много от своите течения безпогрешността на Библията (в по-лека форма: липса на противоречия в Библията) или достатъчността на Святото писание по отношение на спасението. В резултат следва една консервативна теология.

Също така пиетизмът подчертава свещеничеството на всички вярващи, според 1. Петрово 2:9f. Като проповедници биват призовани не само теолози, а и миряни - предимно мъже - без теологично образование.

Днес пиетистите се числят към евангеликалните християни (англ. evangelicalism).

Течения в пиетизма

Лутерански пиетизъм

Неопиетизъм

Влияние

Мислители и теолози повлияни от пиетизма

Политици повлияни от пиетизма

Критика

Известни представители на пиетизма

  • Gottfried Arnold (1666-1714)
  • Johann Albrecht Bengel (1687-1752)
  • Johann Christoph Blumhardt (1805-1880)
  • Wilhelm Busch (1897-1966)
  • August Hermann Francke (1663-1727)
  • Johann Michael Hahn (1758-1819)
  • Philipp Matthäus Hahn (1739-1790)
  • Johann Julius Hecker (1707-1768)
  • Aloys Henhöfer (1789-1862)
  • Gottlieb Wilhelm Hoffmann (1771-1846)
  • Remmer Janssen (1850-1931)
  • Johann Heinrich Jung-Stilling (1740-1817)
  • Фридрих Готлиб Клопщок
  • Friedrich Christoph Oetinger (1702-1782)
  • Friederike von Reden (1774-1854)
  • Georg Friedrich Rogall (1701-1733)
  • Franz Albert Schultz (1692-1763)
  • Johann Jakob Schütz (1640-1690)
  • August Gottlieb Spangenberg (1704-1792)
  • Philipp Jacob Spener (1635-1705), счита се за „баща“ на пиетизма
  • Heinrich Ernst zu Stolberg-Wernigerode (1716-1778)
  • Gerhard Tersteegen (1697-1769)
  • Johann Heinrich Volkening (1796-1877)
  • Anton Heinrich Walbaum (1696-1753)
  • Nikolaus Ludwig Graf von Zinzendorf (1700-1760), основател на Herrnhuter Brüdergemeine

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pietismus в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Пиетизъм&oldid=1890605“.