Камий Писаро: Разлика между версии
м Робот Добавяне: ka:კამილ პისარო |
м уилям --> джоузеф търнър |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Биография инфо |
{{Биография инфо |
||
| име= Камий Писаро |
|||
| портрет= Camille Pissarro 040.jpg |
| портрет= Camille Pissarro 040.jpg |
||
| описание= френски импресионист |
| описание= френски импресионист |
||
| наставка= |
|||
| роден-дата=[[10 юли]] [[1831]] |
| роден-дата=[[10 юли]] [[1831]] |
||
| роден-място=о.[[Сейнт Тома]], [[?]] |
| роден-място=о.[[Сейнт Тома]], [[?]] |
||
Ред 10: | Ред 9: | ||
}} |
}} |
||
'''Камий Жакоб Писаро''' ( |
'''Камий Жакоб Писаро''' ({{lang-fr|Jacob Camille Pissarro}}) е френски живописец, един от основателите на [[импресионизъм|импресионизма]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Ред 16: | Ред 15: | ||
През [[1855]] г. окончателно се установява във [[Франция]]. Получава разрешение от баща си да стане художник и |
През [[1855]] г. окончателно се установява във [[Франция]]. Получава разрешение от баща си да стане художник и |
||
постъпва в Академията за изящни изкуства в Париж,където негов съученик е [[Камий Коро]]. Учи и в частната "Академия" на Сюис. Тук се запознава с [[Клод Моне]] и [[Пиер-Огюст Реноар]]. Основните сюжети на неговите произведения в този период са селските пейзажи и гледки от Париж. В 1859 и 1860 г. излага в официалния [[Салон]]. През 1863 г. журито на Салона отхвърля неговите творби. През 1864 г. участва в изложба организирана от художници чиито творби не са приети в Салона. Тя влиза в историята на изкуството под името "[[Салон на отхвърлените]]". При избухването на [[Френско-Пруска война|Френско-Пруската война]] ([[1870]] г.) заминава за [[Англия]]. В [[Лондон]] Писаро се запознава с търговеца на картини [[Дюран-Рюел]], изиграл немаловажна роля в утвърждаването на импресионизма. Тук художникът изучава [[пейзаж]]ите на [[ |
постъпва в Академията за изящни изкуства в Париж,където негов съученик е [[Камий Коро]]. Учи и в частната "Академия" на Сюис. Тук се запознава с [[Клод Моне]] и [[Пиер-Огюст Реноар]]. Основните сюжети на неговите произведения в този период са селските пейзажи и гледки от Париж. В 1859 и 1860 г. излага в официалния [[Салон]]. През 1863 г. журито на Салона отхвърля неговите творби. През 1864 г. участва в изложба организирана от художници чиито творби не са приети в Салона. Тя влиза в историята на изкуството под името "[[Салон на отхвърлените]]". При избухването на [[Френско-Пруска война|Френско-Пруската война]] ([[1870]] г.) заминава за [[Англия]]. В [[Лондон]] Писаро се запознава с търговеца на картини [[Дюран-Рюел]], изиграл немаловажна роля в утвърждаването на импресионизма. Тук художникът изучава [[пейзаж]]ите на [[Джоузеф Търнър]] и [[Джон Констабъл]]. Връщайки се във Франция след края на войната ([[1871]]), заварва домът си в [[Лувисиен]] разорен от квартирувалите там пруски войници. Стотици платна на художника са унищожени. |
||
В следващите години Писаро рисува в Лувисиен, [[Овер сюр Оаз]] и [[Понтуаз]] заедно с приятеля си [[Пол Сезан]]. През 1874 г. участва в ''Първата изложба на импресионистите''. Той е едиственият голям импресионист участвал и в осемте изложби на импресионистите. Към творчеството на младите си колеги [[Пол Гоген]], [[Жорж Сьора]] и [[Пол Синяк]] се отнася с интерес и симпатия. В периода 1886-1890 г. работи в [[поантилизъм|поантилистичният]] стил на Сьора. В последствие отчита тава като грешка и се връща към предишния си начин на работа. Подържа приятелски отношения със Сезан, Гоген и [[Едгар Дега]]. В отношенията му с последния има пириод на отчуждаване. Причината е "[[Афера Драйфус|Аферата Драйфус]]", която изостря духовете във Франция и поражда антисемитски настроения. Сприхавият Дега обижда приятеля си заради еврейския му произход. В последствие добродушният Писаро му прощава. |
В следващите години Писаро рисува в Лувисиен, [[Овер сюр Оаз]] и [[Понтуаз]] заедно с приятеля си [[Пол Сезан]]. През 1874 г. участва в ''Първата изложба на импресионистите''. Той е едиственият голям импресионист участвал и в осемте изложби на импресионистите. Към творчеството на младите си колеги [[Пол Гоген]], [[Жорж Сьора]] и [[Пол Синяк]] се отнася с интерес и симпатия. В периода 1886-1890 г. работи в [[поантилизъм|поантилистичният]] стил на Сьора. В последствие отчита тава като грешка и се връща към предишния си начин на работа. Подържа приятелски отношения със Сезан, Гоген и [[Едгар Дега]]. В отношенията му с последния има пириод на отчуждаване. Причината е "[[Афера Драйфус|Аферата Драйфус]]", която изостря духовете във Франция и поражда антисемитски настроения. Сприхавият Дега обижда приятеля си заради еврейския му произход. В последствие добродушният Писаро му прощава. |
||
Ред 24: | Ред 23: | ||
Художникът умира на [[12 ноември]] (според други сведения на 13 ноември) 1903 г. в Париж. Погребан е на гробището [[Пер Лашез]]. |
Художникът умира на [[12 ноември]] (според други сведения на 13 ноември) 1903 г. в Париж. Погребан е на гробището [[Пер Лашез]]. |
||
==Живописна техника== |
== Живописна техника == |
||
Камии Писаро е един от художниците оформили основните принципи и похвати на импресионизма: разлагане на цветовете, изграждане на изображението от ситни живописни мазки, създаващи трептяща атмосфера. Той оказва влияние на останалите импресионисти и на Гоген. В творчеството му съществува период на увлечение към поантилизма. Запазени са ред платна на художника в този стил. От 1890 г. се отказва от него и се връща към импресионизма. Най-известен е Писаро със своите градски и селски пейзажи но създава също [[портрет]]и, [[натюрморт]]и и рисунки. |
Камии Писаро е един от художниците оформили основните принципи и похвати на импресионизма: разлагане на цветовете, изграждане на изображението от ситни живописни мазки, създаващи трептяща атмосфера. Той оказва влияние на останалите импресионисти и на Гоген. В творчеството му съществува период на увлечение към поантилизма. Запазени са ред платна на художника в този стил. От 1890 г. се отказва от него и се връща към импресионизма. Най-известен е Писаро със своите градски и селски пейзажи но създава също [[портрет]]и, [[натюрморт]]и и рисунки. |
||
<center><gallery caption= |
<center><gallery caption=Творби на Писаро> |
||
Картинка:Pissarro.gardenatpont.750pix.jpg|"Градина в Понтоаз", 1877 г. |
Картинка:Pissarro.gardenatpont.750pix.jpg|"Градина в Понтоаз", 1877 г. |
||
Картинка:Pissarro4.jpg|"Игра с пръчка", 1881 г. |
Картинка:Pissarro4.jpg|"Игра с пръчка", 1881 г. |
||
Ред 40: | Ред 39: | ||
{{Commons|Category:Camille Pissarro}} |
{{Commons|Category:Camille Pissarro}} |
||
{{СОРТКАТ:Писаро, Камий}} |
|||
[[Категория:Френски художници|Писаро]] |
|||
[[Категория: |
[[Категория:Френски художници]] |
||
[[Категория:Импресионизъм]] |
|||
[[ca:Camille Pissarro]] |
[[ca:Camille Pissarro]] |
Версия от 08:08, 1 септември 2008
Камий Писаро Camille Pissarro | |
френски импресионист | |
Роден |
о.Сейнт Тома, ? |
---|---|
Починал | |
Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
Семейство | |
Подпис | |
Камий Писаро в Общомедия |
Камий Жакоб Писаро (Шаблон:Lang-fr) е френски живописец, един от основателите на импресионизма.
Биография
Камий Писаро е роден на 10 юли 1831 г. на остров Сейнт Тома (Вирджински острови), в буржоазното семейство на търговеца евреин сефард Абрам Писаро и доминиканката Рашел Мансано-Помие. На 12 годишна възраст Камий живее в Западна Индия, а след това отива в Париж. Учи в лицея "Савари" в Паси. След завършване на училище отново се връща в Сен-Тома. От 1853 до 1855 г. е във Венецуела.
През 1855 г. окончателно се установява във Франция. Получава разрешение от баща си да стане художник и постъпва в Академията за изящни изкуства в Париж,където негов съученик е Камий Коро. Учи и в частната "Академия" на Сюис. Тук се запознава с Клод Моне и Пиер-Огюст Реноар. Основните сюжети на неговите произведения в този период са селските пейзажи и гледки от Париж. В 1859 и 1860 г. излага в официалния Салон. През 1863 г. журито на Салона отхвърля неговите творби. През 1864 г. участва в изложба организирана от художници чиито творби не са приети в Салона. Тя влиза в историята на изкуството под името "Салон на отхвърлените". При избухването на Френско-Пруската война (1870 г.) заминава за Англия. В Лондон Писаро се запознава с търговеца на картини Дюран-Рюел, изиграл немаловажна роля в утвърждаването на импресионизма. Тук художникът изучава пейзажите на Джоузеф Търнър и Джон Констабъл. Връщайки се във Франция след края на войната (1871), заварва домът си в Лувисиен разорен от квартирувалите там пруски войници. Стотици платна на художника са унищожени.
В следващите години Писаро рисува в Лувисиен, Овер сюр Оаз и Понтуаз заедно с приятеля си Пол Сезан. През 1874 г. участва в Първата изложба на импресионистите. Той е едиственият голям импресионист участвал и в осемте изложби на импресионистите. Към творчеството на младите си колеги Пол Гоген, Жорж Сьора и Пол Синяк се отнася с интерес и симпатия. В периода 1886-1890 г. работи в поантилистичният стил на Сьора. В последствие отчита тава като грешка и се връща към предишния си начин на работа. Подържа приятелски отношения със Сезан, Гоген и Едгар Дега. В отношенията му с последния има пириод на отчуждаване. Причината е "Аферата Драйфус", която изостря духовете във Франция и поражда антисемитски настроения. Сприхавият Дега обижда приятеля си заради еврейския му произход. В последствие добродушният Писаро му прощава.
През 1892 г. е организирана изложба на Писаро от Дюран-Рюел, която носи позакъснял успех за художника (по това време Реноар и Моне са вече доста известни). През 90 те Писаро участва в редица импресионистични изложби: Париж, Ню Йорк, Брюксел, Дрезден, Питсбърг, Петербург.
Художникът умира на 12 ноември (според други сведения на 13 ноември) 1903 г. в Париж. Погребан е на гробището Пер Лашез.
Живописна техника
Камии Писаро е един от художниците оформили основните принципи и похвати на импресионизма: разлагане на цветовете, изграждане на изображението от ситни живописни мазки, създаващи трептяща атмосфера. Той оказва влияние на останалите импресионисти и на Гоген. В творчеството му съществува период на увлечение към поантилизма. Запазени са ред платна на художника в този стил. От 1890 г. се отказва от него и се връща към импресионизма. Най-известен е Писаро със своите градски и селски пейзажи но създава също портрети, натюрморти и рисунки.
-
"Градина в Понтоаз", 1877 г.
-
"Игра с пръчка", 1881 г.
-
"Разговор край оградата", 1881 г.
-
"Портрет на Феликс", 1881 г.
-
"Играещи деца", поантилистичен период, 1887 г.
-
"Улица в Хавр", 1893 г.
-
"Булевард Монмартр", 1897 г.
-
"Автопортрет", 1903 г.