Марийски език

Марийски езици Марий йылме
Разпространение	Русия, Марий Ел, Башкортостан
Говорени от	600 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
Уралски Марийски езици Марийски, западен Марийски, източен
Марийски езици в Общомедия

Марийски език е един от угро-финските езици. Говори се от марийците, предимно в Република Марий Ел и Башкортостан. Старото му название е «черемиски език».

Принадлежи към финската подгрупа (заедно с прибалтийско-финските, мордовските, удмуртския език и езиците саами и коми ). Освен в Република Марий Ел е разпространен също покрай р. Вятка чак до Урал. В марийския език има две наречия: луговомарийско, разпространено по р. Волга (около Козмодемянск) и горномарийско около град Йошкар-Ола.

История

Историята на марийския език е сравнително малко изучена. Известно е, че се е оформил като марийски език в Поволожието, по на запад от съвременното си разпространение. Заемките в марийския дават донякъде сведения за хронологичното му развитие. Например преходът на [с] в [ш] е започнал не по-рано от 13 век, вероятно под татарско влияние.

Първите изследвания на марийския език датират от началото на 18 век. Първата граматика е «Черемисская грамматика», издадена в Казан през 1837 (без автор). През 1872 година е основана Казанската учителска семинария, една от чиито задачи е обучението на представители на волжките народи, в това число и на марийците. Това дава силен тласък на национално възраждане, създават се марийски училища, печатат се книги на марийски език.

През 20-те години на 20 век се създават две литературни норми: луговомарийски език и горномарийски език. По времето на Сталин практически цялата национална интелигенция бива унищожена. Постепенно марийците стават малцинство в собствената си република и под политически натиск марийският език се измества от руския.

С изследвания на марийския език се занимават руски, финландски и унгарски езиковеди. По времето на СССР с изследвания на марийския език се занимават основно марийски учени. Марийският език не е достатъчно изучен.

Граматика

Марийският език е аглутинативен език. Както в повечето угро-фински езици и в марийския е налице силно развито склонение на имената (много падежи, две числа, седем рода — един безпритежателен и шест притежателни, а именно „мой“, „твой“, „негов“, „наш“, „ваш“, „техен“) и сравнително слабо развито спрежение. В синтаксиса отсъстват съгласуване, освен съгласуване на глагола със съществителното по лице и число, и употреба на отрицателен глагол, при който главният глагол се заменства от особени отглаголни спомагателни фоми.

Пример за склонение на думата книга (заета от руски):

• именителен книга
• родителен книган
• дателен книгалан
• винителен книгам
• местен книгала (в книгата)
• компаратив книгаге
• комитатитив книгаште (с книгата)
• илатив книгашке (към книгата)
• латив книгаш

Притежанието се изразява чрез окончания:

• книгам - книгамвлак (моя книга/мои книги)
• книгат - книгатвлак (твоя книга/твои книги)
• книгаже - книгажевлак (негова/нейна книга/негови/нейни книги)
• книгана - книганавлак (наша книга/наши книги)
• книгада - книгадавлак (ваша книга/ваши книги)
• книгашт - книгаштвлак (тяхна книга/техни книги)

Речников състав

В речниковия състав на марийския език са установени много наслоявания. От времето преди н.е. са заемките от индоевропейските езици от Балканския полуостров и югоизточна Европа. Има много заемки от езика на волжките българи, което се обяснява с продължителни контакти на марийците с волжките българи.

От по-късен период са заемките от татарския и руския език. След създаването на СССР започва масово проникване на термини от международната лексика.

Фонетика

Марийският език използва руския вариант на кирилицата, като има добавени букви с диакритични знаци: гласни звукове [а], [о], [у], [ä], [ö], [ÿ], [э], [e], [и], [ы], [ӹ]; съгласни звукове [б], [в], [г], [д], [ж], [з], [к], [л], [ль], [м], [н], [нь], [п], [р], [с], [т], [ц], [ч], [ш].

Във фонетично отношение марийският език е доста своеобразен, понеже и гласните, и съгласните се подчиняват на вокалната хармония. Ако някоя сричка съдържа [а], [о], [у] или [ы], то следващите срички може да съдържат освен [э] и [и] само [а], [о], [у] или [ы]; ако пък някоя сричка съдържа [ä], [ö], [ÿ] или [ӹ], то в следващите срички може да съдържат освен [э] и [и] само [ä], [ö], [ÿ] или [ӹ]. В срички, съдържащи [ä], [ö], [ÿ], [ӹ], [э] и [и], съгласните освен [ль] и [нь], които са винаги меки, звучат по-меко.

Литература

• Троицкий В. П., Черемисско-русский словарь, Казань, 1894;
• Васильев В. М., Записки по грамматике народа мари, Казань, 1918;
• Шорин В. С., Маро-русский словарь горного наречия, Казань, 1920;
• Кармазин Г. Г., Материалы к изучению марийского языка, Краснококшайск, 1925;
• Его же, Учебник марийского языка лугово-восточного наречия, Йошкар-Ола, 1929;
• Васильев В. М., Марий Мутэр (словарь), Центриздат, М., 1929;
• Castrén M. A., Elementa grammaticae tscheremissicae, Kuopio, 1845;
• Wiedemann F., Versuch einer Grammatik der tscheremissischen Sprache, SPB, 1847 ;
• Budenz J., Erdei és hegyi cseremisz szótár, Pest, 1866 (марийско-унгарски речник);
• Szilasi M., Cseremisz szótár, Budapest, 1901 (марийско-унгарски речник);
• Ramstedt C., Bergtscheremissische Sprachstudien, Helsingfors, 1902 (съдържа и марийско-немски речник);
• Beke О., Cseremisz nyelvtan, Budapest, 1911 (граматика);
• Räsänen M., Die tschuwassischen Lehnwörter im Tscheremissischen, Helsinki, 1920;
• Lewy E., Tscheremissische Grammatik, Lpz., 1922;
• Wichmann Y., Tscheremissische Texte mit Wörterverzeichnis und grammatikalischem Abriss, Helsingfors, 1923 (речник и граматика);
• Räsänen, Die tatarischen Lehnwörter im Tscheremissischen, Helsinki, 1923.