Астеносфера: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 16:17, 14 септември 2008

Астеносферата е слой от строежа на земното тяло, заемащ най-горната част на земната мантията. Намира се между 100 и 200 km под повърхността, но вероятно на места достига до 400 km. Това е „най-слабата“ или най-меката част от земната мантия.

Разположение и физична същност

От физико-механична гледна точка тя е слой неиздържащ на тенгенциалните напрежения. Тя е слой който отбелязва повърхностния слой на горната мантия и който се явява втечнената скална маса, върху която се осъществява континенталният дрейф. Крайната ѝ якост е толкова малка, че може да се пренебрегне. Температурата ѝ съответства на тази на минимума на началното разтапяне, която е по-ниска в присъствието на вода. Долната граница на астеносферата не е рязка, а се изразява чрез прехода към отдолулежащата мантия. Астеносферата е пластична, но в нея се обособяват няколко второстепенни геофизични граници с по-висока твърдост ( на около 410 и 660 км дълбочина), около които има повишаване скоростта на сеизмичните вълни, което е индикация за наличието на по-твърди слоеве. Астеносферата е се отделя от земната кора чрез Границата на Мохоровичич.

Виж още

Шаблон:Геология-мъниче

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
-'''Астеносферата''' е слой от строежа на земното тяло, заемащ най-горната част на  [[земна мантия|земната мантията]]. Намира семежду 100 и 200 km под повърхността, но вероятно на места достига до 400 km. Това е „най-слабата“ или най-меката част от [[земна мантия|земната мантия]].
+'''Астеносферата''' е слой от строежа на земното тяло, заемащ най-горната част на  [[земна мантия|земната мантията]]. Намира се между 100 и 200 km под повърхността, но вероятно на места достига до 400 km. Това е „най-слабата“ или най-меката част от [[земна мантия|земната мантия]].
 ==Разположение и физична същност==
-Астеносферата е слой, който отбелязва повърхностния слой на горната мантия и който се явява  втечнената скална маса, върху която се осъществява [[континентален дрейф|континенталният дрейф]]. Съвременното наукознание приема, че именно върху втечнената материя от астеносферата [[литосферна плоча|литосферните плочи]] се придвижват като по този начин се осъществява на практика теория за [[плейттектоника|плейттектонската]] същност на [[земна кора|земната кора]]. Астеносферата е се отделя от земната кора чрез [[Граница на Мохо|Границата на Мохоровичич]].
+От физико-механична гледна точка тя е слой неиздържащ на тенгенциалните напрежения. Тя е слой който отбелязва повърхностния слой на горната мантия и който се явява  втечнената скална маса, върху която се осъществява [[континентален дрейф|континенталният дрейф]]. Крайната и&#768; якост е толкова малка, че може да се пренебрегне. Температурата и&#768; съответства на тази на минимума на началното разтапяне, която е по-ниска в присъствието на вода. Долната граница на астеносферата не е рязка, а се изразява чрез прехода към отдолулежащата мантия. Астеносферата е пластична, но в нея се обособяват няколко второстепенни геофизични граници с по-висока твърдост ( на около 410 и 660 км дълбочина), около които има повишаване скоростта на сеизмичните вълни, което е индикация за наличието на по-твърди слоеве.
+Астеносферата е се отделя от земната кора чрез [[Граница на Мохо|Границата на Мохоровичич]].
 ==Виж още==