Яко Доросиев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м кат |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{авторски права|08:24, 5 август 2008 (UTC)}}ДОРОСИЕВ, Яко (Йоаким) Тодоров (20.І.1890, Копривщица - 26.ІІІ.1925, София) Роден в семейство на учители. Завършва гимназия в Пловдив, където участвува в марксически кръжок ръководен от В. Коларов. Член е на БРСДП (т.с.) от 1908. След завършване на гимназията учителства в Пловдивско и Софийско. Активен деец на Учителската синдикална организация. През Първата световна война е взводен командир на румънския фронт. През 1920 чрез конкурс е назначен за учител в София и е избран за секретар на столичната учителска организация. През 1921 за противодържавна пропаганда е лишен завинаги от учителски права. Избран е за секретар на Лозенската парт. секция и за член на Местния к-т на БКП в София. Участвува дейно в подготовката на въстанието 1923, но на 12 септември е арестуван и изтезаван в пехотните казарми. Освободен в началото на 1924. На Витошката нелегална партийна конференция 1924 е избран за член на ЦК на БКП. От октомври 1924 организира нелегални печатници за издаване на позиви и на в. "Работнически вестник" (1897-1939) и др. Осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Работи с К.Янков, Ив.Минков, М.Фридман и др. Свръзка е и с четите на Й.Кискинов и Н.Тумангелов, организира нелегални явки и участвува в опасни акции. На път за заседание на Военния център е проследен от органите на ІІІ секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка се самоубива на ъгъла на улиците "Сан Стефано" и "Оборище" в София. |
{{авторски права|08:24, 5 август 2008 (UTC)}}ДОРОСИЕВ, Яко (Йоаким) Тодоров (20.І.1890, Копривщица - 26.ІІІ.1925, София) Роден в семейство на учители. Завършва гимназия в Пловдив, където участвува в марксически кръжок ръководен от В. Коларов. Член е на БРСДП (т.с.) от 1908. След завършване на гимназията учителства в Пловдивско и Софийско. Активен деец на Учителската синдикална организация. През Първата световна война е взводен командир на румънския фронт. През 1920 чрез конкурс е назначен за учител в София и е избран за секретар на столичната учителска организация. През 1921 за противодържавна пропаганда е лишен завинаги от учителски права. Избран е за секретар на Лозенската парт. секция и за член на Местния к-т на БКП в София. Участвува дейно в подготовката на въстанието 1923, но на 12 септември е арестуван и изтезаван в пехотните казарми. Освободен в началото на 1924. На Витошката нелегална партийна конференция 1924 е избран за член на ЦК на БКП. От октомври 1924 организира нелегални печатници за издаване на позиви и на в. "Работнически вестник" (1897-1939) и др. Осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Работи с К.Янков, Ив.Минков, М.Фридман и др. Свръзка е и с четите на Й.Кискинов и Н.Тумангелов, организира нелегални явки и участвува в опасни акции. На път за заседание на Военния център е проследен от органите на ІІІ секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка се самоубива на ъгъла на улиците "Сан Стефано" и "Оборище" в София. |
||
{{DEFAULTSORT:Доросиев, Яко}} |
|||
[[Категория:Български терористи]] |
|||
[[Категория:Български комунисти]] |
Версия от 15:44, 19 септември 2008
Текстът в тази статия или раздел вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля, пишете на беседата. Шаблонът е поставен на 08:24, 5 август 2008 (UTC). |
ДОРОСИЕВ, Яко (Йоаким) Тодоров (20.І.1890, Копривщица - 26.ІІІ.1925, София) Роден в семейство на учители. Завършва гимназия в Пловдив, където участвува в марксически кръжок ръководен от В. Коларов. Член е на БРСДП (т.с.) от 1908. След завършване на гимназията учителства в Пловдивско и Софийско. Активен деец на Учителската синдикална организация. През Първата световна война е взводен командир на румънския фронт. През 1920 чрез конкурс е назначен за учител в София и е избран за секретар на столичната учителска организация. През 1921 за противодържавна пропаганда е лишен завинаги от учителски права. Избран е за секретар на Лозенската парт. секция и за член на Местния к-т на БКП в София. Участвува дейно в подготовката на въстанието 1923, но на 12 септември е арестуван и изтезаван в пехотните казарми. Освободен в началото на 1924. На Витошката нелегална партийна конференция 1924 е избран за член на ЦК на БКП. От октомври 1924 организира нелегални печатници за издаване на позиви и на в. "Работнически вестник" (1897-1939) и др. Осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Работи с К.Янков, Ив.Минков, М.Фридман и др. Свръзка е и с четите на Й.Кискинов и Н.Тумангелов, организира нелегални явки и участвува в опасни акции. На път за заседание на Военния център е проследен от органите на ІІІ секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка се самоубива на ъгъла на улиците "Сан Стефано" и "Оборище" в София.