Перпера: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: de:Hyperpyron
неутрализиране на хипотеза, изписване на гръцки
Ред 1: Ред 1:
[[картинка:Hyperryron-Manuel I-sb1965.jpg|thumb|left|250 px|Перпера на [[Мануил I Комнин]]]]
[[картинка:Hyperryron-Manuel I-sb1965.jpg|thumb|left|250 px|Перпера на [[Мануил I Комнин]]]]
[[картинка:Hyperryron-Ivan Asen II.jpg|thumb|left|250 px|Перпера на [[Иван Асен II]]]]
[[картинка:Hyperryron-Ivan Asen II.jpg|thumb|left|250 px|Перпера на [[Иван Асен II]]]]
'''Перпера''' ([[гръцки език|грц.]] ''yperpyron'') - е златна монета във [[Византия]] ([[11 век|XI]]-[[14 век|XIV]]в.) и [[Второ българско царство| средновековна България ]] през [[13 век|XIII]]-[[14 век|XIV]]в. Българите я наричали още златица.
'''Перпера''' ([[гръцки език|грц.]] ''υπέρπυρον'') - е златна монета във [[Византия]] ([[11 век|XI]]-[[14 век|XIV]]в.) и [[Второ българско царство| средновековна България ]] през [[13 век|XIII]]-[[14 век|XIV]]в. Българите я наричали още "златица".


Въведена e от [[Алексий I Комнин]] ([[1081]] – [[1118]] г.) през [[1092]] г. тогава византийският император провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество [[злато]] и започва да се отсича [[монета]] със [[скифатена форма]], тегло 4.4 – 4.5 гр. и чистота 20.5 [[карат]]а. Тя получава и ново име - "хиперперон" или по популярното в нашите земи - Перпера. Етимологията на названието сочи връзка между Перпера и [[крепост]]та [[Перперикон]] (Хиперперакион).
Въведена e от [[Алексий I Комнин]] ([[1081]] – [[1118]] г.) през [[1092]] г. тогава византийският император провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество [[злато]] и започва да се отсича [[монета]] със [[скифатена форма]], тегло 4.4 – 4.5 гр. и чистота 20.5 [[карат]]а. Тя получава и ново име - "иперпирон" или по-популярното в нашите земи българизирано название - перпера. Множественото число на думата в среден род "иперпира" е възприето на български като единствено число на женски род - "и перпира", трансформирано в "(една) перпера". Перпери се секат до средата на [[14 век|XIV]]в. като през [[13 век|XIII]]-[[14 век|XIV]]в. намалява твърде много златното им съдържание 16-11 карата.
Перпери се секат до средата на [[14 век|XIV]]в. като през [[13 век|XIII]]-[[14 век|XIV]]в. намалява твърде много златното им съдържание 16-11 карата.


Николай Овчаров предполага етимологическа връзка между имената иперпирон-υπέρπυρον,перпера и името на [[крепост]]та [[Перперикон]] (Хиперперакион - Υπερπεράκιον). Предположението не държи сметка за разликата в кореновите гласни на πυρ- и περ-, засвидетелствани в двете имена на гръцки език.
Първа българска златна монета сечена по времето на [[Иван Асен II]] ([[1218]]-[[1241]]) е златна Перпера, сечена е вероятно в чест на победата над [[Теодор Комнин]] в битката при [[Клокотница]] [[1230]] г. От едната страна на монетата е изобразен [[Христос]] прав в цял ръст, с дълга коса и брада, от другата страна са изобразени [[Иван Асен II]] и [[Димитрий Солунски|св. Димитър]] в цял ръст, държат помежду си [[меч]] с острието надолу, с дясната си ръка [[Димитрий Солунски|св. Димитър]] коронясва [[цар]]я, досега е намерен само един екземпляр от нея.

Терминът Перпера се използва по време на [[Второ българско царство|Второто Българско Царство]] за означаване на сметководна [[парична единица]].
Първа българска златна монета сечена по времето на [[Иван Асен II]] ([[1218]]-[[1241]]) е златна перпера, сечена е вероятно в чест на победата над [[Теодор Комнин]] в битката при [[Клокотница]] [[1230]] г. От едната страна на монетата е изобразен [[Христос]] прав в цял ръст, с дълга коса и брада, от другата страна са изобразени [[Иван Асен II]] и [[Димитрий Солунски|св. Димитър]] в цял ръст, държат помежду си [[меч]] с острието надолу, с дясната си ръка [[Димитрий Солунски|св. Димитър]] коронясва [[цар]]я, досега е намерен само един екземпляр от нея.
Терминът перпера се използва по време на [[Второ българско царство|Второто Българско Царство]] за означаване на сметководна [[парична единица]].


==Виж още==
==Виж още==

Версия от 18:43, 20 септември 2008

Перпера на Мануил I Комнин
Файл:Hyperryron-Ivan Asen II.jpg
Перпера на Иван Асен II

Перпера (грц. υπέρπυρον) - е златна монета във Византия (XI-XIVв.) и средновековна България през XIII-XIVв. Българите я наричали още "златица".

Въведена e от Алексий I Комнин (10811118 г.) през 1092 г. тогава византийският император провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество злато и започва да се отсича монета със скифатена форма, тегло 4.4 – 4.5 гр. и чистота 20.5 карата. Тя получава и ново име - "иперпирон" или по-популярното в нашите земи българизирано название - перпера. Множественото число на думата в среден род "иперпира" е възприето на български като единствено число на женски род - "и перпира", трансформирано в "(една) перпера". Перпери се секат до средата на XIVв. като през XIII-XIVв. намалява твърде много златното им съдържание 16-11 карата.

Николай Овчаров предполага етимологическа връзка между имената иперпирон-υπέρπυρον,перпера и името на крепостта Перперикон (Хиперперакион - Υπερπεράκιον). Предположението не държи сметка за разликата в кореновите гласни на πυρ- и περ-, засвидетелствани в двете имена на гръцки език.

Първа българска златна монета сечена по времето на Иван Асен II (1218-1241) е златна перпера, сечена е вероятно в чест на победата над Теодор Комнин в битката при Клокотница 1230 г. От едната страна на монетата е изобразен Христос прав в цял ръст, с дълга коса и брада, от другата страна са изобразени Иван Асен II и св. Димитър в цял ръст, държат помежду си меч с острието надолу, с дясната си ръка св. Димитър коронясва царя, досега е намерен само един екземпляр от нея. Терминът перпера се използва по време на Второто Българско Царство за означаване на сметководна парична единица.

Виж още