Стефан Стефанов: Разлика между версии
Daggerstab (беседа | приноси) м премахване на препратка към изтрит файл |
актуализирана препратка / без нап картинка |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
* 11 януари 1945 г. - умира в София от тежка пневмония. |
* 11 януари 1945 г. - умира в София от тежка пневмония. |
||
⚫ | [[Картинка:Bulgarian-delegation-14-session-UN-Financial-Committee.jpg|мини|ляво|300п]] Членове на българската делегация на ХІV сесия на финансовия комитет на Обществото на народите. Отляво надясно: директорът на държавните дългове Никола Стоянов, министър-председателя Никола Мушанов, министърът на финансите Стефан Стефанов и управителят на БНБ Никола Момчилов (крайният вдясно), Женева, 2 май 1933 г. |
||
⚫ | [[Картинка: |
||
В периода 1930-1934 г. Великата депресия се отразява и върху България. В хода на кризата в правителството на [[Народния блок]] се оформя прореформаторско малцинство, начело с тогавашния [[министър на финансите]] Стефан Стефанов. Въпреки огромната политическа съпротива, то успява да формулира през 1933 г. относително цялостна реформистка програма, известна още като "планът Стефанов". |
В периода 1930-1934 г. Великата депресия се отразява и върху България. В хода на кризата в правителството на [[Народния блок]] се оформя прореформаторско малцинство, начело с тогавашния [[министър на финансите]] Стефан Стефанов. Въпреки огромната политическа съпротива, то успява да формулира през 1933 г. относително цялостна реформистка програма, известна още като "планът Стефанов". |
||
[[Картинка:Visitna_Kartichka.jpg|мини|дясно|300п]] |
|||
{{сорткат|Стефанов, Стефан}} |
{{сорткат|Стефанов, Стефан}} |
Версия от 15:31, 23 септември 2008
Стефан Стефанов | |
политик, индустриалец | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Партия | Демократическа партия |
Стефан Георгиев Стефанов е български политик от Демократическата партия, индустриалец и съветник на цар Борис III. Той е министър на финансите в правителствата на Н. Мушанов (1931-1934 г.).
Биография
Роден е на 6 юли 1876 г. в град Сливен. Завършва висше образование по право и държавни науки в Берлин. Баща му Георги Стефанов е виден български индустриалец и основател на фабриката за вълнени платове „Георги Стефанов и Синове“ в Сливен. Създадена през 1888 г. тя остава най-голямата фабрика за платове в България до 1945 г. След смъртта му, най-големият му син Стефан Стефанов поема и ръководи фабриката. През 1920 г. той става собственик и на текстилната фабрика "Мусала" в Самоков. През 1940 г. Стефанов предава управлението на предприятията на зетя си — Георги Семерджиев. През декември 1947 г. предприятията „Георги Стефанов и Синове“, "Мусала", както и "Семерджиев и сие" са национализирани и преименувани.
Политическа кариера
- 1915-1918 г. - поддиректор и директор на Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост.
- 1915-1933 г. - член на Демократическата партия. Избиран многократно за народен представител. Демократ. Ръководител на финансовата група около Българска национална банка.
- 1918-1920 г. - таен съветник на цар Борис III.
- 1921-1926 г. - емигрант в Италия.
- 1926-1933 г. - член и председател на Управителния съвет на Съюза на индустриалците.
- 1926-1939 г. - народен представител.
- 1931-1934 г. - министър на финансите в правителствата на Никола Мушанов.
- 11 януари 1945 г. - умира в София от тежка пневмония.
Членове на българската делегация на ХІV сесия на финансовия комитет на Обществото на народите. Отляво надясно: директорът на държавните дългове Никола Стоянов, министър-председателя Никола Мушанов, министърът на финансите Стефан Стефанов и управителят на БНБ Никола Момчилов (крайният вдясно), Женева, 2 май 1933 г.
В периода 1930-1934 г. Великата депресия се отразява и върху България. В хода на кризата в правителството на Народния блок се оформя прореформаторско малцинство, начело с тогавашния министър на финансите Стефан Стефанов. Въпреки огромната политическа съпротива, то успява да формулира през 1933 г. относително цялостна реформистка програма, известна още като "планът Стефанов".