Разлика между версии на „Петър Дамиани“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
RomanNr: 2 repl;
м (Робот Добавяне: lv:Damiāni Petrs)
м (RomanNr: 2 repl;)
Съгласно традицията той е роден пет години след смъртта на [[Отон III]] в благородническо, но бедно семейство. Поставен под надзора на един от братята си, той става свинар. След това е привикан от друг свой брат, архиехископ на Равена, който го настанява в училище. В знак на благодарност Петър прибавя към своето име това на своя благодетел, Дамиани. Детето постига значителни успехи, дори се записва в университет, първоначално в Равена, след това във Фаенца и Парма. Става професор по реторика.
 
С порасването си той открива у себе си призвание за отшелничество и се оттегля през 1035 г. във Фонт Авелана, основан няколко години по-рано от последния от отците-пустинници - Свети Ромуалд (1042 г.). Той се отличава със строгостта на наказанията по време на покаяние, които си причинява. През 1043 г. става абат на манастира. С желание участвува в движението за реформи в църкваа, предвождано от [[Григорий VII]]. Той се прославя със строгостта на своите проповеди срещу симонията и николаима(похотта сред духовниците). През 1051 г. издава "Гоморска книга"(Liber Gomorrhianus), където разобличава пороците сред свещениците - най-вече хомосексуалните, за които призовава за изключване от църквата. Лъв ІХIX отказва да последва това негово искане, в отговор на което Дамиани съставя протестно писмо, но заради някои прями пасажи в книгата тя е била потискана. Също така Свети Петър Дамиани яростно се противопоставя на разпространеното повторно посвещаване на свещеници-бивши еретици.
 
Взима участие в множество синоди, а през 1058 г. е издигнат за ккардинал-епископ на остия от [[Стефан IX]]. След смъртта на последния Петър взима страна срещу антипапата [[Бенедикт X]], за което е заточен обратно в отшелничество. През 1059 г. е изпратен като легат при Медиоланския епископ, където гъмжи от симония и женени свещеници. С помощта на Патарините, блюстители на безбрачието сред духовниците, той възстановява реда и спечелва признанието на архиепископа и местния клир. Той допринася за осъждането на Беренгар Турски (от град [[Тур]]), оспорващ пресъществяването. На третия, Летрански, синод той налага декрет, чрез който се запрещава на миряните да присъствуват на литургия на женен свещеник или такъв, съгрешващ плътски без брак.
 
[[Image:Fonteavellana5.JPG|thumb|right|250px| Манастирът във Фонте Авелана]]
През 1069 г. той се изправя срещу Император [[Хенрих ІVIV]] с толкова убедителни представи, че последният почти без да промълви възражение се отказва от намерението си за развод.
 
През 1072 г. той е нападнат от треска при връщането си от пътуване до Равена. Умира в манастира Св. Мария Ангелска, където е незабавно погребан от монасите, боящи се от загубване на мощите. Почти загубени, тленните останки на Свети Петър Дамиани са пренасяни общо 6 пътш. От 1898 намира вечен покой в посветена нему капела на катедралата на Фаенца. Въпреки че не е канонизиран локално, съществува местен култ още от момента на кончината му във Фаенца, в Мон-Касен, Клюни и Фонте-Авелана. През 1823 г. папа [[Лъв XII]] разпростира почитането му над цялата църква, обявявайки го за '''Doctor Ecclesiae'''.
38 183

редакции

Навигация