Курт Левин: Разлика между версии
ShadeOfGrey (беседа | приноси) м категория и МЕП |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{copyvio}} |
{{copyvio}} |
||
⚫ | '''Курт Левин''' (р. 1890, [[Прусия]], днешна [[Полша]] – п. 1947) е американски [[психолог]] от [[Германия|германски]] произход. Талантлив и оргинален изследовател. В своето развитие тръгва от полето на гещалистката психология. Отдалечава се от класическия предмет на [[психология]]та, в лицето на явлението и понятието образ и се насочва към изследване на такива сложни психични образувания като личност, мотив, потребности, претенции, поведение, групова динамика, както и към важни експ. принципи на псих. изследване. |
||
Курт Левин – (1890 – 1947) – Прусия, днешна Полша |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
Дава началото на т.нар. ситуационистки концепции за човешката психика. |
|||
Професор е в [[Берлински университет|Берлинския университет]]. След установяването на нацизма през 1933 г. емигрира в [[САЩ]], където преподава в различни университети (Станфорд, Корнел, Харвард). |
|||
⚫ | |||
⚫ | В американския си период от своето творчество разработва предимно социално-психологични проблеми. В общата си методологична ориентация той е релативист, създава релационна теория за личността известна още като теория за полето или за жизненото пространство. В тази теория, която е лице на неговото творчество, прилага гещалисткия подход към анализ на личността и нейното поведение. Описва функционирането на човека в жизненото пространство с редица понятия, взети от естествознанието и топологията. Той контекстно пледира за изследване на човека и неговото обкръжение по начин, който удовлетворява постигането на истината. |
||
За него сложните психични образувания като мотиви, потребности, взаимоотнощения, ценности, претенции и проблеми могат да се изследват успешно в естествена среда. Изучава от динамичната гл.т.: фрустрация и [[регресия]] (1937 - 1941), ниво на аспирации (1936 -1944), учене (1942). Левин държи псих. експеримент да моделира успешно това, което се случва с личността в реалния живот. Дава началото на т.нар. ситуационистки концепции за човешката психика. |
|||
⚫ | |||
[[de:Kurt Lewin]] |
[[de:Kurt Lewin]] |
Версия от 13:37, 10 октомври 2008
Текстът в тази статия или раздел вероятно нарушава нечии авторски права. Ако можете да подкрепите или опровергаете това подозрение с факти, моля, пишете на беседата. |
Курт Левин (р. 1890, Прусия, днешна Полша – п. 1947) е американски психолог от германски произход. Талантлив и оргинален изследовател. В своето развитие тръгва от полето на гещалистката психология. Отдалечава се от класическия предмет на психологията, в лицето на явлението и понятието образ и се насочва към изследване на такива сложни психични образувания като личност, мотив, потребности, претенции, поведение, групова динамика, както и към важни експ. принципи на псих. изследване.
Професор е в Берлинския университет. След установяването на нацизма през 1933 г. емигрира в САЩ, където преподава в различни университети (Станфорд, Корнел, Харвард).
В американския си период от своето творчество разработва предимно социално-психологични проблеми. В общата си методологична ориентация той е релативист, създава релационна теория за личността известна още като теория за полето или за жизненото пространство. В тази теория, която е лице на неговото творчество, прилага гещалисткия подход към анализ на личността и нейното поведение. Описва функционирането на човека в жизненото пространство с редица понятия, взети от естествознанието и топологията. Той контекстно пледира за изследване на човека и неговото обкръжение по начин, който удовлетворява постигането на истината.
За него сложните психични образувания като мотиви, потребности, взаимоотнощения, ценности, претенции и проблеми могат да се изследват успешно в естествена среда. Изучава от динамичната гл.т.: фрустрация и регресия (1937 - 1941), ниво на аспирации (1936 -1944), учене (1942). Левин държи псих. експеримент да моделира успешно това, което се случва с личността в реалния живот. Дава началото на т.нар. ситуационистки концепции за човешката психика.