Жълтоуха водна змия: Разлика между версии
м Робот Добавяне: nn:Buorm |
м Робот Добавяне: uk:Вуж звичайний |
||
Ред 68: | Ред 68: | ||
[[sr:Белоушка]] |
[[sr:Белоушка]] |
||
[[sv:Snok]] |
[[sv:Snok]] |
||
[[uk:Вуж звичайний]] |
Версия от 16:51, 25 октомври 2008
Шаблон:Таксо картинка2 Шаблон:Таксо класификация начало Шаблон:Таксо царство Шаблон:Таксо тип Шаблон:Таксо клас Шаблон:Таксо разред Шаблон:Таксо семейство Шаблон:Таксо род Шаблон:Таксо вид Шаблон:Таксо класификация край Шаблон:Таксо научно наименование Шаблон:Таксо поле
Вижте текста. Шаблон:Таксо край
Жълтоухата водна змия (Natrix natrix), наричана също обикновена водна змия, е вид змия от семейство Смокообразни (Colubridae), разпространена в голяма част от Евразия и Северозападна Африка. Обикновено е тъмнозелена или кафява на цвят с характерни жълти петна зад главата, откъдето идва и името ѝ. Достига на дължина до 140 cm.
Жълтоухата змия е разпространена в Европа до Англия и Южна Скандинавия на север и в Северозападна Африка. В Азия се среща от Северозападна Монголия, Източен Сибир и Северен Китай до Югозападен Иран и Турция. По цялата територия на България са разпространени подвидовете N. n. natrix и N. n. persa, като първият преобладава в районите с надморска височина над 300 m, а вторият - в низините.
Жълтоухата водна змия се храни почти изцяло със земноводни, по изключение с дребни бозайници и риба. Тя плува много добре и обикновено се среща в близост до сладководни водоеми. Активна е предимно през деня, макар че при топло време ловува и нощем. Снася в средата на лятото по 8-40 яйца, често в гниеща растителност, торища и други. Малките се излюпват след около 10 седмици и първоначално са дълги 11-18 cm.
Жълтоухата змия не е отровна и при улавяне не хапе, но изхвърля секрет със силна миризма.
Подвидове
- N. n. cetti
- N. n. helvetica
- N. n. natrix Шаблон:Таксо бг
- N. n. persa Шаблон:Таксо бг
- N. n. schweizeri
Източници
- Тази статия включва текст, преведен от статията „Grass Snake“ в Уикипедия на Шаблон:Превод от2/en (автори).
- Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
|