Густав Леонхард: Разлика между версии

Густав Леонхард
	Густав Леонхард
нидерландски музикант
Роден	30 май 1928 Вайдемерен, Нидерландия
Починал	16 януари 2012 г. (83 г.) Амстердам, Нидерландия
Учил във	Виенски университет
Активен период	от 1950 г.
Работил в	Университет за музика и сценично изкуство
Награди	Награда „Еразъм“ (1980)
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb
	Густав Леонхард в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 16:58, 6 ноември 2008

Густав Леонхард (Шаблон:Lang-de), роден на 30 май 1928 г. в Гравеланд, сега квартал на град Вайдемерен, е нидерландски пианист, органист, диригент, музиковед и педагог. Живее в Амстердам. Един из най-големите и авторитетни изпълнители на барокова музика.

Биография

В периода 1947—1950 г. изучава органно изкуство в Schola Cantorum в Базел. Като изпълнител на клавесин дебютира във Виена през 1950 г. (“Изкуството на фугата” на Йохан Себастиян Бах). От 1952 г. е професор в Националната академия по музика, а от 1954 г. е професор в Амстердамската консерватория. През 1954 г. създава бароков ансамбъл (виолончело — Николаус Арнонкур), концертира и прави записи с Алфред Делер. Активно си сътрудничи с La Petite Bande на С.Сигизвалд Кьойкен, Франс Брюген, Филип Херевеге и др.. Преподава в Харвард.

Репертоар

В репертоара му са произведения на Бах, Букстехуде, Моцарт, Пьорсел, Уильям Бьорд, Жан Филип Рамо, Джироламо Фрескобалди, Монтеверди, Доменико Скарлати, Телеман, Ян Питерсзоон Свеелинк и др.

Признание

Премия “Еразъм” (1980 г.). Почетен доктор на множество университети в Европа и САЩ. Командор на Ордена за литература и изкуство (2007 г.).

Външни препратки

Дискография

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 == Биография ==
-В периода [[1947]] — [[1950]] г- изучава органно изкуство в ''Schola Cantorum'' в [[Базел]]. Като изпълнител на клавесин дебютира във [[Виена]] през [[1950]] г. (“[[Изкуството на фугата]]” на [[Йохан Себастиян Бах]]). От [[1952]] г. е професор в Националната академия по музика, а от [[1954]] г. е професор в Амстердамската консерватория. През [[1954]] г. създава бароков ансамбъл (виолончело — [[Николаус Арнонкур]]), концертира и прави записи с [[Алфред Делер]]. Активно си сътрудничи с ''La Petite Bande'' на С.[[Сигизвалд Кьойкен]], [[Франс Брюген]], [[Филип Херевеге]] и др.. Преподава в [[Харвард]].
+В периода 1947—1950 г. изучава органно изкуство в ''Schola Cantorum'' в [[Базел]]. Като изпълнител на клавесин дебютира във [[Виена]] през [[1950]] г. (“[[Изкуството на фугата]]” на [[Йохан Себастиян Бах]]). От [[1952]] г. е професор в Националната академия по музика, а от [[1954]] г. е професор в Амстердамската консерватория. През [[1954]] г. създава бароков ансамбъл (виолончело — [[Николаус Арнонкур]]), концертира и прави записи с [[Алфред Делер]]. Активно си сътрудничи с ''La Petite Bande'' на С.[[Сигизвалд Кьойкен]], [[Франс Брюген]], [[Филип Херевеге]] и др.. Преподава в [[Харвард]].
 == Репертоар ==
@@ Ред 19: / Ред 19: @@
 == Признание ==
-Премия “Еразъм” ([[1980]] г.). Почетен доктор на множество университети в Европа и САЩ. Командор на Ордена за литература и изкуство ([[2007]] г.).
+Премия “Еразъм” (1980 г.). Почетен доктор на множество университети в Европа и САЩ. Командор на Ордена за литература и изкуство (2007 г.).
 == Външни препратки ==
 * [http://www.discographie.org/leonhardt/index.htm Дискография]
+{{СОРТКАТ:Леонхард, Густав}}
-[[Категория: Нидерландски музиканти]]
+[[Категория:Холандски музиканти]]
 [[ca:Gustav Leonhardt]]