Слепче (община Демир Хисар): Разлика между версии
замяна на низове |
м {{lang-mk|*}} |
||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
}} |
}} |
||
'''Слепче''' (изписване преди 1945 година '''Сл{{Уникод|ѣ}}пче''') е [[село]] в Община [[Демир Хисар (община)|Демир Хисар]], [[Република Македония]]. Разположено е в източните склонове на [[Илиница (планина)|Илиница]], на 3,3 км северно от общинския център [[Демир Хисар (град в Република Македония)|Демир Хисар]]. |
'''Слепче''' ({{lang-mk|Слепче}}) (изписване преди 1945 година '''Сл{{Уникод|ѣ}}пче''') е [[село]] в Община [[Демир Хисар (община)|Демир Хисар]], [[Република Македония]]. Разположено е в източните склонове на [[Илиница (планина)|Илиница]], на 3,3 км северно от общинския център [[Демир Хисар (град в Република Македония)|Демир Хисар]]. |
||
== История == |
== История == |
||
Версия от 13:16, 7 ноември 2008
Тази статия е за демихисарското село. За кичевското вижте Слепче (Община Долнени).
Слепче (Шаблон:Lang-mk) (изписване преди 1945 година Слѣпче) е село в Община Демир Хисар, Република Македония. Разположено е в източните склонове на Илиница, на 3,3 км северно от общинския център Демир Хисар.
История
В 19 век Слепче е изцяло българско село в Битолска кааза, нахия Демир Хисар на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Слепче е посочено като в каза Прилеп с 38 домакинства и 200 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Слѣпче има 570 жители, всички българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слепче има 800 българи екзархисти и работи българско училище.[3]
Село Слепче както много други села в Демирхисарско пострадва силно от имиграцията в посока Америка и България. Особено големи изселнически вълни от Демирхисарско има след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание, тъй като в района се разиграват най-драматичните сражение между четите на ВМОРО и османските войски.
Демография
През 1961 година Слепче има 1099 жители, които през 1994 намаляват на 791,[4] а според преброяването от 2002 година селото има 719 жители, от които 718 се самоопределят като македонци и един като сърбин.[5]
Землището на Слепче е 24,5 км2, от които горите заемат площ от 1737 ха или по-голямата част от землището, обработваемите площи заемат 365 ха, а пасищата 367 ха.
Обществени институции
Селото разполага с основно училище, дом на културата, обслужващи обекти и паметник на загиналите за свободата на Македония. Над селото, в източна посока, се намира един от някогашните големи български просветни и духовни центрове - Слепчанският манастир посветен на Св. Йоан Предтеча.
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.72-73.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.239.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.172-173.
- ↑ Слепче на сайта на Община Демир Хисар
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| ||||||||||||||
