Морски слонове: Разлика между версии
м Робот Добавяне: he, ko, ru Изтриване: ar, fi, hu, lt Промяна: es, fr, ja, pt |
Ptbotgourou (беседа | приноси) м Робот Добавяне: fi:Merinorsut |
||
Ред 37: | Ред 37: | ||
[[eo:Marelefanto]] |
[[eo:Marelefanto]] |
||
[[es:Mirounga]] |
[[es:Mirounga]] |
||
[[fi:Merinorsut]] |
|||
[[fr:Éléphant de mer]] |
[[fr:Éléphant de mer]] |
||
[[he:פיל ים]] |
[[he:פיל ים]] |
Версия от 00:14, 14 ноември 2008
Шаблон:Таксо картинка2 Шаблон:Таксо класификация начало Шаблон:Таксон Шаблон:Таксон Шаблон:Таксон Шаблон:Таксон Шаблон:Таксон Шаблон:Таксон Шаблон:Таксон Шаблон:Таксо род Шаблон:Таксо класификация край Шаблон:Таксо научно наименование Шаблон:Таксо край
Морските слонове (Mirounga) са род морски бозайници, представени от два вида - Южен (M. leonina) и Северен морски слон (M. angustirostris). Морските слонове са най-едрите перконоги бозайници и най-едрите хищници.
Разпространение
Северният морски слон е рядък вид, който живее в Тихия океан, в крайбрежните води на САЩ, Канада и Мексико. Популацията на южният му антипод е по-голяма. Той е разпространен по крайбрежието на субантарктическите острови - най-вече край остров Южна Джорджия, а така също и край остров Макуори, полуостров Валдес, остров Хърд и архипелага Кергелен. На север южният морски слон достига до остров Тасмания и до южните брегове на Нова Зеландия и Южна Африка.
Физическа характеристика
На върха на носа си мъжките морски слонове имат своеобразна кожена торба, която при възбуда се раздува и може да надхвърли два пъти нормалния си размер. Тази торба, напомняща слонски хобот и размерите на тези тюлени са причината да бъдат наричани морски слонове.
Козината на морските слонове е сравнително къса, под кожата им се натрупва дебел слой мазнина. Както и при останалите тюлени, задните крайници на морските слонове не могат да се подвиват напред и служат само за плуване, но не и за придвижване по сушата[1].
Начин на живот и хранене
Морският слон прекарва 80% от времето в океаните. Той е полигамно животно. Мъжките често се впускат в ожесточени битки за територии и женски тюлени. Заплашителните звуци, които издават с муцуните си, могат да бъдат чути от километри.
Бележки
- ↑ Божков, Димо. Великани на животинския свят, София 1986, с. 34