Германски съюз: Разлика между версии
м Препратка |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м малки - тавтология, интервали |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{История на Германия}} |
{{История на Германия}} |
||
'''Германският съюз''' или '''Германската конфедерация''' (на [[немски език|немски]]:''Deutscher Bund'') е краткотрайно политическо обединение на германските държави, съществувало в периода [[1815]]-[[1866]]. Образуването на тази [[конфедерация]] е следствие на разпускането на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. По време на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] е взето решение да не се |
'''Германският съюз''' или '''Германската конфедерация''' (на [[немски език|немски]]:''Deutscher Bund'') е краткотрайно политическо обединение на германските държави, съществувало в периода [[1815]]-[[1866]]. Образуването на тази [[конфедерация]] е следствие на разпускането на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. По време на [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]] е взето решение да не се образува нова единна германска държава, а всички съществуващи тогава немски страни да се сдобият с пълен суверинитет. Броят на немските държави и държавици, в следствие на военни и политически конфликти, е сведен до 39 - от тях 35 княжества и 4 свободни града. В новосформираната [[конфедерация]] влиза и [[Австрийска империя|Австрийската империя]], а от нейните владения е образувана самостоятелната държава [[Белгия]]. [[Конфедерация]]та представлява съюз на всички немски територии. |
||
Правомощията на конфедерацията са малки. Политическите субекти се обвързват с обща отбрана и са поддържали известен брой общи крепости. Предвидено е в случай на война да се формират общи войскови части. Това се случва само веднъж по време на войната с [[Дания]] за Княжество [[Шлезвиг-Холщайн]]. |
Правомощията на конфедерацията са малки. Политическите субекти се обвързват с обща отбрана и са поддържали известен брой общи крепости. Предвидено е в случай на война да се формират общи войскови части. Това се случва само веднъж по време на войната с [[Дания]] за Княжество [[Шлезвиг-Холщайн]]. |
||
Германският съюз има общ законодателен орган, наречен ''Диета''. Седалището ѝ е в град [[Франкфурт на Майн|Франкфурт]], под формалното председателство на австрийския [[император]]. [[Закон]]ите, който Диетата приема, се отнасят главно до въпросите на отбраната и сигурността. Всяка намеса във вътрешните работи на държавите-членки е неприемлива и отхвърлена. Германският съюз има и митническа уния (''Zollverein''), която е образувана през [[1834]] |
Германският съюз има общ законодателен орган, наречен ''Диета''. Седалището ѝ е в град [[Франкфурт на Майн|Франкфурт]], под формалното председателство на австрийския [[император]]. [[Закон]]ите, който Диетата приема, се отнасят главно до въпросите на отбраната и сигурността. Всяка намеса във вътрешните работи на държавите-членки е неприемлива и отхвърлена. Германският съюз има и митническа уния (''Zollverein''), която е образувана през [[1834]] г., по инициатива на [[Прусия]]. |
||
Най-бурният момент на този отбранително-икономически съюз е по време на [[Германска революция 1848/49|революциите от 1848/49]] година, когато делегатите във Франкфурт, увлечени от национални чувства, планират да преобразуват съюза в нова, либерално-гражданска германска империя. Това движение, което ражда съвременното [[национално знаме на Германия]], e разпуснато от[[Прусия|пруския]] [[крал]], който има други планове за обединение на [[Германия]]. |
Най-бурният момент на този отбранително-икономически съюз е по време на [[Германска революция 1848/49|революциите от 1848/49]] година, когато делегатите във Франкфурт, увлечени от национални чувства, планират да преобразуват съюза в нова, либерално-гражданска германска империя. Това движение, което ражда съвременното [[национално знаме на Германия]], e разпуснато от [[Прусия|пруския]] [[крал]], който има други планове за обединение на [[Германия]]. |
||
След заглъхването на плановете за реорганизация на Германския съюз идва и неговият край. През [[1866]] година, борещите се за надмощие сред немските държави [[Прусия]] и [[Австрийска империя|Австрия]], си обявяват война, което слага край на Германската конфедерация. След победата на Прусия през [[1867]] е образуван [[Северногермански съюз]], под пруска доминация, който ще послужи като непосредствен повод за пълното германско обединение пет години по-късно в единна [[Германска империя]]. |
След заглъхването на плановете за реорганизация на Германския съюз идва и неговият край. През [[1866]] година, борещите се за надмощие сред немските държави [[Прусия]] и [[Австрийска империя|Австрия]], си обявяват война, което слага край на Германската конфедерация. След победата на Прусия през [[1867]] г. е образуван [[Северногермански съюз]], под пруска доминация, който ще послужи като непосредствен повод за пълното германско обединение пет години по-късно в единна [[Германска империя]]. |
||
{{Link FA|he}} |
{{Link FA|he}} |
Версия от 19:36, 25 ноември 2008
Част от серията статии за |
История на Германия |
---|
Древни времена |
Германският съюз или Германската конфедерация (на немски:Deutscher Bund) е краткотрайно политическо обединение на германските държави, съществувало в периода 1815-1866. Образуването на тази конфедерация е следствие на разпускането на Свещената Римска империя. По време на Виенския конгрес е взето решение да не се образува нова единна германска държава, а всички съществуващи тогава немски страни да се сдобият с пълен суверинитет. Броят на немските държави и държавици, в следствие на военни и политически конфликти, е сведен до 39 - от тях 35 княжества и 4 свободни града. В новосформираната конфедерация влиза и Австрийската империя, а от нейните владения е образувана самостоятелната държава Белгия. Конфедерацията представлява съюз на всички немски територии.
Правомощията на конфедерацията са малки. Политическите субекти се обвързват с обща отбрана и са поддържали известен брой общи крепости. Предвидено е в случай на война да се формират общи войскови части. Това се случва само веднъж по време на войната с Дания за Княжество Шлезвиг-Холщайн.
Германският съюз има общ законодателен орган, наречен Диета. Седалището ѝ е в град Франкфурт, под формалното председателство на австрийския император. Законите, който Диетата приема, се отнасят главно до въпросите на отбраната и сигурността. Всяка намеса във вътрешните работи на държавите-членки е неприемлива и отхвърлена. Германският съюз има и митническа уния (Zollverein), която е образувана през 1834 г., по инициатива на Прусия.
Най-бурният момент на този отбранително-икономически съюз е по време на революциите от 1848/49 година, когато делегатите във Франкфурт, увлечени от национални чувства, планират да преобразуват съюза в нова, либерално-гражданска германска империя. Това движение, което ражда съвременното национално знаме на Германия, e разпуснато от пруския крал, който има други планове за обединение на Германия.
След заглъхването на плановете за реорганизация на Германския съюз идва и неговият край. През 1866 година, борещите се за надмощие сред немските държави Прусия и Австрия, си обявяват война, което слага край на Германската конфедерация. След победата на Прусия през 1867 г. е образуван Северногермански съюз, под пруска доминация, който ще послужи като непосредствен повод за пълното германско обединение пет години по-късно в единна Германска империя.