Модош: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
TXiKiBoT (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: eo:Jaŝa Tomiĉ
м Cyrlat: 1 repl;
Ред 29: Ред 29:
== История ==
== История ==
[[Картинка:Modos5.jpg|мини|ляво|200п|Православната църква в Модош]]
[[Картинка:Modos5.jpg|мини|ляво|200п|Православната църква в Модош]]
За пръв път село Модош се споменава в документи от [[1334]] година под имeто ''Мадус'', по-късно и като ''Модус'' и ''Модош''. По това време населението на Модош е [[унгарци|унгарско]]. След [[16 век]], когато този район е завладян от османците, част от унгарското население е прогонено. Османските регистри от 17-[[18 век]] отбелязват предимно славянски (сръбски) имена на жителите на Модош. След [[1717]] година Модош е включен в състава на [[Австрийска империя|Австрийската империя]]. През същата година година селото има 50 къщи. През [[1746]] година в Модош е издигната православна църква „Свети Никола“, построена в бароков стил. Днес църквата е обявена за паметник на културата.
За пръв път село Модош се споменава в документи от [[1334]] година под името ''Мадус'', по-късно и като ''Модус'' и ''Модош''. По това време населението на Модош е [[унгарци|унгарско]]. След [[16 век]], когато този район е завладян от османците, част от унгарското население е прогонено. Османските регистри от 17-[[18 век]] отбелязват предимно славянски (сръбски) имена на жителите на Модош. След [[1717]] година Модош е включен в състава на [[Австрийска империя|Австрийската империя]]. През същата година година селото има 50 къщи. През [[1746]] година в Модош е издигната православна църква „Свети Никола“, построена в бароков стил. Днес църквата е обявена за паметник на културата.


През втората половина на [[18 век]] в Модош се заселват жители от различни националности - [[немци]] (след [[1792]] година), сърби, [[българи]], унгарци и други.
През втората половина на [[18 век]] в Модош се заселват жители от различни националности - [[немци]] (след [[1792]] година), сърби, [[българи]], унгарци и други.

Версия от 12:48, 30 ноември 2008

Шаблон:Селище в Сърбия

Наводнение в село Модош през 2005

Модош (Шаблон:Lang-sr, Шаблон:Lang-de, Шаблон:Lang-hu, по-рядко - Németmódós) е село разположено в община Сечан, в Среднобанатски окръг на Автономната област Войводина, Република Сърбия, в близост до сръбско-румънската граница. Днес село Модош е преименувано в чест на Яша Томич (1856-1922), сръбски публицист и политик от Войводина. При село Модош е разположен локален гранично-пропускателен пункт с Румъния.

Селото има предимно сръбско население, има и малка българска банатска общност.

История

Православната църква в Модош

За пръв път село Модош се споменава в документи от 1334 година под името Мадус, по-късно и като Модус и Модош. По това време населението на Модош е унгарско. След 16 век, когато този район е завладян от османците, част от унгарското население е прогонено. Османските регистри от 17-18 век отбелязват предимно славянски (сръбски) имена на жителите на Модош. След 1717 година Модош е включен в състава на Австрийската империя. През същата година година селото има 50 къщи. През 1746 година в Модош е издигната православна църква „Свети Никола“, построена в бароков стил. Днес църквата е обявена за паметник на културата.

През втората половина на 18 век в Модош се заселват жители от различни националности - немци (след 1792 година), сърби, българи, унгарци и други.

След разпада на Австро-Унгария през 1918 година за кратко селото е в границите на Румъния. С влизането в сила през 1924 година на Белградския протокол от 1923, определящ границата между Кралството на сърби, хървати и словенци и Румъния, Модош е в пределите на КСХС. Около половината от имотите на жителите му остават в румънска територия.

Според данни на българското консулство в Белград, през 1942 година Модош има 4300 жители. След края на Втората световна война населението му намалява поради изселването на неговите немски жители (1874 души според данни от 1931).

През 1971 година Яша Томич има 3 873 жители.

През 2005 Яша Томич е наводнено от придошлите води на близката река Тимиш (на банатски български: Timiš).

Население

2 982 (2002)

Етнически състав

(2002)

Българите в Модош

Българите в Модош, които са част от банатските българи, са преселени в селото след 1779 година от днешна Румъния, главно от Стар Бешенов (Дудещи веки). През 80-те години на 19 век една част от българските жители на Модош се завръщат в България и заедно с други банатски българи се заселват в село Бърдарски геран.

През втората половина на 20 век българският учител Димитър Недельов е преподавател на български език в селото. Обучението на български език е прекратено през 1895 година, когато българският език (както и немският за местните немски жители) е заместен с унгарски.

През 1896 година Любомир Милетич посочва 400 българи в Модош. Според унгарската статистика от 1910 година техният брой е 458 души. Данни, предоставени през 1935 година на българския пълномощен министър в Белград Димо Казасов, посочват 100 български къщи или 500 българи в Модош.

През първата половина на 20 век българите са третият по брой етнос в Модош след немците и сърбите. Немците и българите, които са католици, ползвали обща църква, в която имали равни права. Всяка втора неделя местният немски свещеник служел на “далматски” (т.е. хърватски език) за българите.

По официални данни българите в Модош през 2002 година са 29 души.

Личности

  • Йозу (Йосиф) Рил, просветен деец на банатските българи
  • Георги Дамянов (1911-1991), поет, просветен деец на банатските българи

Външни препратки