Стъргач: Разлика между версии
източник |
|||
Ред 11: | Ред 11: | ||
Основни изходени пунктове за планината от българска територия са село [[Нова Ловча]] и село [[Илинден (село)|Илинден]]. |
Основни изходени пунктове за планината от българска територия са село [[Нова Ловча]] и село [[Илинден (село)|Илинден]]. |
||
==Източници== |
|||
* Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.168-170. |
|||
==Външни препратки== |
==Външни препратки== |
Версия от 08:08, 1 декември 2008
Стъргач е гранична планина, разположена между България и Гърция. На българска територия заема площ от 37 кв.км., което е около 40% от общата ѝ площ. Тя е най-малката и най-ниската планина от Рило-Родопския масив. На запад се свързва с планината Славянка, посредством седловината Пъдарчовица, а на изток чрез седловината Митницата се отделя от Бесленския рид.
Със заоблените си очертания и слабо разчленено било Стъргач е умалено копие на съседната планина Славянка. Най-високата ѝ точка се намира в Гърция, връх Кулата (1270 метра). На българска територия това е Асенов връх (1218 метра).
Стъргач представлява хорст изграден от метаморфни скали - мрамори, гнайси, слюдени шисти. На малки площи се разкриват гранити и се среща опушен кварц.
Поради близостта на Стъргач до Егейско море, климатът е преходно-средиземноморски. Най-много валежи, предимно от дъжд, падат през есенно-зимния период. Снежна покривка почти не се задържа. Почвите в планината са предимно излужени канелени. Само в най-високите ѝ части се срещат кафяви горски почви.
Климатичните и почвени условия в Стъргач са допринесли за формирането на специфична субсредиземноморска флора и фауна. Преобладава храстова растителност - мъждрян, люляк, хвойна, леска, келяв габър. Букови гори има по високите части по границата с Гърция. От животните се срещат: дива котка, дива свиня, заек.
Основни изходени пунктове за планината от българска територия са село Нова Ловча и село Илинден.
Източници
- Николов, В., Йорданова, М. Планините в България, София, 1997, стр.168-170.
Външни препратки
|