Цивета: Разлика между версии
Ptbotgourou (беседа | приноси) м Робот Добавяне: th:ชะมดหางสั้นหางปล้อง |
м →Физическа характеристика: актуализирани препратки |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
== Физическа характеристика == |
== Физическа характеристика == |
||
Азиатската вивера е едър представител на семейство Виверови и е типична [[вивера]]. Тялото ѝ е издължено и набито с къси и силни |
Азиатската вивера е едър представител на семейство Виверови и е типична [[вивера]]. Тялото ѝ е издължено и набито с къси и силни [[крак]]а с прибиращи се [[нокти]] на предните лапи и окосмяване между пръстите. Муцуната ѝ е издължена и заострена. Дължина на тялото 76-82 см., а на опашката 42-50 см.; тегло 5-11 кг. Мъжките и женските са приблизително с еднаква големина. |
||
Окраската на циветите варира според местообитанието, възрастта, пола и сезона. Обикновено основният цвят на козината е сив до кафеникав с жълт оттенък и тялото е изпъстрено с черни ивици и петна, които на хълбоците са по-бледи и незабележими. На врата отдолу имат най-често две бели и три черни редуващи се ивици. На муцуната също имат характерни черни и бели шарки. Сравнително късата за вивера опашка е раирана с черен край. Козината по дължината на гръбначния стълб и врата е черна и дълга образувайки нещо като грива, която настръхва когато животното е разтревожено или възбудено. |
Окраската на циветите варира според местообитанието, възрастта, пола и сезона. Обикновено основният цвят на козината е сив до кафеникав с жълт оттенък и тялото е изпъстрено с черни ивици и петна, които на хълбоците са по-бледи и незабележими. На врата отдолу имат най-често две бели и три черни редуващи се ивици. На муцуната също имат характерни черни и бели шарки. Сравнително късата за вивера [[опашка]] е раирана с черен край. Козината по дължината на гръбначния стълб и врата е черна и дълга образувайки нещо като [[грива]], която настръхва когато животното е разтревожено или възбудено. |
||
== Разпространение == |
== Разпространение == |
Версия от 18:30, 22 декември 2008
Шаблон:Таксо картинка2 Шаблон:Таксо класификация начало Шаблон:Таксо царство Шаблон:Таксо тип Шаблон:Таксо клас Шаблон:Таксо разред Шаблон:Таксо семейство Шаблон:Таксо род Шаблон:Таксо вид Шаблон:Таксо класификация край Шаблон:Таксо научно наименование
Циветата (Viverra zibetha), известна като голяма индийска цивета или азиатска вивера, е хищник със средни размери от семейство Виверови, разпространен в Югоизточна Азия, Индия и Южен Китай.
Физическа характеристика
Азиатската вивера е едър представител на семейство Виверови и е типична вивера. Тялото ѝ е издължено и набито с къси и силни крака с прибиращи се нокти на предните лапи и окосмяване между пръстите. Муцуната ѝ е издължена и заострена. Дължина на тялото 76-82 см., а на опашката 42-50 см.; тегло 5-11 кг. Мъжките и женските са приблизително с еднаква големина.
Окраската на циветите варира според местообитанието, възрастта, пола и сезона. Обикновено основният цвят на козината е сив до кафеникав с жълт оттенък и тялото е изпъстрено с черни ивици и петна, които на хълбоците са по-бледи и незабележими. На врата отдолу имат най-често две бели и три черни редуващи се ивици. На муцуната също имат характерни черни и бели шарки. Сравнително късата за вивера опашка е раирана с черен край. Козината по дължината на гръбначния стълб и врата е черна и дълга образувайки нещо като грива, която настръхва когато животното е разтревожено или възбудено.
Разпространение
Среща се в Индия и Югоизточна Азия (Бангладеш, Непал, Мианмар, Южен Китай, Виетнам, Камбоджа, Тайланд, Малайзия и Сингапур).
Начин на живот и хранене
Циветата е нощен и самотен хищник, който търси храна предимно на земята, макар да се катери отлично. Предпочита месна храна, но понякога разнообразява менюто си с плодове, семена и корени. На практика яде всичко което успее да улови или намери: гризачи и други дребни бозайници, птици и техните яйца, влечуги, жаби, насекоми и др. В Индия е била наблюдавана как лови риба, а в Китай са намирани раци в червата на цивети. През деня циветата спи в дупки изоставени от други животни.
Циветата е териториално животно. Своята територия от около 2 до 6 км². маркира със секрета от аналните си жлези.
Размножаване
Женските могат да се разгонват по всяко време на годината и обикновено отглеждат по две котила годишно. Раждат в дупки или гъсти храсталаци по 3-4 малки на котило. Малките проглеждат на 10-дневна възраст и майката ги отбива когато станат на един месец.
Допълнителни сведения
Рекордната продължителност на живота в плен е 15 години и 5 месеца.