Какараска: Разлика между версии
две гръцки статистики |
|||
| Ред 36: | Ред 36: | ||
==История== |
==История== |
||
Етимологията на името на селото е от диалектната дума за [[сврака]] ''какараска''.<ref>Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.130.</ref> В края на 19 век Какараска е село в Серска каза на Османската империя. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“ , отразяваща статистика от [[1873]] година, Какараска е представена един път като село в Серска каза със 76 домакинства и 160 жители българи и втори път като село в Демирхисарска каза като село с 50 домакинства и 170 жители българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.118-119; 136-137.</ref> |
Етимологията на името на селото е от диалектната дума за [[сврака]] ''какараска''.<ref>Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.130.</ref> В края на 19 век Какараска е село в Серска каза на Османската империя. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“ , отразяваща статистика от [[1873]] година, Какараска е представена един път като село в Серска каза със 76 домакинства и 160 жители българи и втори път като село в Демирхисарска каза като село с 50 домакинства и 170 жители българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.118-119; 136-137.</ref> В 1886 година в селото има 165 християни и 100 мюсюлмани.<ref>Παπαγεωργίου Ν. Πέτρου, Αι Σέρραι και τα προάστια τα περί τας Σέρρας και η μονή Ιωάννου του Προδρόμου, Θεσσαλονίκη 1988. Цитирано по: [http://dim-skout.ser.sch.gr/stoixeia.htm Δημοτικό Σχολείο Αγίας Ελένης Σερρών]</ref> |
||
Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в началото на [[20 век]] Какараска има 500 жители българи.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_14.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.176.]</ref> |
|||
| ⚫ | В първото десетилетие на 20 век населението на Какараска е в лоното на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година населението на селото се състои от 336 българи патриаршисти [[гъркомани]] и 48 цигани. В Какараска работи гръцко начално училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.200-201.</ref> В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Какараска учител е Иван Спиров, а учениците са 19 (14 момчета и 5 момичета).<ref>Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 145.</ref> |
||
| ⚫ | В първото десетилетие на 20 век населението на Какараска е в лоното на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година населението на селото се състои от 336 българи патриаршисти [[гъркомани]] и 48 цигани. В Какараска работи гръцко начално училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.200-201.</ref> По-късно селото минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] и в него има българско училище. В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Какараска учител е Иван Спиров, а учениците са 19 (14 момчета и 5 момичета).<ref>Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 145.</ref> В 1908 година по гръцки данни в селото има „40 православни гърци под български терор“.<ref>Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: [http://dim-skout.ser.sch.gr/stoixeia.htm Δημοτικό Σχολείο Αγίας Ελένης Σερρών]</ref> |
||
Селото е освободено от [[османско владичество]] от [[Седма рилска дивизия]] по време на [[Балканска война|Балканската война]] през октомври [[1912]] година. През юни [[1913]] година по време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото е завзето от гръцката армия и по силата на [[Букурещки договор|Букурещкия договор]] е включено в рамките на Гърция. |
Селото е освободено от [[османско владичество]] от [[Седма рилска дивизия]] по време на [[Балканска война|Балканската война]] през октомври [[1912]] година. През юни [[1913]] година по време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото е завзето от гръцката армия и по силата на [[Букурещки договор|Букурещкия договор]] е включено в рамките на Гърция. |
||
| Ред 47: | Ред 49: | ||
===Преброявания=== |
===Преброявания=== |
||
* [[1913]] - 221 души |
|||
* [[1920]] - 186 души |
* [[1920]] - 186 души |
||
* [[1951]] - 648 души |
* [[1951]] - 648 души |
||
| Ред 53: | Ред 56: | ||
* [[1981]] - 671 души |
* [[1981]] - 671 души |
||
* [[1991]] - 617 души |
* [[1991]] - 617 души |
||
* [[2001]] - 636 души<ref>[http:// |
* [[2001]] - 636 души<ref>[http://dim-skout.ser.sch.gr/stoixeia.htm Δημοτικό Σχολείο Αγίας Ελένης Σερρών]</ref> |
||
==Външни препратки== |
==Външни препратки== |
||
Версия от 12:20, 24 декември 2008
Тази статия е за селото. За птицата вижте сврака.
Какара̀ска (понякога Кака̀ска или Кака̀ра, Шаблон:Lang-el, Агия Елени, до 1927 Κακαράσκα, Какараска) е село в Република Гърция, Дем Копеки, Ном Сяр, Област Централна Македония.
География
Селото е разположено в Серското поле на 12 километра южно от номовия център Сяр (Серес) и на 3 километра източно от демовия Копеки (Скутари).
История
Етимологията на името на селото е от диалектната дума за сврака какараска.[1] В края на 19 век Какараска е село в Серска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ , отразяваща статистика от 1873 година, Какараска е представена един път като село в Серска каза със 76 домакинства и 160 жители българи и втори път като село в Демирхисарска каза като село с 50 домакинства и 170 жители българи.[2] В 1886 година в селото има 165 християни и 100 мюсюлмани.[3]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на 20 век Какараска има 500 жители българи.[4]
В първото десетилетие на 20 век населението на Какараска е в лоното на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото се състои от 336 българи патриаршисти гъркомани и 48 цигани. В Какараска работи гръцко начално училище.[5] По-късно селото минава под върховенството на Българската екзархия и в него има българско училище. В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Какараска учител е Иван Спиров, а учениците са 19 (14 момчета и 5 момичета).[6] В 1908 година по гръцки данни в селото има „40 православни гърци под български терор“.[7]
Селото е освободено от османско владичество от Седма рилска дивизия по време на Балканската война през октомври 1912 година. През юни 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето от гръцката армия и по силата на Букурещкия договор е включено в рамките на Гърция.
В 1922 години в Какараска са заселени гърци-бежанци от село Кости, чиито потомци и до днес практикуват нестинарство. Според преброяването от 1928 година Какараска е смесено бежанско село със 52 бежански семейства с 196 души.[8]
На 14 януари 1927 година селото е прекръстено на Агия Елени.[9][10]
Преброявания
- 1913 - 221 души
- 1920 - 186 души
- 1951 - 648 души
- 1961 - 803 души
- 1971 - 773 души
- 1981 - 671 души
- 1991 - 617 души
- 2001 - 636 души[11]
Външни препратки
Бележки
- ↑ Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.130.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.118-119; 136-137.
- ↑ Παπαγεωργίου Ν. Πέτρου, Αι Σέρραι και τα προάστια τα περί τας Σέρρας και η μονή Ιωάννου του Προδρόμου, Θεσσαλονίκη 1988. Цитирано по: Δημοτικό Σχολείο Αγίας Ελένης Σερρών
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.176.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.200-201.
- ↑ Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 145.
- ↑ Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Δημοτικό Σχολείο Αγίας Ελένης Σερρών
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Δημοτικό Σχολείο Αγίας Ελένης Σερρών
- ↑ Δημοτικό Σχολείο Αγίας Ελένης Σερρών
