Хайнрих Вилхелм Олберс

Хайнрих Вилхелм Матиас Олберс Heinrich Wilhelm Matthias Olbers
немски астроном
Роден	11 октомври, 1758 Арберген
Починал	2 март 1840 Бремен, Германия
Погребан	Бремен, Федерална република Германия
Учил в	Гьотингенски университет
Награди	Член на Британското кралско научно дружество (4 декември 1804)
Хайнрих Вилхелм Матиас Олберс в Общомедия

Хайнрих Вилхелм Матиас Олберс (Шаблон:Lang-de) е немски астроном и лекар.

Кратка биография

Хайнрих Вилхелм Олберс е роден на 11 октомври 1758 г. в Арберген на Везер, едно селце край Бремен, където баща му е пастор. Изучава медицина в Гьотинген от 1777 до 1780г., посещавайки по същото време лекциите на Кестнер по математика. През 1770г. Към края на 1781г. Олберс се установява като лекар в Бремен; през юни 1785г. той се оженва за Доротея Елизабет Кьоне, която умира след по-малко от година, 14 дни след като е родила дъщеря Дорис, омъжила се за адвоката д-р Христиан Фоке, а починала през 1818г. Имала е 6 деца и чрез нея Олберс има 7 правнука. През 1789г. той се оженва повторно - за Ана Аделхайд Люрсен (родена през 1765г.). На 11 август 1790г. му се ражда син, Георг Хайнрих Олберс, който надживява баща си, починал на 2 март 1840г. Ана Люрсен Олберс почива на 23 януари 1820г.Почти четиридесет години Олберс активно практикува медицина в Бремен и се оттегля от активна дейност на 1 януари 1823г. Казват, че никога не спял повече от 4 часа, като по-голямата част от нощто отдавал на астрономически наблюдения. Горната част на къщата му била приспособена за обсерватория. Специално внимание Олберс обръщал на кометите и една от тях, кометата от 6 март 1815г. (с период 74 години), е наречена на негово име.Олберс е осмото дете от шестнадесетте деца в семейството. Баща му е проповедник в бременската Домкирхе от 1760г., умира през 1772г. Олберс посещава гимназията в Бремен; любовта му към астрономията проличава още на четиринадесетгодишна възраст. На 19 години той наблюдава слънчевото затъмнение, от 1777г. Докторската му дисертация от 1780г.се нарича "De oculi mutationibus internis"(За вътрешните движения на очите). През 1781г. предприема пътешествие до Виена, където си издействува разрешение да посети обсерваторията на Максимилиан Хел, и на 17 август 1781г. вижда за първи път планетата Уран (открита една година преди това от Хершел), преди колегите му от Виена да са я наблюдавали.Домът му в Бремен се намирал на Зандщрасе №16. Имал е обширна клиентела като лекар и едва към десет часа вечерта се оттеглял в обсерваторията си. Памитникът му, издигнат през 1850г., се намира на крайбрежната улица в Бремен.

Научни постижения

Докато дежури край леглото на болен другар, Олберс измисля метод за пресмятането на орбитите на комети; този метод е цяла цяла епоха в изучаването на кометите и се използва широко и досега. Това важно открити е публикувано от барон фон Цах под заглавие "Ueber die leicheste und bequemste Methode die Bahn eines Cometen zu berechnen"("Върху най-лесния и удобен метод за пресмятане траекторията на една комета"), Ваймар, 1797г. Работата съдържа таблица с 87 орбити. Броят на изчислените орбити е увеличен до 178 от Енке във второто издание (1847) и до 242 от Гале в третото (1864 и 1894г.). Смелата му хипотеза за произхода на астероидите - разрешаването на една първична голяма планета ("Месечни кореспонденции", VІ, 88), въпреки че по-късно като че ли се отхвърля, първоначално е подкрепена чрез откриването на Юнона (от Хардинг) и на Веста (от самия Олберс) точно в околностите на съзвездията Кит и Дева, където би трябвало да се локализират възлите на такива предполагаеми планетни фрагменти. Олберс е избран от съгражданите си да асистира при кръщението на краля на Рим на 9 юни 1811г. Член е на законодателното тяло в Париж през 1812-1813г., освден че членува в много научни дружества. Получавал е награди от правителствата на много страни. В Бремен има негов паметник. През 1828г. най-големият кораб, напускал дотогава Бременските докове, е назован "Олберс". Този кораб откарва хиляди немски емигранти в Бразилия. Потъва при корабукрошение през 1837г.

Парадоксът на Олберс

Парадоксът на Олберс! Или, защо нощем небето е тъмно? Когато небето не е огряно от Слънцето или Луната, изглежда ни напълно естествено то да е тъмно. Няколкото хиляди звезди, които можем да видим на нощното небе с просто око, не намаляват усещането за безкрайната пустота и мрак, които царуват във Вселената. На пръв поглед безсмисленият въпрос: защо нощем небето е тъмно, е събудил интереса на учените още преди векове. И наистина, ако звездите са разположени в една безкрайна Вселена, накъдето и да погледнем в пространството, погледът ни би срещнал звезда. Така небето би трябвало да бъде ослепително ярко и денем, и нощем. Щом това очевидно не се случва, значи има проблем. Този проблем е известен като “Парадоксът на Олберс”. Всъщност, това противоречие между логичното и наблюдаваното е било разглеждано от астрономите далеч преди работите на немския лекар и астроном Хенрих Олберс да привлекат вниманието върху него. Английският астроном Томас Дигс пръв е бил привлечен от магията на безкрайните звездни простори още през далечния XVI век. В стила на епохата на Ренесанса, в поетична форма той говори за: “...безкрайна сфера от звезди, дворец на блаженството, украсен от великолепни светлини безбройни”. Извън алегориите, той споменава, че макар да са огромно множество, повечето звезди са на такива огромни разстояния, че ние не можем да ги забележим. Дигс малко наивно смята, че ако една звезда на голямо разстояние не може да бъде забелязана, то дори и милиарди звезди да се подредят в една линия, ако всички те са на голямо разстояние, всичките няма да се забелязват въобще. Примерът на Млечния път обаче показва, че ако звездите са достатъчно много, за невъоръжено с мощен телескоп око те се сливат във видима сияйна пътека. Откриването и използването на телескопа разширява драстично хоризонта, до който може да достигне човешкото око. Йохан Кеплер е разбирал това и през 1610 г. в писмо до Галилео Галилей пише, че множеството от слаби звезди, които Галилей вече е открил със своя телескоп, би трябвало да образуват една ограничена в пространството система. В противен случай тяхната събрана светлина би трябвало да засенчи по блясък дори самото Слънце. Кеплер е разбирал огромното космологично значение, което има тъмното нощно небе. Той включва разсъждения по проблема в знаменития си памфлет “Разговори със звездния пратеник”. С развитието на физиката след Нютон, става едва ли не задължително да се предполага, че Вселената е безкрайна. Иначе тя би се свила в себе си под въздействието на собствената си гравитация. Така въпросът защо все пак, нощем небето е тъмно, отново занимава умовете на всеки мислещ учен. Първият астроном, който се опитва да прилага точни изчисления към проблема, е 26-годишния швейцарец Жан Филип Луи де Шизо. През 1744 г. той изчислява колко голяма трябва да бъде Вселената, за да могат звездите в нея да покрият цялото небе. Той прави предположението, че звездите са с размерите на нашето Слънце и че се намират на средно разстояние една от друга на 240 000 астрономически единици, което прави около 4 светлинни години. Това е всъщност разстоянието до най-близката до нас звезда - Проксима от съзвездието Кентавър, така че предположенията на Шизо са напълно разумни и по днешни стандарти. Неговите изчисления показват, че ако междузвездното пространство е напълно прозрачно, то небето ще е изцяло покрито със звезди, ако Вселената се простира най-малко на 760 трилиона (760 милион милиона милиона) пъти средното междузвездно разстояние. Или пресметнато в единиците, които ползват астрономите днес - на 3 000 трилиона светлинни години. За сравнение, най-мощните съвременни телескопи покриват “едва” 10 милиарда светлини години. Шизо негласно предполага, че звездите са неподвижни и че Вселената е в равновесие за неограничено време. Изводите, които той прави са, че или звездите във Вселената се простират в ограничен обем, или пространството в Космоса поглъща светлината на звездите. Според неговите пресмятания, дори поглъщането да е 330 000 пъти по-слабо от това на водата, то ще е достатъчно, за да бъде нощното небе тъмно. Тогава все още е било възможно да се вярва в една безкрайна Вселена, изпълнена със звезди.

Външни препратки

• Olbers’ Paradoxpdf
• Heinrich Wilhelm Matthias Olbersангл.
• Cunningham, C. J. The Origin of the Asteroids: Olbers versus Regner. Star Lab Press, 2006. ISBN 0-9708162-5-1.

• Bessel, F. W. Über Olbers. Von Herrn Geh. - Rath Bessel // Astronomische Nachrichten 22. 1845. с. 265.

• William Herschel. Observations on the Nature of the New Celestial Body Discovered by Dr. Olbers, and of the Comet Which Was Expected to Appear Last January in Its Return from the Sun // Abstracts of the Papers Printed in the Philosophical Transactions of the Royal Society of London 1. 1800 - 1814. с. 271–272.

• Lynn, W. T. The Discovery of Vesta // The Observatory 30. 1907. с. 103–105.

• Шаблон:1911 - see, for instance, "Olbers," Britannica