Закон за запазване на механичната енергия: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м [[Категория:Класическа механика
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Обработка|форматиране}}
{{Обработка|форматиране}}
{{Класическа механика}}

Ще илюстрираме закона за запазване на механичната енергия на примера на свободно падащо тяло.
Ще илюстрираме закона за запазване на механичната енергия на примера на свободно падащо тяло.
Нека тяло (материална точка) с маса m се намира на височина h0 от повърхността на Земята (виж чертежа по-долу). Избираме Земята за отправно тяло. За начало на координатната система избираме точката, в която се намира тялото. Оста Х избираме да бъде ортогонална на земната повърхност и насочена надолу. Нека означим с единичния вектор по оста X. Нека пуснем тялото да пада свободно под действието на силата на земното привличане
Нека тяло (материална точка) с маса m се намира на височина h0 от повърхността на Земята (виж чертежа по-долу). Избираме Земята за отправно тяло. За начало на координатната система избираме точката, в която се намира тялото. Оста Х избираме да бъде ортогонална на земната повърхност и насочена надолу. Нека означим с единичния вектор по оста X. Нека пуснем тялото да пада свободно под действието на силата на земното привличане

Версия от 04:03, 27 декември 2008

Серия статии на тема
Класическа механика
Импулс  · Сила  · Енергия  · Работа  · Мощност  · Скорост  · Ускорение  · Инерционен момент  · Момент на сила  · Момент на импулса

Ще илюстрираме закона за запазване на механичната енергия на примера на свободно падащо тяло. Нека тяло (материална точка) с маса m се намира на височина h0 от повърхността на Земята (виж чертежа по-долу). Избираме Земята за отправно тяло. За начало на координатната система избираме точката, в която се намира тялото. Оста Х избираме да бъде ортогонална на земната повърхност и насочена надолу. Нека означим с единичния вектор по оста X. Нека пуснем тялото да пада свободно под действието на силата на земното привличане , където е земното ускорение. За начален момент избираме момента, в който тялото започва да пада . Нека означим момента на падане с . Тогава координатната функция х(t), която описва положението на тялото като функция на времето при свободното падане се задава с формулата , където (0 < t < t1). Скоростта на движение се задава с формулата .

В началния момент от време t0 = 0 скоростта на тялото е = 0, съответно кинетичната му енергия в началния момент от време Т(0) = 0, потенциалната му енергия в началния момент от време U(0) = mgh0 и пълната механична енергия в момента = 0 Е(0) = Т(0) + U(0) = . За произволно избран момент от време t' (0 < t' < t1) тялото има координата равна на числената стойност на пътя s(t), изминат за време t' . В момента от време t' тялото се намира на височина h' = – s(t'), големината на скоростта на тялото е v(t') = gt', кинетичната му енергия потенциалната му енергия U(t') = mgh' = mg (h' – s(t')). Пълната механична енергия на тялото в момента от време t' е E(t') = Т(t') + U(t') = . В момента на падане тялото има скорост с големина съответно кинетична енергия в момента на падане е . Потенциалната енергия на тялото в момента на падане е . Пълната механична енергия на тялото в момента на падане E(t)=Т(t)+U(t)=mgh Следователно, пълната механична енергия на тялото в произволен момент от време t Е(t) = T(t) + U(t) = const, т.е. пълната механична енергия на тялото не зависи от времето. Увеличаването на кинетичната енергия води до намаляване на потенциалната и обратно. Разглеждаме тялото като намиращо се в полето на земното привличане и изолирано от всякакви други въздействия. Така на този конкретен пример проверихме валидността на закона за запазване на механичната енергия – един от основните закони на механиката: Пълната механична енергия на затворена механична система от тела, между които действат само консервативни сили остава постоянна, т.е. не се мени с времето. Ако в една затворена система освен консервативни, действат и неконсервативни сили, например сила на триене, тогава пълната механична енергия не се запазва. Ние можем да разглеждаме силата на триене като външна за механичната система. Тогава промяната на механичната енергия Е на системата за интервала от време t2 – t1 (t1 < t2) е равна на работата А, извършена от външните сили за същия интервал от време Е(t1) – Е(t2)= А.

Действието на други (немеханични) сили води до превръщане на механичната енергия в други немеханични видове енергия (например топлинна). В такъв случай е в сила по-общ закон за запазване на енергията:

Във всяка затворена физична система сумата от всички видове енергия остава постоянна, т.е. не се мени с времето.

Вижте също