Киряк Цанков: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Kiriak tsankov.jpg
м по-добра снимка
Ред 1: Ред 1:
{{Биография инфо
{{Биография инфо
| име = Киряк Цанков
| име = Киряк Цанков
| портрет = Kiriak tsankov.jpg
| портрет = Kiryak-Tsankov.jpg
| описание = български революционер и дипломат
| описание = български революционер и дипломат
| роден-дата = ок. [[1847]]
| роден-дата = ок. [[1847]]

Версия от 16:18, 3 януари 2009

Киряк Цанков
български революционер и дипломат

Роден
ок. 1847
Починал
ПартияЛиберална партия (радослависти)
Семейство
БащаАнтон Цанков
Киряк Цанков в Общомедия

Киряк Антонов Цанков е български революционер, политик и дипломат. Той е един от ръководителите на Българския революционен централен комитет, а непосредствено след Освобождението е участник в Либералната партия. По-късно заема различни дипломатически постове, като през 1880 става първият дипломатически агент на България в Букурещ.

Биография

Киряк Цанков е роден около 1847 в Свищов, където получава първоначалното си образование. Завършва търговско училище във Виена, след което учи медицина в Париж. През 60-те години се установява в Букурещ, където се включва активно в обществения живот на българската емиграция. Членува в Тайния централен български комитет и в Българския революционен централен комитет, на който през 1872 става подпредседател, в Българското човеколюбиво настоятелство и в Българското централно благотворително общество, на което е председател през 1875-1876. Участва в издаването на вестниците „Народност“ (1867-1869), „Тъпан“ (1869-1870) и „Балкан“ (1875), както и в подготовката за изпращането в България на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868) и на Христо Ботев (1876), както и на български доброволци за Сръбско-турската война през 1876.[1]

По време на Временното руско управление в България Киряк Цанков заема различни длъжности в администрацията, като известно време е председател на съда в Тутракан и на Върховния съд. Избран е за народен представител в Учредителното събрание (1879) и I Велико Народно събрание, където е сред привържениците на Либералната партия.[1]

През следващите години Цанков заема различни дипломатически постове. През 1879-1880 е секретар на агентството в Цариград, а през 1880-1883 е първият български дипломатически агент в Букурещ. През 1883 за няколко месеца е управляващ Министерството на външните работи и изповеданията. Той е представител на България в Европейската дунавска комисия (1880-1884), на конференцията във Виена за изграждането на железопътната линия Виена-Цариград, в българо-румънската комисия за уточняване на границата между двете страни (1885), в българо-османската комисия за преработване на устава на Източна Румелия (1885-1886).[1]

Киряк Цанков умира на 3 ноември (21 октомври стар стил) 1903 в Букурещ.

Източници

  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Константин Стоилов и.д. министър на външните работи и изповеданията
(15 март 1883 – 20 септември 1883)
Марко Балабанов