Киряк Цанков: Разлика между версии
м Kiriak tsankov.jpg |
м по-добра снимка |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Биография инфо |
{{Биография инфо |
||
| име = Киряк Цанков |
| име = Киряк Цанков |
||
| портрет = |
| портрет = Kiryak-Tsankov.jpg |
||
| описание = български революционер и дипломат |
| описание = български революционер и дипломат |
||
| роден-дата = ок. [[1847]] |
| роден-дата = ок. [[1847]] |
Версия от 16:18, 3 януари 2009
Киряк Цанков | |
български революционер и дипломат | |
Роден |
ок. 1847
|
---|---|
Починал | |
Партия | Либерална партия (радослависти) |
Семейство | |
Баща | Антон Цанков |
Киряк Цанков в Общомедия |
Киряк Антонов Цанков е български революционер, политик и дипломат. Той е един от ръководителите на Българския революционен централен комитет, а непосредствено след Освобождението е участник в Либералната партия. По-късно заема различни дипломатически постове, като през 1880 става първият дипломатически агент на България в Букурещ.
Биография
Киряк Цанков е роден около 1847 в Свищов, където получава първоначалното си образование. Завършва търговско училище във Виена, след което учи медицина в Париж. През 60-те години се установява в Букурещ, където се включва активно в обществения живот на българската емиграция. Членува в Тайния централен български комитет и в Българския революционен централен комитет, на който през 1872 става подпредседател, в Българското човеколюбиво настоятелство и в Българското централно благотворително общество, на което е председател през 1875-1876. Участва в издаването на вестниците „Народност“ (1867-1869), „Тъпан“ (1869-1870) и „Балкан“ (1875), както и в подготовката за изпращането в България на четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868) и на Христо Ботев (1876), както и на български доброволци за Сръбско-турската война през 1876.[1]
По време на Временното руско управление в България Киряк Цанков заема различни длъжности в администрацията, като известно време е председател на съда в Тутракан и на Върховния съд. Избран е за народен представител в Учредителното събрание (1879) и I Велико Народно събрание, където е сред привържениците на Либералната партия.[1]
През следващите години Цанков заема различни дипломатически постове. През 1879-1880 е секретар на агентството в Цариград, а през 1880-1883 е първият български дипломатически агент в Букурещ. През 1883 за няколко месеца е управляващ Министерството на външните работи и изповеданията. Той е представител на България в Европейската дунавска комисия (1880-1884), на конференцията във Виена за изграждането на железопътната линия Виена-Цариград, в българо-румънската комисия за уточняване на границата между двете страни (1885), в българо-османската комисия за преработване на устава на Източна Румелия (1885-1886).[1]
Киряк Цанков умира на 3 ноември (21 октомври стар стил) 1903 в Букурещ.
Източници
- ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Константин Стоилов | → | и.д. министър на външните работи и изповеданията (15 март 1883 – 20 септември 1883) |
→ | Марко Балабанов |