Балто-фински езици: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Karadere (беседа | приноси)
49 редакции
Редакция без резюме
Karadere (беседа | приноси)
49 редакции
Редакция без резюме
Ред 35: Ред 35:


*Наличие на специални [[притежателни наставки]] (съхранени само в част от съвременните балто-фински езици); например във [[фински]]: ''kirja-ni'' (книгата ми), ''kirja-si'' (книгата ти), ''kirja-nsa'' (книгата му/и), ''kirja-mme'' (книгата ни), ''kirja-nne'' (книгата ви), ''kirja-nsa'' (книгата им).
*Наличие на специални [[притежателни наставки]] (съхранени само в част от съвременните балто-фински езици); например във [[фински]]: ''kirja-ni'' (книгата ми), ''kirja-si'' (книгата ти), ''kirja-nsa'' (книгата му/и), ''kirja-mme'' (книгата ни), ''kirja-nne'' (книгата ви), ''kirja-nsa'' (книгата им).
*Наличие на специални [[каузативни]] глаголни наставки; сравнете финските глаголи ''tappaa'' (убивам) и ''tapattaa'' (поръчвам нечие убийство).
*Наличие на специални [[каузативни]] глаголни наставки; сравнете финските глаголи ''tappaa'' (убивам) и ''tapa-ttaa'' (поръчвам нечие убийство).


=== Синтаксис ===
=== Синтаксис ===
Ред 41: Ред 41:
*Изразяване на [[отрицание|отрицанието]] с помоща на специален [[глагол]]. Пълното [[спрежение]] на отрицателния глагол ''e''- се е съхранило само в някои от съвременните езици; например във фински: ''en lue'' (не чета), ''et lue'' (не четеш), ''ei lue'' (не чете), ''emme lue'' (не четем), ''ette lue'' (не четете), ''eivät lue'' (не четат).
*Изразяване на [[отрицание|отрицанието]] с помоща на специален [[глагол]]. Пълното [[спрежение]] на отрицателния глагол ''e''- се е съхранило само в някои от съвременните езици; например във фински: ''en lue'' (не чета), ''et lue'' (не четеш), ''ei lue'' (не чете), ''emme lue'' (не четем), ''ette lue'' (не четете), ''eivät lue'' (не четат).


=== Речников състав ===
*Различията в [[речников състав|речниковия състав]] и особеностите на звуковите системи на отделните балто-фински езици затрудняват общуването между носителите им.

''Сравнение на някои общи понятия''
{| class="prettytable"
|-bgcolor='#COFOFO'
!български
!фински
!карелски
!вепски
!ижорски
!вотски
!естонски
!ливонски
|-
| мъж || ''mies'' || ''mies'' || ''mužik'' || ''meez'' || ''meez'' || ''mees'' || ''mìez''
|-
| майка || ''äiti'' || ''emä'' || ''mam'' || ''emä'' || ''emä'' || ''ema'' || ''jemà''
|-
| аз || ''minä'' || ''mie'' || ''minä'' || ''miä'' || ''miä'' || ''mina''/''ma'' || ''ma''
|-
|''път'' || yol || yol || jol || ýol || jul || zhol || yo'l || yol || çул
|-
|''дебел''|| semiz || semiz || semiz || simyz || semiz || semiz || semiz |||| самăр
|-
|''земя'' || torpaq || toprak || torpaq || topraq || tufrak || topıraq || tuproq || tupraq || тăпра
|-
|''кръв'' || qan || kan || qan || gan || kan || qan || qon || qan || юн
|-
|''пепел'' || kül || kül || kül || köl ||kül || kul || kül || ||кĕл
|-
|''вода'' || su || su || su || suw || syw || suw || suv || su || шыв
|-
|''бял'' || ağ || ak || ağ || ak || ak || aq || oq || aq || шурă
|-
|''черен'' || qara || kara || qara || garä || kara || qara || qora || qara || хура
|-
|''червен'' || qızıl || kızıl || qızıl || qyzyl || kyzyl || qızıl || qizil || qizil || хĕрлĕ
|-
|''син/небе'' || göy || gök|| göy || gök || kük || kök || ko'k || kök || кăвак
|}




Версия от 21:07, 6 януари 2009

Балто-финските езици принадлежат към групата на угро-финските езици, които от своя страна са част от уралското езиково семейство. Народите говорещи балто-фински езици живеят по източните брегове на Балтийско море и в района на Ладожското и Онежското езеро. Точният брой на балто-финските езици е все още предмет на дискусия, но най-често срещаната цифра е седем: фински, карелски, вепски, ижорски, вотски, естонски и ливонски.[1] Някои съвременни източници[2] разграничават и въро (смятан също за диалект на естонския), меанкиели (смятан също за диалект на финския) и олонецко-карелски и людски (смятани за диалекти на карелския).

Вътрешна класификация

Балто-финските езици могат да бъдат разделени на две подгрупи:

  • северна група: фински (+ меанкиели), карелски (+ олонецко-карелски и людски), ижорски и вепски;
  • южна група: естонски (+ въро), вотски и ливонски.

Езиците от северната група са географски трудно разчленими. Подобно на южнославянските езици те се преливат един в друг като границата между всеки два съседни езика се състои от множество преходни диалекти.

Обща характеристика

Балто-финските езици са по-синтетични и по-аглутинативни от заобикалящите ги индоевропейски (германски, славянски и балтийски) езици. Степента на синтетичност и аглутинативност на отделните балто-фински езици е различна. Езиците от северната група са като цяло са по-синтетични и по-аглутинативни от езиците от южната група.

Фонетика и фонология

  • Ударението е на първата сричка.
  • Дължината на звуковете определя значението на думите; сравнете финските думи tuli (огън) tuuli (вятър) и tulli (митница).
  • Гласните са с по-голяма честотност от съгласните. Във фински например на всеки 100 гласни се падат по 96 съгласни. За сравнение в руски на всеки 100 гласни се падат по 150 съгласни, а в немски на всеки 100 гласни по 177 съгласни.[3]
  • Има много дифтонги. В естонския например се срещат следните дифтонги: iu, ei, ea, eo, äi, äe, äo, äu, öi, öe, öa, üi, õi, õe, õa, õu, ai, ae, ao, au, oi, oe, oa, ou, ui.

Морфология

  • Липса на граматически род.
  • Богата падежна система; сравнете броя на падежите в отделните езици:
фински карелски вепски ижорски вотски естонски ливонски
15 12–13 17–18 13–14 14 14 8
  • Наличие на специални притежателни наставки (съхранени само в част от съвременните балто-фински езици); например във фински: kirja-ni (книгата ми), kirja-si (книгата ти), kirja-nsa (книгата му/и), kirja-mme (книгата ни), kirja-nne (книгата ви), kirja-nsa (книгата им).
  • Наличие на специални каузативни глаголни наставки; сравнете финските глаголи tappaa (убивам) и tapa-ttaa (поръчвам нечие убийство).

Синтаксис

  • Базов словоред: SVO (подлог – сказуемо – допълнение).
  • Изразяване на отрицанието с помоща на специален глагол. Пълното спрежение на отрицателния глагол e- се е съхранило само в някои от съвременните езици; например във фински: en lue (не чета), et lue (не четеш), ei lue (не чете), emme lue (не четем), ette lue (не четете), eivät lue (не четат).

Речников състав

  • Различията в речниковия състав и особеностите на звуковите системи на отделните балто-фински езици затрудняват общуването между носителите им.

Сравнение на някои общи понятия

български фински карелски вепски ижорски вотски естонски ливонски
мъж mies mies mužik meez meez mees mìez
майка äiti emä mam emä emä ema jemà
аз minä mie minä miä miä mina/ma ma
път yol yol jol ýol jul zhol yo'l yol çул
дебел semiz semiz semiz simyz semiz semiz semiz самăр
земя torpaq toprak torpaq topraq tufrak topıraq tuproq tupraq тăпра
кръв qan kan qan gan kan qan qon qan юн
пепел kül kül kül köl kül kul kül кĕл
вода su su su suw syw suw suv su шыв
бял ağ ak ağ ak ak aq oq aq шурă
черен qara kara qara garä kara qara qora qara хура
червен qızıl kızıl qızıl qyzyl kyzyl qızıl qizil qizil хĕрлĕ
син/небе göy gök göy gök kük kök ko'k kök кăвак


Източници

  1. ↑ Laanest, Arvo: Einführung in die ostseefinnischen Sprachen, Hamburg 1982.
  2. ↑ Salminen, Tapani: The Uralic Languages, 2003.
  3. ↑ Turunen, Aimo: The Balto-Finnic Languages // Denis Sinor (ed.), The Uralic Languages. Description, History and Foreign Influences, 1988.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Балто-фински_езици&oldid=2148083“.