Балто-фински езици: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 21:24, 6 януари 2009

Балто-финските езици принадлежат към групата на угро-финските езици, които от своя страна са част от уралското езиково семейство. Народите говорещи балто-фински езици живеят по източните брегове на Балтийско море и в района на Ладожското и Онежското езеро. Точният брой на балто-финските езици е все още предмет на дискусия, но най-често срещаната цифра е седем: фински, карелски, вепски, ижорски, вотски, естонски и ливонски.^[1] Някои съвременни източници^[2] разграничават и въро (смятан също за диалект на естонския), меанкиели (смятан също за диалект на финския) и олонецко-карелски и людски (смятани за диалекти на карелския).

Вътрешна класификация

Балто-финските езици могат да бъдат разделени на две подгрупи:

северна група: фински (+ меанкиели), карелски (+ олонецко-карелски и людски), ижорски и вепски;
южна група: естонски (+ въро), вотски и ливонски.

Езиците от северната група са географски трудно разчленими. Подобно на южнославянските езици те се преливат един в друг като границата между всеки два съседни езика се състои от множество преходни диалекти.

Обща характеристика

Балто-финските езици са по-синтетични и по-аглутинативни от заобикалящите ги индоевропейски (германски, славянски и балтийски) езици. Степента на синтетичност и аглутинативност на отделните балто-фински езици е различна. Езиците от северната група са като цяло са по-синтетични и по-аглутинативни от езиците от южната група.

Фонетика и фонология

Ударението е на първата сричка.
Дължината на звуковете определя значението на думите; сравнете финските думи tuli (огън) tuuli (вятър) и tulli (митница).
Гласните са с по-голяма честотност от съгласните. Във фински например на всеки 100 гласни се падат по 96 съгласни. За сравнение в руски на всеки 100 гласни се падат по 150 съгласни, а в немски на всеки 100 гласни по 177 съгласни.^[3]
Има много дифтонги. В естонския например се срещат следните дифтонги: iu, ei, ea, eo, äi, äe, äo, äu, öi, öe, öa, üi, õi, õe, õa, õu, ai, ae, ao, au, oi, oe, oa, ou, ui.

Морфология

Липса на граматически род.
Богата падежна система; сравнете броя на падежите в отделните езици:

фински	карелски	вепски	ижорски	вотски	естонски	ливонски
15	12–13	17–18	13–14	14	14	8

Наличие на специални притежателни наставки (съхранени само в част от съвременните балто-фински езици); например във фински: kirja-ni (книгата ми), kirja-si (книгата ти), kirja-nsa (книгата му/и), kirja-mme (книгата ни), kirja-nne (книгата ви), kirja-nsa (книгата им).
Наличие на специални каузативни глаголни наставки; сравнете финските глаголи tappaa (убивам) и tapa-ttaa (поръчвам нечие убийство).

Синтаксис

Базов словоред: SVO (подлог – сказуемо – допълнение).
Изразяване на отрицанието с помоща на специален глагол. Пълното спрежение на отрицателния глагол e- се е съхранило само в някои от съвременните езици; например във фински: en lue (не чета), et lue (не четеш), ei lue (не чете), emme lue (не четем), ette lue (не четете), eivät lue (не четат).

Речников състав

Различията в речниковия състав и особеностите на звуковите системи на отделните балто-фински езици затрудняват общуването между носителите им.

Сравнение на някои общи понятия

български	фински	карелски	вепски	ижорски	вотски	естонски	ливонски
мъж	mies	mies	mužik	meez	meez	mees	mìez
майка	äiti	emä	mam	emä	emä	ema	jemà
аз	minä	mie	minä	miä	miä	mina/ma	ma
той/тя/то	hän	heän	hän	hän	tämä	tema/ta	ta
казвам	sanoa	sanuo	sanuda	sannoa	sanoa	ütelda	ütl
книга	kirja	kirja	kirj	kirja	tširja	raamat	rōntəz
бял	valkoinen	valkoine	vauged	valkea	valkea	valge	vālda
камък	kivi	kivi	kivi	kivi	tšivi	kivi	kiuv

Източници

↑ Laanest, Arvo: Einführung in die ostseefinnischen Sprachen, Hamburg 1982.
↑ Salminen, Tapani: The Uralic Languages, 2003.
↑ Turunen, Aimo: The Balto-Finnic Languages // Denis Sinor (ed.), The Uralic Languages. Description, History and Foreign Influences, 1988.

[1] Laanest, Arvo: Einführung in die ostseefinnischen Sprachen, Hamburg 1982.

[2] Salminen, Tapani: The Uralic Languages, 2003.

[3] Turunen, Aimo: The Balto-Finnic Languages // Denis Sinor (ed.), The Uralic Languages. Description, History and Foreign Influences, 1988.

[1]

[2]

[3]

Версия от 21:23, 6 януари 2009 редактиране Karadere (беседа \| приноси) 49 редакции Редакция без резюме ← По-стара редакция		Версия от 21:24, 6 януари 2009 редактиране връщане Karadere (беседа \| приноси) 49 редакции Редакция без резюме По-нова редакция →
Ред 1:		Ред 1:
	'''Балто-финските езици''' принадлежат към групата на [[угро-фински езици\|угро-финските езици]], които от своя страна са част от [[уралски езици\|уралското]] езиково семейство. Народите говорещи балто-фински езици живеят по източните брегове на [[Балтийско море]] и в района на [[Ладожско езеро\|Ладожското]] и [[Онежско езеро\|Онежското езеро]]. Точният брой на балто-финските езици е все още предмет на дискусия, но най-често срещаната цифра е седем: [[фински]], [[карелски]], [[вепски]], [[ижорски]], [[вотски]], [[естонски]] и [[ливонски]].<ref>Laanest, Arvo: Einführung in die ostseefinnischen Sprachen, Hamburg 1982.</ref> Някои съвременни източници<ref>[http://www.helsinki.fi/~tasalmin/fu.html Salminen, Tapani: The Uralic Languages, 2003.]</ref> разграничават и [[въро]] (смятан също за диалект на [[естонски\|естонския]]), [[меанкиели]] (смятан също за диалект на [[фински\|финския]]) и [[олонецко-карелски]] и [[людски]] (смятани за диалекти на [[карелски\|карелския]]).		'''Балто-финските езици''' принадлежат към групата на [[угро-фински езици\|угро-финските езици]], които от своя страна са част от [[уралски езици\|уралското]] езиково семейство. Народите говорещи балто-фински езици живеят по източните брегове на [[Балтийско море]] и в района на [[Ладожско езеро\|Ладожското]] и [[Онежско езеро\|Онежското езеро]]. Точният брой на балто-финските езици е все още предмет на дискусия, но най-често срещаната цифра е седем: [[фински]], [[карелски]], [[вепски]], [[ижорски]], [[вотски]], [[естонски]] и [[ливонски]].<ref>Laanest, Arvo: Einführung in die ostseefinnischen Sprachen, Hamburg 1982.</ref> Някои съвременни източници<ref>[http://www.helsinki.fi/~tasalmin/fu.html Salminen, Tapani: The Uralic Languages, 2003.]</ref> разграничават и [[въро]] (смятан също за диалект на [[естонски\|естонския]]), [[меанкиели]] (смятан също за диалект на [[фински\|финския]]) и [[олонецко-карелски]] и [[людски]] (смятани за диалекти на [[карелски\|карелския]]).