Разлика между версии на „Пикиращ бомбардировач“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
След войната пикиращите бомбардировачи бързо изчезват. Зенитната артилерия значително е подобрила маневреността и ефективността си, и има ефект като изтребител върху уязвимите и бавнодвижещи се пикиращи бомбардировачи. По същото време се усъвършенстват и бомбоприцелите, които позволяват висока точност на попадение и при по-малки ъгли на атака. Поради умалените си размери те могат да се монтират вече практически на всеки самолет, включително на изтребител. Въпреки, че тези самолети все пак „пикират“ до известна степен към целта, те са способни да извършват множество разнообразни задачи и поради това не се смятат вече за пикиращи бомбардировачи.
 
В днешно време [[умна бомба|умните бомби]] са заменили повечето от другите видове техники за бомбардиране в САЩ и европейските страни. Бомбите могат да бъдат пускани от голяма височина на много километри от целта, снижавайки риска за самолета. Насочването става по различни начини, включително лазерно насочване, вградена [[GPS]], радар, инфрачервени сензори, видеонасочване и инерционно коригиране на отклоненията от вятъра. Бомбоприцелите дават възможност за бомбардировка при [[кабриране]], което е един вид [[бомбардиране чрез подхвърляне]] на бомбата (на английски ''toss bombing''), което- това е един вид обратното на пикиращото бомбардиране, - при коетокабрирането самолетът пуска бомбата докато носът му е насочен нагоре. Когато се налага пускането на неуправляеми бомби все още се използват коси пикирания до 45 градуса.
 
[[Категория:Бомбардировачи]]

Навигация