Петър Панчевски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mariolaz (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Mariolaz (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 17: Ред 17:
Панчевски участва в [[Гражданската война в Испания]] ([[1936]]-[[1939]] г.) и във [[Втората световна война]] - начело на инженерните войски на 24-та съветска армия.
Панчевски участва в [[Гражданската война в Испания]] ([[1936]]-[[1939]] г.) и във [[Втората световна война]] - начело на инженерните войски на 24-та съветска армия.


Завръща се в България през [[1945]] г., където достига званието [[армейски генерал]] в БНА. Командир е на обединение през периода [[1949]]-[[1950]] г., а от 1950 до [[1958]] г. е министър на народната отбрана на [[Народна република България]]. Той е и в основата на арестуването на генералите [[Славчо Трънски]], [[Денчо Знеполски]], в така наречения процес "[[Трайчо Костов]]". Генерал Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски по негова заповед.
Завръща се в България през [[1945]] г., където достига званието [[Армейски генерал]] в БНА. Командир е на обединение през периода [[1949]]-[[1950]] г., а от 1950 до [[1958]] г. е министър на народната отбрана на [[Народна република България]]. Той е и в основата на арестуването на генералите [[Славчо Трънски]], [[Денчо Знеполски]], в така наречения процес "[[Трайчо Костов]]". Генерал Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски по негова заповед.


Петър Панчевски е [[народен представител]] (1950-[[1961]] г.) и [[посланик]] на България в [[Китай]] от [[1958]] до [[1962]] г."Герой на социалистическия труд"(1967),"Герой на НРБ"(1972)
Петър Панчевски е [[народен представител]] (1950-[[1961]] г.) и [[посланик]] на България в [[Китай]] от [[1958]] до [[1962]] г."Герой на социалистическия труд"(1967),"Герой на НРБ"(1972)

Версия от 12:49, 11 януари 2009

Петър Панчевски
български и съветски генерал

Роден
Починал

ПартияБългарска комунистическа партия
НаградиЧервена звезда
Герой на Народна република България
Герой на социалистическия труд
Орден „Георги Димитров“
Червено знаме
Орден „Народна република България“

Петър Павлов Панчевски (известен още като Пьотр Георгиевич Павлов) е български военнослужещ, армейски генерал. Единственият българин с генералско звание в Червената армия-"генерал-майор от инженерните войски" -19 04 1945 г.

Завършва педагогическо училище в Лом (1923 г.) и участва в Септемврийското въстание. След потушаването на бунта емигрира в Югославия, а от 1925 г. е в СССР.

Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. Санкт Петербург) през 1929 г. и Военноинженерната академия "В. Куйбишев" в Москва (1936 г.).

Панчевски участва в Гражданската война в Испания (1936-1939 г.) и във Втората световна война - начело на инженерните войски на 24-та съветска армия.

Завръща се в България през 1945 г., където достига званието Армейски генерал в БНА. Командир е на обединение през периода 1949-1950 г., а от 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на Народна република България. Той е и в основата на арестуването на генералите Славчо Трънски, Денчо Знеполски, в така наречения процес "Трайчо Костов". Генерал Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски по негова заповед.

Петър Панчевски е народен представител (1950-1961 г.) и посланик на България в Китай от 1958 до 1962 г."Герой на социалистическия труд"(1967),"Герой на НРБ"(1972)

Умира на 17 ноември 1982 г. в София.

Източници

Агенция Фокус от 25 януари 2006 г.