Гоцев връх: Разлика между версии
→Източници: Портал Македония |
Редакция без резюме |
||
Ред 10: | Ред 10: | ||
}} |
}} |
||
'''Гоцев връх''' е най-високият връх на планината [[Славянка]]. До [[1951]] |
'''Гоцев връх''' е най-високият връх на планината [[Славянка]]. До [[1951]] година той носи името '''Алиботуш'''. Новото му име е дадено в чест на големия български революционер [[Гоце Делчев]]. Върхът отстои на 40 километра югозападно от град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] и на 40 км югоизточно от град [[Сандански]]. Издига се на главното планинско [[било]] на югозапад от [[Голям Царев връх]] и на изток от връх [[Шабран]]. На северозапад от Гоцев връх се намира голямо безоточно карстово понижение, известно като ''Сухото езеро''. Върхът е масивен, очертан от юг от висок скалист откос. Изграден главно от протерозойски [[мрамор|мрамори]]. Почвите са тънки [[кафяви горски почви|кафяви горски]]. Склоновете са обрасли с високопланинска тревна растителност. Срещат се много [[ендемит|ендемитни]] растителни видове. По билната му част минава държавната граница между [[България]] и [[Гърция]]. Основни изходни пунктове за покоряването на върха са хижите [[Славянка (хижа)|Славянка]] и [[Извора (хижа)|Извора]], бивши гранични застави. Гоцев връх е включен в инициативата на [[БТС]] "Покорител на 10-те планински първенци". |
||
==Източници== |
==Източници== |
Версия от 08:05, 21 януари 2009
Гоцев връх /старо име Алиботуш/ | |
Местоположение | |
Общи данни | |
---|---|
Надм. височина | 2212 метра m |
Гоцев връх е най-високият връх на планината Славянка. До 1951 година той носи името Алиботуш. Новото му име е дадено в чест на големия български революционер Гоце Делчев. Върхът отстои на 40 километра югозападно от град Гоце Делчев и на 40 км югоизточно от град Сандански. Издига се на главното планинско било на югозапад от Голям Царев връх и на изток от връх Шабран. На северозапад от Гоцев връх се намира голямо безоточно карстово понижение, известно като Сухото езеро. Върхът е масивен, очертан от юг от висок скалист откос. Изграден главно от протерозойски мрамори. Почвите са тънки кафяви горски. Склоновете са обрасли с високопланинска тревна растителност. Срещат се много ендемитни растителни видове. По билната му част минава държавната граница между България и Гърция. Основни изходни пунктове за покоряването на върха са хижите Славянка и Извора, бивши гранични застави. Гоцев връх е включен в инициативата на БТС "Покорител на 10-те планински първенци".
Източници
- Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.230.