Стефан Владислав II: Разлика между версии
Нова страница: '''Стефан Владислав II''' e сремски (славонски) владетел (1316-1325) и непризнат рашк... |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
Стефан Владислав II е най-голямото дете на Стефан Драгутин от брака му с [[маджари|маджарска]]та принцеса Каталина. Каталина е от угро-[[кумани|кумански]] [[произход]] и е издънка на [[хан Котян]]овата [[династия]]. През [[1292]] Стефан Владислав II като унгарски [[принц]] получава за управление [[област]]та [[Славония]]. |
Стефан Владислав II е най-голямото дете на Стефан Драгутин от брака му с [[маджари|маджарска]]та принцеса Каталина. Каталина е от угро-[[кумани|кумански]] [[произход]] и е издънка на [[хан Котян]]овата [[династия]]. През [[1292]] Стефан Владислав II като унгарски [[принц]] получава за управление [[област]]та [[Славония]]. |
||
[[Стефан Милутин]] не изпълнява договореностите с по-големия си брат и лишава племенника си от престола с цел неутрализиране на унгарското влияние върху [[Рашка (държава)|Рашка]]. Приживе Милутин не определя свой наследник за престола следствие от което [[Стефан Дечански]] (поради славянобългарския си произход) се справя много лесно с другия прeтeндeнт за рашкия престол - брат му [[Стефан Константин]] от милутиновия първи брак с дъщерята на [[Тесалия|тесалийския]] владетел [[Йоан I Ангел]]. По-трудна се оказва задачата на Дечански по неутрализирането на Стефан Владислав II. Същият се ползва поради произхода си с значителна външна подкрепа - [[Кралство Унгария|унгарска]], на [[Босна|босненския]] [[бан]] Шубич, както и с безрезервната подкрепа на цар [[Михаил Шишман]] (и двамата с куманска жилка). Михаил Шишман не желае възмогването на рашкия престол на [[Тертеровци|тертеров]] наследник и същевременно негов конкурент. През [[1324]] г. Стефан Дечански проводил делегация в Търново, която трябвало да убеди неговия доскорошен шурей Михаил Шишман да прекъсне помощта си за Владислав, но последвал категоричен отказ от страна на царя. В крайна сметка след битка между Дечански и Владислав през същата 1324 г. близо до [[Рудник (крепост)|Рудник]] в планината [[Рудник (планина)|Рудник]] рашкият крал успял да неутрализира унгарското протеже, като го прогонил в [[Кралство Унгария|Унгария]]. Владенията на Стефан Владислав II си поделили Дечански и босненския бан [[Стефан II Котроманчич]], като за [[област]]та [[Мачва]] продължили споровете между Рашкото и Унгарското кралства. Стефан Владислав II умира след 1326 година. |
[[Стефан Милутин]] не изпълнява договореностите с по-големия си брат и лишава племенника си от престола с цел неутрализиране на унгарското влияние върху [[Рашка (държава)|Рашка]]. Приживе Милутин не определя свой наследник за престола следствие от което [[Стефан Дечански]] (поради славянобългарския си произход) се справя много лесно с другия прeтeндeнт за рашкия престол - брат му [[Стефан Константин]] от милутиновия първи брак с дъщерята на [[Тесалия|тесалийския]] владетел [[Йоан I Ангел]]. <ref>{{cite book |last= Чорович |first= Владимир |authorlink= Владимир Чорович |title= [[История на сърбите (Владимир Чорович)|История на сърбите]] |year= 1989 |publisher= [[САНУ]] }}</ref> |
||
По-трудна се оказва задачата на Дечански по неутрализирането на Стефан Владислав II. Същият се ползва поради произхода си с значителна външна подкрепа - [[Кралство Унгария|унгарска]], на [[Босна|босненския]] [[бан]] Шубич, както и с безрезервната подкрепа на цар [[Михаил Шишман]] (и двамата с куманска жилка). Михаил Шишман не желае възмогването на рашкия престол на [[Тертеровци|тертеров]] наследник и същевременно негов конкурент. През [[1324]] г. Стефан Дечански проводил делегация в Търново, която трябвало да убеди неговия доскорошен шурей Михаил Шишман да прекъсне помощта си за Владислав, но последвал категоричен отказ от страна на царя. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= Йордан Андреев, Андрей Пантев |title= Българските ханове и царе |year= 2004 |publisher= Абагар, ISBN 954-427-216-X}}</ref> |
|||
В крайна сметка след битка между Дечански и Владислав през същата 1324 г. близо до [[Рудник (крепост)|Рудник]] в планината [[Рудник (планина)|Рудник]] рашкият крал успял да неутрализира унгарското протеже, като го прогонил в [[Кралство Унгария|Унгария]]. Владенията на Стефан Владислав II си поделили Дечански и босненския бан [[Стефан II Котроманчич]], като за [[област]]та [[Мачва]] продължили споровете между Рашкото и Унгарското кралства. Стефан Владислав II умира след 1326 година. |
|||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
[[en:Stefan Vladislav II of Syrmia]] |
[[en:Stefan Vladislav II of Syrmia]] |
||
Версия от 22:49, 21 януари 2009
Стефан Владислав II e сремски (славонски) владетел (1316-1325) и непризнат рашки крал, претендент за короната. Според Дежавското споразумение като първороден син на Стефан Драгутин той е следвало да стане рашки крал.
Стефан Владислав II е най-голямото дете на Стефан Драгутин от брака му с маджарската принцеса Каталина. Каталина е от угро-кумански произход и е издънка на хан Котяновата династия. През 1292 Стефан Владислав II като унгарски принц получава за управление областта Славония.
Стефан Милутин не изпълнява договореностите с по-големия си брат и лишава племенника си от престола с цел неутрализиране на унгарското влияние върху Рашка. Приживе Милутин не определя свой наследник за престола следствие от което Стефан Дечански (поради славянобългарския си произход) се справя много лесно с другия прeтeндeнт за рашкия престол - брат му Стефан Константин от милутиновия първи брак с дъщерята на тесалийския владетел Йоан I Ангел. [1] По-трудна се оказва задачата на Дечански по неутрализирането на Стефан Владислав II. Същият се ползва поради произхода си с значителна външна подкрепа - унгарска, на босненския бан Шубич, както и с безрезервната подкрепа на цар Михаил Шишман (и двамата с куманска жилка). Михаил Шишман не желае възмогването на рашкия престол на тертеров наследник и същевременно негов конкурент. През 1324 г. Стефан Дечански проводил делегация в Търново, която трябвало да убеди неговия доскорошен шурей Михаил Шишман да прекъсне помощта си за Владислав, но последвал категоричен отказ от страна на царя. [2] В крайна сметка след битка между Дечански и Владислав през същата 1324 г. близо до Рудник в планината Рудник рашкият крал успял да неутрализира унгарското протеже, като го прогонил в Унгария. Владенията на Стефан Владислав II си поделили Дечански и босненския бан Стефан II Котроманчич, като за областта Мачва продължили споровете между Рашкото и Унгарското кралства. Стефан Владислав II умира след 1326 година.
Източници
- ↑ Чорович, Владимир. История на сърбите. САНУ, 1989.
- ↑ Българските ханове и царе. Абагар, ISBN 954-427-216-X, 2004.