Стефан Владислав II

Стефан Владислав II e сремски (славонски) владетел (1316-1325) и непризнат рашки крал, претендент за короната. Според Дежавското споразумение като първороден син на Стефан Драгутин той е следвало да стане рашки крал.

Стефан Владислав II е най-голямото дете на Стефан Драгутин от брака му с маджарската принцеса Каталина. Каталина е от угро-кумански произход и е издънка на хан Котяновата династия. През 1292 Стефан Владислав II като унгарски принц получава за управление областта Славония.

Стефан Милутин не изпълнява договореностите с по-големия си брат и лишава племенника си от престола с цел неутрализиране на унгарското влияние върху Рашка. Приживе Милутин не определя свой наследник за престола следствие от което Стефан Дечански (поради славянобългарския си произход) се справя много лесно с другия прeтeндeнт за рашкия престол - брат му Стефан Константин от милутиновия първи брак с дъщерята на тесалийския владетел Йоан I Ангел. По-трудна се оказва задачата на Дечански по неутрализирането на Стефан Владислав II. Същият се ползва поради произхода си с значителна външна подкрепа - унгарска, на босненския бан Шубич, както и с безрезервната подкрепа на цар Михаил Шишман (и двамата с куманска жилка). Михаил Шишман не желае възмогването на рашкия престол на тертеров наследник и същевременно негов конкурент. През 1324 г. Стефан Дечански проводил делегация в Търново, която трябвало да убеди неговия доскорошен шурей Михаил Шишман да прекъсне помощта си за Владислав, но последвал категоричен отказ от страна на царя. В крайна сметка след битка между Дечански и Владислав през същата 1324 г. близо до Рудник в планината Рудник рашкият крал успял да неутрализира унгарското протеже, като го прогонил в Унгария. Владенията на Стефан Владислав II си поделили Дечански и босненския бан Стефан II Котроманчич, като за областта Мачва продължили споровете между Рашкото и Унгарското кралства. Стефан Владислав II умира след 1326 година.