Битка при Смоленск (1941): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
цифри
Редакция без резюме
Ред 14: Ред 14:
| командир1 = [[Федор фон Бок]]{{Br}}[[Хайнц Гудериан]]<br>[[Херман Хот]]{{Br}}[[Адолф Щраус]]{{Br}}[[Максимилиан фон Вайхс]]
| командир1 = [[Федор фон Бок]]{{Br}}[[Хайнц Гудериан]]<br>[[Херман Хот]]{{Br}}[[Адолф Щраус]]{{Br}}[[Максимилиан фон Вайхс]]
| командир2 = [[Семьон Тимошенко]]<br>[[Георгий Жуков]]<br>[[Андрей Ерьоменко]]<br>[[Фьодор Кузнецов]]
| командир2 = [[Семьон Тимошенко]]<br>[[Георгий Жуков]]<br>[[Андрей Ерьоменко]]<br>[[Фьодор Кузнецов]]
| сила1 = '''В началото на битката:'''{{Br}}1&nbsp;045&nbsp;000 войници{{Br}}12&nbsp;600 оръдия и миномети{{Br}}1&nbsp;390 танка{{Br}}750 самолета<ref name="stat38"/>
| сила1 = '''В началото на битката:'''{{Br}}1&nbsp;045&nbsp;000 войници{{Br}}12&nbsp;600 оръдия и миномети{{Br}}1&nbsp;490 танка и щурмови оръдия{{Br}}750 самолета<ref name="stat38"/>
| сила2 = '''В началото на битката:'''{{Br}}556&nbsp;000 войници{{Br}}6&nbsp;000 оръдия{{Br}}над 900 танка<ref name="stat38"/>{{Br}}(впоследствие със значителни подкрепления)
| сила2 = '''В началото на битката:'''{{Br}}556&nbsp;000 войници{{Br}}6&nbsp;000 оръдия{{Br}}над 900 танка<ref name="stat38"/>{{Br}}(впоследствие със значителни подкрепления)
| жертви1 = 101&nbsp;000 души (в т. ч. 20&nbsp;000 убити)<ref name="stat47">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 47</ref>
| жертви1 = 101&nbsp;000 души (в т. ч. 20&nbsp;000 убити)<ref name="stat47">Статюк, И. ''Смоленское сражение 1941'' („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 47</ref>
Ред 61: Ред 61:


== Последици ==
== Последици ==
По данни от руските архиви в Смоленското сражение [[Червената армия]] губи 760&nbsp;000 души, в т. ч. близо половин милион (486&nbsp;000) безвъзвратно (т. е. убити, починали от раните си или безследно изчезнали).<ref name="krivoSmSr"/> Пленената или унищожена от германците бойна техника наброява 3&nbsp;205 танка и 3&nbsp;120 оръдия<ref>{{cite book | last = Mitcham | first = Samuel W. | year = 2007 | title = The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders | publisher = Stackpole Books | location = | pages = 36 | isbn = 081173353X}}</ref>. Двумесечните боеве за „Смоленските врати“ допринасят за съществена част от загубите на Вермахта на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]], които към края на август 1941 г. достигат 585&nbsp;000 души<ref>Мягков, М. ''Вермахт у ворот Москвы, 1941-1942'', [http://militera.lib.ru/research/myagkov/01.html стр. 43]</ref>.
По данни от руските архиви в Смоленското сражение [[Червената армия]] губи 760&nbsp;000 души, в т. ч. близо половин милион (486&nbsp;000) безвъзвратно (т. е. убити, починали от раните си или безследно изчезнали).<ref name="krivoSmSr"/> Пленената или унищожена от германците бойна техника наброява 3&nbsp;205 танка и 3&nbsp;120 оръдия<ref>{{cite book | last = Mitcham | first = Samuel W. | year = 2007 | title = The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders | publisher = Stackpole Books | location = | pages = 36 | isbn = 081173353X}}</ref> (по други данни – 1&nbsp;348 танка, 9&nbsp;290 оръдия и 903 самолета<ref name="stat47"/>). Двумесечните боеве за „Смоленските врати“ допринасят за съществена част от загубите на Вермахта на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]], които към края на август 1941 г. достигат 585&nbsp;000 души<ref>Мягков, М. ''Вермахт у ворот Москвы, 1941-1942'', [http://militera.lib.ru/research/myagkov/01.html стр. 43]</ref>.


До началото на октомври германските войски срещу Москва са в отбрана. В навечерието на операция „Тайфун“ група армии „Център“ все още не е попълнила загубите си (не достигат 80&nbsp;000 бойци по щат<ref>Wray, T. ''Standing Fast'', стр. 59</ref>), а съветското командване е струпало 1&nbsp;250&nbsp;000 бойци.<ref>[http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_10_1.html#5_10_9 ''Московская стратегическая оборонительная операция''], в: Кривошеев, Г. ''Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование'' („Олма-Пресс“, Москва 2001, електронно издание на Солдат.ru, достъп от 20.1.2009)</ref>
До началото на октомври германските войски срещу Москва са в отбрана. В навечерието на операция „Тайфун“ група армии „Център“ все още не е попълнила загубите си (не достигат 80&nbsp;000 бойци по щат<ref>Wray, T. ''Standing Fast'', стр. 59</ref>), а съветското командване е струпало 1&nbsp;250&nbsp;000 бойци.<ref>[http://www.soldat.ru/doc/casualties/book/chapter5_10_1.html#5_10_9 ''Московская стратегическая оборонительная операция''], в: Кривошеев, Г. ''Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование'' („Олма-Пресс“, Москва 2001, електронно издание на Солдат.ru, достъп от 20.1.2009)</ref>

Версия от 21:44, 22 януари 2009

Битка при Смоленск
Източен фронт, Втора световна война
Източният фронт по време на Битката при Смоленск
Информация
Период10 юли - 10 септември 1941
МястоСмоленска област (западна Русия), части от източна Беларус и северна Украйна
Резултатнемска тактическа победа, стратегически успех за СССР
Страни в конфликта
Нацистка Германия Съветски съюз
Командири и лидери
Федор фон Бок
Хайнц Гудериан
Херман Хот
Адолф Щраус
Максимилиан фон Вайхс		Семьон Тимошенко
Георгий Жуков
Андрей Ерьоменко
Фьодор Кузнецов
Сили
В началото на битката:
1 045 000 войници
12 600 оръдия и миномети
1 490 танка и щурмови оръдия
750 самолета[1]		В началото на битката:
556 000 войници
6 000 оръдия
над 900 танка[1]
(впоследствие със значителни подкрепления)
Жертви и загуби
101 000 души (в т. ч. 20 000 убити)[2]760 000 души[3]
Карта

Битката при Смоленск е мащабен сблъсък между немски и съветски войски през лятото на 1941 г., част от операция „Барбароса“.

В хода на битката между 10 и 20 юли германските танкови групи, предвождани от Херман Хот и Хайнц Гудериан, разбиват съветската отбрана по горното течение на Днепър и обкръжават значителен брой червеноармейци. След кръвопролитни боеве, в които Вермахтът търпи значителни загуби, голяма част от обкръжените съветски групировки е унищожена (21 юли – 7 август). Наред със Смоленск в германски ръце падат Витебск, Орша, Могильов, Великие Луки и много други селища в източна Беларус и западна Русия. Въпреки това немските войски не успяват да си пробият път към Москва – една от основните цели на германското командване. Съветските усилия за отвоюване на Смоленск (8 август – 10 септември) също не се увенчават с успех, но отбраната по московското направление укрепва до следващия германски щурм през октомври 1941 г. (Операция „Тайфун“).

В историческата литература е изказано становище, че Смоленската битка има решаващ принос за провала на плана „Барбароса“ и германската стратегия за „светкавична война“, тъй като германските войски извоюват успехите си с цената на невъзвратими загуби на човешки ресурси и време.[4]

Подготовка

В последните дни на юни 1941 г. 670-хилядната групировка на Западния фронт е разгромена от германската група армии „Център“ в сражението при Бялисток и Минск. След завземането на Минск (28 юни) пътят на настъпващите германски войски към Москва преминава през т. нар. „Смоленски врати“ – района около град Смоленск, където реките Днепър и Западна Двина текат паралелно една на друга и създават своеобразен коридор в източна посока. Планът на командващия групата армии, фелдмаршал Федор фон Бок, е да завладее този коридор, като разсече с бронираните си части (2-ра танкова група, начело с Гудериан, и 3-та, начело с Хот) противниковата отбрана и обкръжи съветските войски около Смоленск. Унищожаването на обкръжения противник се пада на пехотните сили на групата армии (2-ра и 9-та армия). В помощ на Бок действа и 16-та армия от група армии „Север“.[5]

Ставката на съветското Върховно главно командване предприема енергични мерки да възстанови Западния фронт, като привлича в състава му четири армии от стратегическия резерв (19-та, 20-та, 21-ва и 22-ра), още една от Украйна (16-та), и реорганизира други две (4-та и 13-та), разбити по-рано в Беларус.[5] На 200 километра източно от Днепър започва изграждане на втора защитна линия от още шест резервни армии (24-та, 28-ма, 29-та, 30-та, 31-ва и 32-ра).[6]

Със стремителното си настъпление след падането на Минск германските танкови групи не дават възможност на съветските подкрепления да се подготвят за отбрана линията Могильов – Орша – Витебск – Полоцк и бързо завземат ключови предмостия на Днепър. Съсредоточаването на съветските войски е допълнително затруднено от германските военновъздушни сили, които имат пълно господство във въздуха. Поради тези причини в началото на битката за Смоленск войските от първия ешелон на Федор фон Бок имат значително превъзходство над своя противник (430 000 войници, над 1 000 танка, 6 600 оръдия, 1 500 самолета срещу 275 000 бойци, 145 танка, 3 800 оръдия, 383 самолета[6]). Съветските сили са недостатъчни за създаване на плътна отбранителна линия; отделни дивизии трябва да отбраняват участъци, широки десетки километри.[5]

Реорганизации на съветските войски в хода на битката

Първите удари на немците поема Западният фронт с командващ маршал Семьон Тимошенко. Към 10 юли фронтът разполага с 556 000 войници, около 6 000 оръдия и над 900 танка[1], но по-малко от половината от тези сили са заели отбранителните позиции. Две седмици по-късно (24 юли) от Западния фронт са отделени 13-та и 21-ва армия, които образуват Централния фронт начело с генерал-полковник Фьодор Кузнецов.[7] Тези войски, наброяващи (към 1 август, заедно с 3-та армия) 285 000 души, около 2 000 оръдия и 128 танка[1], застрашават южния фланг на група армии „Център“, но са разгромени в боевете край Гомел през август.

Малко след падането на Смоленск в германски ръце, на 30 юли Ставката обединява пет армии (24-та, 31-ва, 32-ра, 33-та и 34-та – общо 466 000 войници, 5 300 оръдия и миномети, 267 танка[1]) в Резервен фронт начело с армейски генерал Георгий Жуков. Резервният фронт прегражда пътищата източно от града и води контранастъпателните действия при Елня.[8]

На 16 август (след пробива на Гудериан по течението на река Десна) е образуван Брянският фронт (162 000 души, близо 1 700 оръдия и миномети, 41 танка[1]), в който първоначално влизат 13-та и 50-та армия под общото командване на генерал-лейтенант Андрей Ерьоменко.[7] Неговите задачи са да прикрие пътя към Москва през Брянск и да попречи на Гудериан да достигне Киев.

Начало на битката (10 - 20 юли)

На 10 юли танковата група на Гудериан (наброяваща 450 танка) напада съветската 13-та армия при Могильов. Възползвайки се от пълното си превъзходство в танкове и авиация, до вечерта на 11 юли немците завземат плацдарми на левия бряг на Днепър северно и южно от града. В същото време генерал Хот напада с 500 танка съветската отбрана около Витебск. Градът е завзет, тъй като натоварената с отбраната му 19-та армия не успява да се съсредоточи навреме. В резултат на този успех групата на Хот се вклинява между 20-та и 22-ра армия, разположени съответно северно и южно от Витебск. Двете немски танкови групи захождат към Смоленск от югозапад (Гудериан) и северозапад (Хот). След ожесточени боеве 19-та съветска армия престава да съществува като бойна единица. Отделни нейни части отстъпват разпръснато към Смоленск.[9] На 16 юли 29-та моторизирана дивизия на Вермахта завзема Смоленск, а 7-ма танкова дивизия достига Ярцево, пресичайки железопътната линия между Смоленск и Вязма. Две съветски армии (16-та и 20-та, заедно с остатъците от 19-та) се оказват отрязани от своите. На първо време те не получават помощ отвън, тъй като командващият фронта Тимошенко не разполага с танкове за контраудари.[10]

За да подсигурят фланговете на войските, пробили си път до Смоленск, други германски части се заемат да разширят контролираните територии на север и юг. На север, до 20 юли те разбиват Полоцкия укрепен район (на десния бряг на Западна Двина), завземат Невел и Великие Луки. На югоизток, благодарение на успешните действия на 3-та танкова дивизия, в района на Могильов са обкръжени части от съветските 13-та и 4-та армия (четири стрелкови дивизии, части от 61-ви стрелкови и 20-ти механизиран корпус).[9] С това обаче южният фланг на група армии „Център“ не е подсигурен, защото на 13 юли в офанзива преминава 21-ва съветска армия, командвана от генерал Фьодор Кузнецов. Нейният 63-ти корпус начело с генерал Леонид Петровски форсира Днепър и завзема Рогачьов и Жлобин, южно от Могильов. Други съединения на 21-ва армия достигат до река Березина и наближават Бобруйск. За да не допусне обхождане на главните си сили, немското командване е принудено да прехвърли в района петнадесет дивизии. Това води до отслабване на натиска към Москва.[12]

Втора фаза (21 юли – 7 август)

Напредвайки все по-дълбоко в съветска територия, германските войски са принудени да воюват на все по-широк фронт. Отделни армии и корпуси губят пряка връзка помежду си. В пространствата между и зад тях остават боеспособни съветски части, които контраатакуват по фланговете и тила на германските войски.[13] С директива на Хитлер от 19 юли в последната десетдневка на месеца са наложени сериозни промени в разположението на група армии „Център“. Започва прехвърляне на танковите войски на север и на юг за осигуряване на оперативната връзка със съседните групи армии. С продължаването на офанзивата към Москва са натоварени пехотните сили на групата „Център“ (4-та и 9-та армия).[14]

В същото време Ставката хвърля в Смоленското сражение двадесет свежи дивизии. Разделени на пет оперативни групи, те атакуват на широк фронт без необходимата концентрация на силите. Затова успехите им са единични. На 21 юли са отвоювани (временно) Великие Луки. На 27 юли оперативната група на генерал Константин Рокосовски изтласква немците от Ярцево и се приближава до обкръжените 16-та и 20-та армия.[15] На същия ден обаче в немски ръце пада Могильов с 12 000 съветски военнопленници.[9] Съветските опити за обкръжаване и разгром на немските войски около Смоленск претърпяват неуспех. На 3 август оперативната група на генерал Владимир Качалов (28-ма армия), която настъпва от югоизток, е обкръжена край Рославъл и скоро след това е разгромена. В резултат на боеве за мостовете на Днепър край Соловьово, между 4 и 6 август останките от 16-та и 20-та армия се измъкват от обкръжението.[10] Много войници от тези две армии попадат в плен. По немски данни, в боевете западно от Смоленск и в околностите на града Вермахтът успява да плени 310 000 души. При Рославъл са пленени други 38 000 червеноармейци.[16]

Независимо от тези неуспехи, съветската отбрана източно от Смоленск не е сломена. Пренасочването на голяма част от танковите войски, изтощаването на пехотните части и проблемите в снабдяването налагат временно спиране на немското настъпление към Москва.[17] Допълнителен фактор за отлагане на офанзивата към съветската столица е съсредоточаването на значителни съветски сили по средното течение на Днепър (около Киев). Затова на 30 юли Хитлер издава нова директива, с коята германските войски по московското направление преминават в отбрана. [18]

Трета фаза (8 август – 10 септември)

 Основна статия: Битка при Елня

На 8 август танковата група на Гудериан настъпва на юг с цел да обкръжи съветските войски около Киев и западно от Днепър. За две седмици боеве Гудериан изминава 140 км от Рославъл до Стародуб. Настъплението подкрепя 2-ра армия на генерал Максимилиан фон Вайхс, която завзема Гомел. Напредналата в посока Бобруйск 21-ва съветска армия е откъсната от останалите съветски войски.[19][7] Пленени са 78 000 червеноармейци.[16] В началото на септември Гудериан преодолява контраатаките на съветските 3-та и 13-та армия откъм Брянск и масираните бомбардировки от въздуха (с участието на 460 съветски самолета), форсира (10 септември) река Десна и излиза в дълбокия тил на съветската групировка около Киев[7].[20]

Промяната в направлението на германските удари позволява на съветското командване да привлече допълнителни резерви и да подсили отбраната на Москва. На 8 август съветските войски (19-та и 30-та армия) подновяват настъплението си при Духовщина, североизточно, а после и при Елня, югоизточно от Смоленск, но напредват само с няколко километра. Опитите на Червената армия за отвоюване на Смоленск продължават и в началото на септември.[21] Единственият голям успех в тези усилия е в ликвидирането на Елнинския плацдарм (между 30 август и 8 септември) от 24-та армия на генерал-майор Константин Ракутин.[22] В отбранителни боеве около реките Западна Двина и Воп и при Елня войските от немските 4-та и 9-та армия търпят тежки загуби. Някои дивизии губят между 20 и 30 % от бойците си, а 161-ва пехотна дивизия е изтеглена от полесражението, след като три четвърти от нея са унищожени.[23]

Последици

По данни от руските архиви в Смоленското сражение Червената армия губи 760 000 души, в т. ч. близо половин милион (486 000) безвъзвратно (т. е. убити, починали от раните си или безследно изчезнали).[3] Пленената или унищожена от германците бойна техника наброява 3 205 танка и 3 120 оръдия[24] (по други данни – 1 348 танка, 9 290 оръдия и 903 самолета[2]). Двумесечните боеве за „Смоленските врати“ допринасят за съществена част от загубите на Вермахта на Източния фронт, които към края на август 1941 г. достигат 585 000 души[25].

До началото на октомври германските войски срещу Москва са в отбрана. В навечерието на операция „Тайфун“ група армии „Център“ все още не е попълнила загубите си (не достигат 80 000 бойци по щат[26]), а съветското командване е струпало 1 250 000 бойци.[27]

Повече от две години град Смоленск е под германска окупация. Подобно на много други съветски селища и той е почти изцяло разрушен в резултат на бойните действия. При освобождаването на града през септември 1943 г. 93 % процента от жилищните сгради са в развалини.[28] На 6 май 1985 г. с указ на президиума на Върховния съвет на СССР Смоленск получава почетното звание „Град герой“.[29]

Източници

  1. ↑ а б в г д е Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 38-39
  2. ↑ а б Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 47
  3. ↑ а б Смоленское сражение, в: Кривошеев, Г. Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование („Олма-Пресс“, Москва 2001, електронно издание на Солдат.ru, достъп от 20.1.2009)
  4. ↑ Николов, Р. 1941 – Годината на планетарния сблъсък, стр. 62, във: Военноисторически сборник, 2005 (№1) (взето от „Военно издателство“, 21.1.2009)
  5. ↑ а б в Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 3-6
  6. ↑ а б 1941 год — уроки и выводы, стр. 126-127 („Воениздат“, Москва 1992, цит. по: Проект „Военная литература“, 18.1.2009)
  7. ↑ а б в г 1941 год — уроки и выводы, стр. 128-129
  8. ↑ Козлов, М. (гл. ред.) Великая отечественная война 1941-1945. Энциклопедия (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 607
  9. ↑ а б в Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 6-10
  10. ↑ а б Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 11-12
  11. ↑ източник: РККА (достъп от 22.1.2009)
  12. ↑ Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 13-15
  13. ↑ Wray, T. Standing Fast: German Defensive Doctrine on the Russian Front during the Second World War, Fort Leavenworth, Kansas 1983, стр. 43-44 (Combined Arms Research Library, 10.1.2009)
  14. ↑ Мягков, М. Вермахт у ворот Москвы, 1941-1942, стр. 34-35 (РАН, Москва 1999, цит. по: Проект „Военная литература“, 19.1.2009)
  15. ↑ Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 15-17
  16. ↑ а б Типпельскирх, К. История Второй мировой войны, стр. 254-255 („Полигон“, Санкт Петербург 1999, цит. по: Проект „Военная литература“, 19.1.2009)
  17. ↑ Wray, T. Standing Fast, стр. 48-49
  18. ↑ Мягков, М. Вермахт у ворот Москвы, 1941-1942, стр. 32, 35, 42
  19. ↑ Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 21-22
  20. ↑ Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 25-26
  21. ↑ Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 22-25
  22. ↑ Статюк, И. Смоленское сражение 1941 („Цейхгауз“, Москва 2006), стр. 26-27
  23. ↑ Wray, T. Standing Fast, стр. 54, 58-59
  24. ↑ Mitcham, Samuel W. The Panzer Legions: A Guide to the German Army Tank Divisions of World War Two and Their Commanders. Stackpole Books, 2007. ISBN 081173353X. с. 36.
  25. ↑ Мягков, М. Вермахт у ворот Москвы, 1941-1942, стр. 43
  26. ↑ Wray, T. Standing Fast, стр. 59
  27. ↑ Московская стратегическая оборонительная операция, в: Кривошеев, Г. Россия и СССР в войнах XX века. Потери вооруженных сил. Статистическое исследование („Олма-Пресс“, Москва 2001, електронно издание на Солдат.ru, достъп от 20.1.2009)
  28. ↑ Козлов, М. (гл. ред.) Великая отечественная война 1941-1945. Энциклопедия (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 657
  29. ↑ История города (взето от официалния сървър на администрацията на Смоленск, 21.1.2009)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Битка_при_Смоленск_(1941)&oldid=2179931“.