Оса (планина): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Природа:   inserted
Ред 23: Ред 23:
*[[Филирея]] (''Phillyrea sp.''),
*[[Филирея]] (''Phillyrea sp.''),
*[[Явор]] (''Acer sp.''),
*[[Явор]] (''Acer sp.''),
*[[Ягодово дърво]] (''Arbutus sp.'')<ref>[http://gradinata.bg/index.php?plant=257 ягодово дърво]</ref> и други. Опитомяването на сладки кестени се вижда в по-ниските части на планината 300-500м, където хомогенни масиви покриват хълмовете и се гледат предимно заради плодовете, не толкова за дървесина. На височина над 500 м над морското равнище се срещат [[бук]]ове. На височина 1000-1450 м. се среща вече иглолистна флора - представител: българската ела. Голяма част от горите на О&#768;са са защитени като Обществено-значими области и Специално защитени области от флора и фауна<ref>[http://www.melivoia.gr/index.php?Itemid=58&id=40&lang=en&option=com_content&task=view Защитени природни области]</ref>. Годишните валежи благодарение на влажните източни ветрове са благоприятни за развитието на много видове, от които повече от 30 ендемични видове, измежду тях: ''Silene multicaulis genistifolia'', ''Teucrium chamaedrys olympicum'', ''Lamium garganticum stratium'' ендемен за [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Това превръща планината О&#768;са в естествена ботаническа градина.
*[[Ягодово дърво]] (''Arbutus sp.'')<ref>[http://gradinata.bg/index.php?plant=257 ягодово дърво]</ref> и други. Опитомяването на сладки кестени се вижда в по-ниските части на планината 300-500&nbsp;м, където хомогенни масиви покриват хълмовете и се гледат предимно заради плодовете, не толкова за дървесина. На височина над 500 м над морското равнище се срещат [[бук]]ове. На височина 1000-1450&nbsp;м. се среща вече иглолистна флора - представител: българската ела. Голяма част от горите на О&#768;са са защитени като Обществено-значими области и Специално защитени области от флора и фауна<ref>[http://www.melivoia.gr/index.php?Itemid=58&id=40&lang=en&option=com_content&task=view Защитени природни области]</ref>. Годишните валежи благодарение на влажните източни ветрове са благоприятни за развитието на много видове, от които повече от 30 ендемични видове, измежду тях: ''Silene multicaulis genistifolia'', ''Teucrium chamaedrys olympicum'', ''Lamium garganticum stratium'' ендемен за [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Това превръща планината О&#768;са в естествена ботаническа градина.
Специалната защитена област за птици покрива площ от 17 хиляди хектара. Птиците са сокли, орли, сови и други<ref>''Birds of prey including the eagle owl, Levant sparrowhawk, lanner falcon and the semi-collared flycatcher are found there.''</ref>. <ref>[http://www.eot.gr/pages.php?pageID=300&langID=2 Ossa Forestal Complex]</ref>
Специалната защитена област за птици покрива площ от 17 хиляди хектара. Птиците са сокли, орли, сови и други<ref>''Birds of prey including the eagle owl, Levant sparrowhawk, lanner falcon and the semi-collared flycatcher are found there.''</ref>. <ref>[http://www.eot.gr/pages.php?pageID=300&langID=2 Ossa Forestal Complex]</ref>



Версия от 21:36, 24 януари 2009

О̀са планина (Гърция)
Карта
Местоположение в Тесалия, Tempi Municipality
Общи данни
Надм. височина1978 метра m
О̀са планина (Гърция) в Общомедия

Планината О̀са (гр.: Όσσα), също известна като Кисавос (гр.: Κίσσαβος), е част от планинска верига пресичаща Тесалия от север на юг и изграждаща естествена бариера по пътя от Солун за Лариса. Намира се в периферия Лариса между Пелион на юг и Олимп на север, като от Олимп я разделя река Пеней и Темпейската долина. Най високият връх е Пророк Илия, издигащ се 1978 м. над морското равнище.

Природа

Планинската верига е на границата между умерения и субтропичния климатичен пояс. По-ниските части на планината са обрасли с храсталаци, а по високите била на планината се виждат борове и други студенолюбиви видове, а съвсем високите части са голи или покрити със сухолюбиви и студолюбиви мъхове и лишеи. [1]. Широколистните видове в О̀са са типичните дървета, срещани в Северна Гърция:

  • Бряст (Ulmus sp.),
  • Бук (Fagus sylvatica и Fagus Orientalis
  • Българска ела (Abies borisii-regis)
  • Дрян(Cornus mas sp.),
  • Дъб (Quercus sp.),
  • Ерика (растение) (Erica sp.),
  • Лешник(Corylus sp.)
  • Липа (Tilia)
  • Сладък кестен (Castanea sativa)
  • Филирея (Phillyrea sp.),
  • Явор (Acer sp.),
  • Ягодово дърво (Arbutus sp.)[2] и други. Опитомяването на сладки кестени се вижда в по-ниските части на планината 300-500 м, където хомогенни масиви покриват хълмовете и се гледат предимно заради плодовете, не толкова за дървесина. На височина над 500 м над морското равнище се срещат букове. На височина 1000-1450 м. се среща вече иглолистна флора - представител: българската ела. Голяма част от горите на О̀са са защитени като Обществено-значими области и Специално защитени области от флора и фауна[3]. Годишните валежи благодарение на влажните източни ветрове са благоприятни за развитието на много видове, от които повече от 30 ендемични видове, измежду тях: Silene multicaulis genistifolia, Teucrium chamaedrys olympicum, Lamium garganticum stratium ендемен за Балканския полуостров. Това превръща планината О̀са в естествена ботаническа градина.

Специалната защитена област за птици покрива площ от 17 хиляди хектара. Птиците са сокли, орли, сови и други[4]. [5]

Туризъм

Планината е отворена за туристи по път северно от Каритса.

В митологията

Митичната легенда твърди, че планината О̀са е издигната от Алоадите - От и Ефиалт, които се славили с нечовеческата си сила и в стремежа си да се изкачат на Олимп, за да се оженят за Артемида и Хера, натрупали няколко планини една върху друга, като планината Пелион се оказала върху планината О̀са.[6]

Източници