Фьодор Тютчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Промяна: fa:فیودور تیوتچف
м Робот Добавяне: da:Fjodor Tjuttsjev
Ред 49: Ред 49:
[[cv:Тютчев Фёдор Иванович]]
[[cv:Тютчев Фёдор Иванович]]
[[cy:Fyodor Tyutchev]]
[[cy:Fyodor Tyutchev]]
[[da:Fjodor Tjuttsjev]]
[[de:Fjodor Iwanowitsch Tjuttschew]]
[[de:Fjodor Iwanowitsch Tjuttschew]]
[[el:Φιοντόρ Τιούτσεφ]]
[[el:Φιοντόρ Τιούτσεφ]]

Версия от 15:54, 26 януари 2009

Фьодор Тютчев
Фёдор Иванович Тютчев
руски поет

Роден
Починал
ПогребанСанкт Петербург, Русия

Учил вИсторико-филологически факултет на Московския университет
Активен периодот 1813 г.
Работил вРуска академия на науките
НаградиОрден „Свети Станислав“ I степен
Орден Свети Владимир III степен
Фьодор Тютчев в Общомедия

Фьодор Иванович Тютчев (на руски Фëдор Иванович Тютчев) е руски поет, обикновено определян като третият велик представител на романтизма в Русия след Александър Пушкин и Михаил Лермонтов. В последните си години той е известен привърженик на славянофилството.

Биография

Фьодор Тютчев е роден на 5 декември (23 ноември стар стил) 1803 в селцето Овстуг, близо до Брянск, в старо благородническо семейство. Детството си прекарва в Москва. Първата му публикувана работа е превод на писмото на Хораций до Меценат. Още тогава поетичният му език се отличава от този на Пушкин и останалите съвременници с широката употреба на тежки и величествени славянски архаизми.

Сред учителите на Тютчев е и Семьон Раич, един от първите руски специалисти по германска философия, който му предава вкуса към метафизични разсъждения. През 1819-1821 Тютчев учи филология в Московския университет, а през 1822 придружава своя роднина граф Остерман-Толстой в Мюнхен. Той се влюбва в града и остава в чужбина 22 години.

В Мюнхен Тютчев се запознава с първата си съпруга, баварска графиня, която поддържа известен салон, посещаван от личности като Хайнрих Хайне и Фридрих Шелинг. След нейната смърт той се жени за графиня фон Пфефел, която е негова любовница от 6 години и има дете от него. И двете му съпруги не разбират и дума руски, което не е изненадващо, тъй като самият той говори френски по-добре от руски и цялата му лична кореспонденция е на френски.

През 1836 княз Гагарин получава от Тютчев разрешение да публикува избрани негови стихотворения в „Современник“, литературно списание, редактирано от Пушкин. Макар и високо оценени от известния поет, те не успяват да предизвикат интереса на широката публика. През следващите 14 години Тютчев не публикува и ред поезия. Той пише няколко политически статии в „Revue des Deux Mondes“. Те го свързват с княз Александър Горчаков, който остава близък приятел на поета до края на живота му.

През 1837 Тютчев е прехвърлен от Мюнхен в руското посолство в Торино. Новото място не отговаря на неговите вкусове и той напуска дипломатическата служба, за да се върне в Мюнхен. При заминаването му е установено, че той не е получил разрешение да напусне, поради което официално е уволнен от поста си. Остава да живее в Германия още четири години, след което се завръща в Санкт Петербург. Там той е посрещнат като знаменитост, а дъщеря му Кити предизвиква сензация в двора. Писателят Лев Толстой има намерение да ѝ предложи брак, а по-късно тя придобива влияние в кръга на Константин Победоносцев.

Докато е жив, Тютчев е слабо известен като поет. Неговите 300 къси стихотворения са единствените текстове, писани от него на руски, като всяко пето всъщност е превод. Той гледа на стихотворенията си като на „дреболии“, незаслужаващи изследване, преглед или публикуване. Обикновено не се опитва да ги записва, а когато го прави, често губи листовете. Николай Некрасов, изброявайки руските поети през 1850, споменава Тютчев като един от най-талантливите сред „второстепенните поети“. Едва през 1854 е отпечатана първата му стихосбирка, която е подготвена от Иван Тургенев без никаква помощ от автора.

През 1846 Тютчев среща Елена Денисиева, по-млада от него с повече от двадесет години, и установява с нея незаконна връзка. След като му ражда три деца, тя се разболява от туберкулоза. Малка сбирка от стихове, посветени на Денисиева, е смятана за най-изтънчената любовна лирика на руски език. Написани под формата на драматични диалози и умело използващи необичайни ритми и рими, те са пропити с възвишено чувство на подтиснато отчаяние.

В началото на 70-те години смъртта на брат му, сина му и дъщеря му оставят Тютчев частично парализиран. Той умира в Царско село през 1873.

Литература

  • Бочева М. Лириката на Тютчев. - С., 1980

Източници

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за