Димко Хаджииванов: Разлика между версии
м Бързо добавяне на Категория:Горнобродчани (ползвайки HotCat.js) |
|||
| Ред 30: | Ред 30: | ||
{{сорткат|Хаджииванов, Димко}} |
{{сорткат|Хаджииванов, Димко}} |
||
[[Категория:Български просветни дейци от Македония]] |
[[Категория:Български просветни дейци от Македония]] |
||
[[Категория:Горнобродчани]] |
|||
Версия от 18:03, 1 февруари 2009
| Димко Хаджииванов | |
| български общественик | |
 | |
| Роден | Димко Хаджииванов
около 1813
Горно Броди, днес Гърция |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Деца | Димо Хаджидимов Иван Хаджидимов |
| Димко Хаджииванов в Общомедия | |
Димко Хаджииванов или Хаджи Димко е изтъкнат български възрожденски общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.
Биография
Роден е около 1813 година в село Горно Броди, тогава в Османската империя. Той е един от първенците на селото, които играят важна роля за възраждането на българщината в Горно Броди и селата в Серско, Мелнишко, Неврокопско и Драмско. Активно участва в църковно-националните борби с Цариградската патриаршия през 60-те и 70-те години.
Той е дългогодишен председател на българските общини в Горно Броди (1854-1856, 1860, 1871-1876) и Сяр (1873). В 1868 година довежда за учител в родното си село Георги Зимбилев, който въвежда български език в обучението. По негова инициатива през декември 1869 година в село Гайтаниново, Неврокопско се провежда народен събор с представители от Серския и Драмския санджак, който решава местните българи да се откажат от Патриаршията. Съвместно с учителя Георги Зимбилев през 1869-1870 година обхождат 140 села в Източна Македония и изготвят народни прошения (махзари) за присъединяването им към Българската екзархия.
Отдава много сили и материални средства в борбата с гъркоманите в която участва и цялото му семейство. През т.нар. "Хаджи Димкова епоха", която продължава близо две десетилетия, той постоянно е преследван и тормозен. През 1879 година е хвърлен в Бялата кула в Солун, от където успява да избяга. В 1881 година се установява със семейството си в Дупница.
Почива през 1906 година на преклонна възраст, беден, разорен и забравен. Димко Хаджииванов е баща на революционера Димо Хаджидимов.
Вижте още
Източници
- Георги Баждаров. „Горно Броди“, София, 1929, стр.34-38
- "Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.420-421.
