Офорт: Разлика между версии
м Робот Добавяне: scn:Acquaforti |
Редакция без резюме |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
Техниката предполага възможността за отпечатването на голям [[тираж]] от изображения. Затова за оригинали се смятат само отпечатъците, подписани ръчно от автора с ясното указване на поредния номер на отпечатъка. Използва се [[сигнатура]]та E/A ''a''/''b'', където ''a'' е поредният номер, а ''b'' - общият брой на отпечатъците, смятани за оригинали. Не винаги по-ранния номер на оригинала гарантира неговото по-високо качество и неговата по-висока ценност. |
Техниката предполага възможността за отпечатването на голям [[тираж]] от изображения. Затова за оригинали се смятат само отпечатъците, подписани ръчно от автора с ясното указване на поредния номер на отпечатъка. Използва се [[сигнатура]]та E/A ''a''/''b'', където ''a'' е поредният номер, а ''b'' - общият брой на отпечатъците, смятани за оригинали. Не винаги по-ранния номер на оригинала гарантира неговото по-високо качество и неговата по-висока ценност. |
||
Освен това матрицата може |
Освен това матрицата може многократно да бъде доработвана от своя автор. Отпечатъците от доработените матрици се наричат ''състояния''. Така се наричат и авторските работни отпечатъци, преди творбата да бъде завършена. |
||
Техниката на офорта е била един от предпочитаните методи в творчеството на [[Рембранд]]. |
Техниката на офорта е била един от предпочитаните методи в творчеството на [[Рембранд]]. |
Версия от 15:05, 2 февруари 2009
Офорт (от френски eau-forte - буквално "силна вода", разбира се като сярна киселина) е графична техника, при която рисунката се очертава с острие върху лак, покриващ метална пластинка, обикновено цинкова или медна. Следва заливане с киселина, която разяжда метала под нарисуваните линии. После лакът се отделя, а разядените линии се изпълват с мастило, от така получената матрица (клишета) се получават отпечатъци върху влажна хартия с помощта на преса на принципа на дълбокия печат. При отпечатването може да бъде добавен цвят. Възможно е съчетаването с други графични техники, например акватинта.
Техниката предполага възможността за отпечатването на голям тираж от изображения. Затова за оригинали се смятат само отпечатъците, подписани ръчно от автора с ясното указване на поредния номер на отпечатъка. Използва се сигнатурата E/A a/b, където a е поредният номер, а b - общият брой на отпечатъците, смятани за оригинали. Не винаги по-ранния номер на оригинала гарантира неговото по-високо качество и неговата по-висока ценност.
Освен това матрицата може многократно да бъде доработвана от своя автор. Отпечатъците от доработените матрици се наричат състояния. Така се наричат и авторските работни отпечатъци, преди творбата да бъде завършена.
Техниката на офорта е била един от предпочитаните методи в творчеството на Рембранд.