Обикновена млечница: Разлика между версии
м Робот Добавяне: fr:Lactaire délicieux |
Редакция без резюме |
||
Ред 38: | Ред 38: | ||
Почти идентичните ''L. salmonicolor'' и ''L. deterrimus'' се различават единствено в цвета на млякото или времетраенето на неговата реакция с въздуха. Двата вида са смятат за напълно ядливи. |
Почти идентичните ''L. salmonicolor'' и ''L. deterrimus'' се различават единствено в цвета на млякото или времетраенето на неговата реакция с въздуха. Двата вида са смятат за напълно ядливи. |
||
⚫ | |||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://bgnauka.com/view_botanik.php?id=11 Повече за Рижиката от сп. "Българска Наука"] |
* [http://bgnauka.com/view_botanik.php?id=11 Повече за Рижиката от сп. "Българска Наука"] |
||
⚫ | |||
[[Категория:Ядливи гъби]] |
|||
[[an:Robellón]] |
[[an:Robellón]] |
Версия от 05:19, 10 февруари 2009
Шаблон:Таксо картинка Шаблон:Таксо класификация начало Шаблон:Таксо царство Шаблон:Таксо отдел Шаблон:Таксо клас Шаблон:Таксо разред Шаблон:Таксо семейство Шаблон:Таксо род Шаблон:Таксо вид Шаблон:Таксо класификация край Шаблон:Таксо научно наименование
Шаблон:Таксо край Рижиката (Lactarius deliciosus, също Обикновена млечница, Истинска млечница, Червена млечница, Рижка и Рижийка) е ядлива базидиева гъба от род Млечница на семейство Russulaceae.
Характерни белези
- Гугла:
Диаметърът на гуглата е от 6 до 12 см. Първоначално е плоскоизпъкнала, по-късно става разперена. В средата е вдлъбната. Има широкофуниевидна форма. На цвят е оранжевочервена до керемиденочервена с по-тъмни, често зеленикави, концентрично разположени пръстеновидни ивици. Повърхността е гладка и гола, във влажно време слабо лепкава. Ръбът е тънък, като първоначално е подвит навърте, по-късно се изправя. При по-старите екземпляри слабо вълновиден.
- Месо:
Месото има плътен строеж, но е крехко и лесно чупливо. Оцветено е в различни нюанси на оранжевия цвят. При нараняване позеленява, а след като престои около 10-20 минути придобива тъмновишневочервен цвят.
- Ламели:
Ламелите са разположени гъсто. Те са тънки, крехки, почти сляти с пънчето. Имат същата окраска като месото и същата промяна на цвета при разчупване.
- Споров прашец:
Споровият пращец е бледожълт.
- Пънче:
Първоначално е плътно, по-късно се появяват кухини. Крехко е като останалите части на гъбата. На височина достига 2-8 см с диаметър от 1 до 3 см. Има цилиндрична форма, в основата е стеснено. Има същата окраска като останалите части на гъбата и същата промяна на цвета при разчупване.
Събиране, съхранение и използване в кулинарията
Рижиката расте върху почва от иглолистни гори и по-рядко в широколистни гори, които са смесени или са в близост с иглолистни. Първите гъби се появяват през юли. През октомври-ноември, когато завършва растежа реколтата е най-богата, особено в периоди на ясни слънчеви дни, когато падат първите слани. Гъбата е с високи вкусови качества и приятен аромат на плодове. Консумира се прясна за супи, ястия, пържена и задушена. Може да бъде стерилизирана в буркани, замразена в найлонови торбички във фризер след бланширане. Тя е една от най-подходящите гъби за туршия без топлинна обработка, като се залива със студен преварен разтвор на оцет, вода, сол, захар и подправки (чер пипер, дафинов лист и чесън). Не е подходяща за сушене.
Двойници
Отровният двойник на рижиката е мъхнатката (Lactarius torminosus)
Отличителни белези
- 1. Шапката е розова до месночервена, с по-тъмни не позеленяващи, концентрично разположени пръстеновидни ивици.
- 2. Ръбът е гъсто окосмен с дълги, лъскави власинки приличащи на мъх (от където идва и името на гъбата).
- 3. Месото е светлобялокафеникаво. При нараняване не променя цвета си и отделя бял лютив сок.
- 4. В някои европейски страни (Русия и Северна Германия) гъбата се консумира след специална преработка (изваряване в солена вода).
Почти идентичните L. salmonicolor и L. deterrimus се различават единствено в цвета на млякото или времетраенето на неговата реакция с въздуха. Двата вида са смятат за напълно ядливи.