Аритмия

Аритмията е силно нарушение на сърдечния ритъм. Понякога при силно отклонение от нормите се налага поставяне на изкуствен стимулатор на сърдечната дейност - пейсмейкър, изпращащ слаби електрически импулси.

Нарушенията на сърдечния ритъм (аритмиите) се дължат на преумора, на нервно напрежение, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол или кафе и редица сърдечни заболявания. При увеличение на сърдечната честота над 100 удара в минута (за възрастни) и равномерен правилен ритъм на сърцето, се говори за синусова тахикардия. При забавяне на сърдечната дейност под 60 удара в минута и правилен ритъм се говори за синусова брадикардия. С понятието синусова аритмия се означават периодите на смяна на забавен с учестен ритъм и обратно. В някои случаи синусовата аритмия е физиологична - сърдечният ритъм се ускорява при вдишване, а се забавя при издишване. Тази аритмия се нарича дихателна, тъй като е зависима от дишането.

Друг вид разстройство на сърдечния ритъм са екстрасистолите. Те представляват прибързани сърдечни удари в хода на нормалната сърдечна дейност, след които настъпва по-продължителна пауза до следващия нормален сърдечен удар. Обикновено екстрасистолите се усещат субективно като кратко „спиране" или „прескачане" на сърцето. По своя произход екстрасистолите биват предсърдни и камерни. Както предсърдната, така и камерната тахикардия и брадикардия представляват тежко нарушение на сърдечния ритъм.

Те обикновено се дължат на заболявания на миокарда, които засягат и сърдечнопроводната система, нерядко имат пристъпен и преходен характер и се преодоляват след лечението. При редица заболявания на миокарда се развива абсолютна (трайна) аритмия, която не се повлиява от лечение. При този вид аритмия съществува и пулсов дефицит: сърдечната честота е винаги по-висока от пулсовата честота (например при 70 сърдечни удара в минута пулсовата честота, т.е. - честотата на периферния пулс, е 55-60 удара в минута). При състояние на екстрасистолия и абсолютна аритмия се удължава следекстрасистолната пауза и настъпват пристъпи с временна загуба на съзнанието (т.нар. пристъпи на Адамс-Стокс). Тези пристъпи са с преходен характер.

Прогнозата на повечето видове аритмии е благоприятна. По показание се прилага и инструментално лечение -имплантация на пейсмейкър с трайно регулиран нормален сърдечен ритъм. Болните с имплантиран пейсмейкър са под системно лекарско наблюдение, чрез което работата на пейсмейкъра редовно се контролира.