Обратна сила на закон: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
Под закон |
Под '''закон „пост фактум“''' ({{lang-la|ex post facto}} - нещо направено след това ) се разбира закон, който ретроспективно променя правните последствия за вече извършени действия или правния статус на факти и взаимоотношения, съществували преди влизането в сила на съответния закон. Ретроактивното действие се счита, че влияе негативно на [[правна сигурност|правната сигурност]]. |
||
В областта на [[наказателно право|наказателното право]] обратното действие може да криминализира деяния, които са били законни по време на извършването им. Правилото Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) е възприето в повечете вътрешни наказателни [[правна система|правни системи]], включително българското (чл. 2 НК). По отношение на дееца служебно се прилага най-благоприятния закон, дори да е приет след извършване на деянеито. За разлика от това, в [http://law.uni-plovdiv.bg/criminallaw/konspekti/konspekt_Mejd_nakazatelno.doc международното наказателно право] този основен принцип не е валиден, тъй като се касае за особено опасни престъпления против мира и човечеството (чл. 15, т. 2 [http://www.bghelsinki.org/zakoni/z%20iccpr.html МПГПП])<ref>Михайлов, проф. Димитър. Международно наказателно право. С.: Сиела, 2003 г., стр. 28</ref>. (Изключение прави [http://www.kriminalist.info/2020s2.html Римския статут на МНС от 1998 г.], чл. 22.) |
В областта на [[наказателно право|наказателното право]] обратното действие може да криминализира деяния, които са били законни по време на извършването им. Правилото Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) е възприето в повечете вътрешни наказателни [[правна система|правни системи]], включително българското (чл. 2 НК). По отношение на дееца служебно се прилага най-благоприятния закон, дори да е приет след извършване на деянеито. За разлика от това, в [http://law.uni-plovdiv.bg/criminallaw/konspekti/konspekt_Mejd_nakazatelno.doc международното наказателно право] този основен принцип не е валиден, тъй като се касае за особено опасни престъпления против мира и човечеството (чл. 15, т. 2 [http://www.bghelsinki.org/zakoni/z%20iccpr.html МПГПП])<ref>Михайлов, проф. Димитър. Международно наказателно право. С.: Сиела, 2003 г., стр. 28</ref>. (Изключение прави [http://www.kriminalist.info/2020s2.html Римския статут на МНС от 1998 г.], чл. 22.) |
||
[http://www.psihichnozdrave.com/showpage.php?PageID=169 Европейската конвенция за правата на човека], фактически забранява въвеждането на закони |
[http://www.psihichnozdrave.com/showpage.php?PageID=169 Европейската конвенция за правата на човека], фактически забранява въвеждането на закони „пост фактум“. |
||
В различните държави въпросът със законите "пост фактум" е уреден по различен начин. |
В различните държави въпросът със законите "пост фактум" е уреден по различен начин. |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
[[Категория:Право]] |
[[Категория:Право]] |
||
{{право-мъниче}} |
|||
[[cs:Retroaktivita]] |
[[cs:Retroaktivita]] |
||
[[de:Rückwirkung]] |
[[de:Rückwirkung]] |
Версия от 16:29, 22 февруари 2009
Под закон „пост фактум“ (Шаблон:Lang-la - нещо направено след това ) се разбира закон, който ретроспективно променя правните последствия за вече извършени действия или правния статус на факти и взаимоотношения, съществували преди влизането в сила на съответния закон. Ретроактивното действие се счита, че влияе негативно на правната сигурност.
В областта на наказателното право обратното действие може да криминализира деяния, които са били законни по време на извършването им. Правилото Nullum crimen, nulla poena sine praevia lege poenali (няма престъпление и наказание без предшестващ закон) е възприето в повечете вътрешни наказателни правни системи, включително българското (чл. 2 НК). По отношение на дееца служебно се прилага най-благоприятния закон, дори да е приет след извършване на деянеито. За разлика от това, в международното наказателно право този основен принцип не е валиден, тъй като се касае за особено опасни престъпления против мира и човечеството (чл. 15, т. 2 МПГПП)[1]. (Изключение прави Римския статут на МНС от 1998 г., чл. 22.)
Европейската конвенция за правата на човека, фактически забранява въвеждането на закони „пост фактум“.
В различните държави въпросът със законите "пост фактум" е уреден по различен начин.
Източници
- ↑ Михайлов, проф. Димитър. Международно наказателно право. С.: Сиела, 2003 г., стр. 28