Камий Писаро

Камий Писаро Camille Pissarro
френски импресионист
Роден	10 юли 1831 о.Сейнт Тома, ?
Починал	13 ноември 1903 Париж, Франция
Погребан	Пер Лашез, Париж, Франция
Семейство
Подпис
Камий Писаро в Общомедия

Камий Жакоб Писаро (Шаблон:Lang-fr) е френски живописец, един от основателите на импресионизма.

Биография

Камий Писаро е роден на 10 юли 1831 г. на остров Сен Тома (Вирджински острови), в буржоазното семейство на търговеца евреин сефард Абрам Писаро и доминиканката Рашел Мансано-Помие,които имат железарски магазин.Родителите му поддържат връзка с Бордо, където през 1824г. е емигрирало семейството на баща му. До 12 годишна възраст Камий живее в Западна Индия, а след това семейството го праща в Париж. Учи в лицея "Савари" в Паси.Още тогава Камий показва голям интерес към рисуването. Неговият пръв учител, Огюст Савари, уважаван салонен художник, го подкрепя. Камий пълни тетрадки с рисунки на палми и плантации от родния остров. През 1847г. баща му го прибира у дома, за да го въведе в семейната търговия, но Писаро предпочита да прекарва свободното си време на пристанището и да рисува. Там той среща датския художник, Фриц Мелби, който макар и по-голям от него само със няколко години, е излагал неколкократно свои картини в Копенхаген. Мелби забелязва таланта на Писаро и го окуражава. Камий напуска тайно острова и семейството си и заминава през 1852г. заедно с Фриц Мелби за Венецуела. В Каракас двамата наемат къща и Писаро рисува градския пейзаж, пазара, таверните, но също и селския живот и растенията. През 1854г. се завръща на остров Сен Тома.

Младият художник

През 1855 г. окончателно се установява във Франция. Получава разрешение от баща си да стане художник и постъпва в Академията за изящни изкуства в Париж,където негов съученик е Камий Коро. Учи и в частната "Академия" на Сюис. Тук се запознава с Клод Моне и Пиер-Огюст Реноар. Основните сюжети на неговите произведения в този период са селските пейзажи и гледки от Париж. В 1859 и 1860 г. излага в официалния Салон. През 1863 г. журито на Салона отхвърля неговите творби. През 1864 г. участва в изложба организирана от художници чиито творби не са приети в Салона. Тя влиза в историята на изкуството под името "Салон на отхвърлените". При избухването на Френско-Пруската война (1870 г.) заминава за Англия. В Лондон Писаро се запознава с търговеца на картини Дюран-Рюел, изиграл немаловажна роля в утвърждаването на импресионизма. Тук художникът изучава пейзажите на Джоузеф Търнър и Джон Констабъл. Връщайки се във Франция след края на войната (1871), заварва домът си в Лувисиен разорен от квартирувалите там пруски войници. Стотици платна на художника са унищожени.

В следващите години Писаро рисува в Лувисиен, Овер сюр Оаз и Понтуаз заедно с приятеля си Пол Сезан. През 1874 г. участва в Първата изложба на импресионистите. Той е едиственият голям импресионист участвал и в осемте изложби на импресионистите. Към творчеството на младите си колеги Пол Гоген, Жорж Сьора и Пол Синяк се отнася с интерес и симпатия. В периода 1886-1890 г. работи в поантилистичният стил на Сьора. В последствие отчита тава като грешка и се връща към предишния си начин на работа. Подържа приятелски отношения със Сезан, Гоген и Едгар Дега. В отношенията му с последния има пириод на отчуждаване. Причината е "Аферата Драйфус", която изостря духовете във Франция и поражда антисемитски настроения. Сприхавият Дега обижда приятеля си заради еврейския му произход. В последствие добродушният Писаро му прощава.

През 1892 г. е организирана изложба на Писаро от Дюран-Рюел, която носи позакъснял успех за художника (по това време Реноар и Моне са вече доста известни). През 90 те Писаро участва в редица импресионистични изложби: Париж, Ню Йорк, Брюксел, Дрезден, Питсбърг, Петербург.

Художникът умира на 12 ноември (според други сведения на 13 ноември) 1903 г. в Париж. Погребан е на гробището Пер Лашез.

Живописна техника

Камии Писаро е един от художниците оформили основните принципи и похвати на импресионизма: разлагане на цветовете, изграждане на изображението от ситни живописни мазки, създаващи трептяща атмосфера. Той оказва влияние на останалите импресионисти и на Гоген. В творчеството му съществува период на увлечение към поантилизма. Запазени са ред платна на художника в този стил. От 1890 г. се отказва от него и се връща към импресионизма. Най-известен е Писаро със своите градски и селски пейзажи но създава също портрети, натюрморти и рисунки.

• Творби
• 
  "Градина в Понтоаз", 1877 г.
• 
  "Игра с пръчка", 1881 г.
• 
  "Разговор край оградата", 1881 г.
• 
  "Портрет на Феликс", 1881 г.
• 
  "Играещи деца", поантилистичен период, 1887 г.
• 
  "Улица в Хавр", 1893 г.
• 
  "Булевард Монмартр", 1897 г.
• 
  "Автопортрет", 1903 г.