Холография: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 10:03, 7 март 2009

Файл:Hologrammit.jpg

Холограма в музей

Файл:2 holograms.jpg

Две от първите цветни холограми направени от Денисюнк

Холографията (от гръцки Όλος-holos — цял + γραφή-graphe — пиша) е науката, която се занимава със създаването на холограми – напредничава форма на изобразяване, която позволява записването и възпроизвеждането на триизмерни образи с помощта на лазер. Холографската техника може да бъде използвана и за съхраняване и обработка на информация.

Исторически бележки

Теорията на холографията е създадена през 1947 г. от унгарския учен Денис Габор и е случайно откритие, направено в хода на изследвания, провеждани с цел усъвършенстване на електронната микроскопия. В основата на откритието е методиката за възстановяване на вълновия фронт на светлината, отразена или преминала през обекта на изобразяване. Практически холографията се развива едва в началото на 60-те години, след създаването на лазерите, които са мощни източници на кохерентна светлина, необходима за получаване и възстановяване на холографските образи. Понастоящем се изработват и холограми, чиято информация се възстановява с помощта на бяла светлина, може да се наблюдават реалните цветове на обекта. Те са конструирани за пръв път от Денисюнк. Използват се като осигурителни елементи на лични документи, кредитни карти и др.

Физически принцип

Основава се на явлението интерференция на светлината. Две светлинни вълни интерферират и върху фотографска плака се записва както амплитудата (интензитета) на светлината вълна, така и нейната фаза. След експонирането на фотографския материал той се проявява. За да можем да наблюдаваме образа на записания обект трябва да осветим отново плаката с един от лъчите - наречен опорен. Опорният лъч при записа не идва от предмета. От предмета се разсейва другият лъч - наречен предметен.

Шаблон:Физика-мъниче

@@ Ред 11: / Ред 11: @@
 === Физически принцип ===
 Основава се на явлението [[интерференция на светлината]]. Две светлинни вълни интерферират и върху  [[фотографска плака]] се записва както [[амплитуда]]та (интензитета) на светлината вълна, така и нейната [[фаза]]. След [[експонация|експонирането]] на фотографския материал той се проявява. За да можем да наблюдаваме образа на записания обект трябва да осветим отново плаката с един от лъчите - наречен опорен. Опорният лъч при записа не идва от предмета. От предмета се разсейва другият лъч - наречен предметен.
-фиг. 1. Холограма се създава, когато излъчваната от единичен лазер светлина се раздели на два отделни лъча. Първият лъч се отразява от обекта, който трябва да бъде фотографиран, в случая ябълка. Тогава на втория лъч се позволява да се сблъска с отразената светлина от първия и появилата се в резултат на това интерференчна картина се записва на филм.
-За да разберем защо Прибрам толкова се развълнува, е необходимо да научим малко повече за холограмите. Сред нещата, които правят холографията възможна, е явление, известно като интерференция. Интерференцията е структура на пресичане, която се получава, когато две или повече вълни, примерно водни, се пресрещат. Например, ако хвърлите камъче в езеро, то ще породи серия от концентрични вълни, които се разширяват. Ако хвърлите две камъчета в езерото, ще имате две серии вълни, които се разширяват и преминават една през друга. Сложното подреждане на гребени и падини на вълните, които се получават при такива сблъсъци, е известно като интерференчна картина.
-Всеки вълноподобен феномен може да създаде интерференчна картина, включително светлина и радиовълни. Тъй като лазерната светлина е извънредно чиста, кохерентна форма на светлина, тя е особено добра за сътворяване на интерференчни картини. По същество тя предоставя съвършеното камъче и съвършеното езеро. Затова и холограмите, каквито ги знаем днес, станаха възможни след изобретяването на лазера.
 {{физика-мъниче}}