Звезден ден: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Image:Sidereal day (prograde).png|right|thumb|300px|На планета с правилно въртене като [[Земя (планета)|Земята]] звездният ден е по-кратък от [[слънчев ден|слънчевия ден]]]] |
[[Image:Sidereal day (prograde).png|right|thumb|300px|На планета с правилно въртене като [[Земя (планета)|Земята]] звездният ден е по-кратък от [[слънчев ден|слънчевия ден]]]] |
||
'''Звездният ден''' е определен като период, необходим на [[Земя (планета)|Земята]], за да извърши едно пълно завъртане около своята ос, или период между две последователни горни преминавания през даден [[меридиан]] на далечна [[звезда]]. За планети с правилно въртене (с еднаква посока спрямо тяхното орбитално въртене) периодът е малко по-кратък от [[слънчев ден|слънчевия ден]] (или просто ден). Една земна [[тропическа година]] се равнява на 366,2422 звездни дни и 365,2422 слънчевидни, като звездният ден е |
'''Звездният ден''' е определен като период, необходим на [[Земя (планета)|Земята]], за да извърши едно пълно завъртане около своята ос, или период между две последователни горни преминавания през даден [[меридиан]] на далечна [[звезда]]. За планети с правилно въртене (с еднаква посока спрямо тяхното орбитално въртене) периодът е малко по-кратък от [[слънчев ден|слънчевия ден]] (или просто ден). Една земна [[тропическа година]] се равнява на 366,2422 звездни дни и 365,2422 слънчевидни, като звездният ден е 23 [[час]]а, 56 [[минута|минути]]. |
||
Причината за това различие е орбиталното движение на Земята, като едно пълно завъртане на Земята около [[Слънце]]то води до едно допълнително завъртане спрямо далечните звезди. За онагледяване на ситуацията, представете си, че Земята е винаги обърната с една и съща страна към Слънцето. По този начин една година (или едно пълно завъртане около Слънцето) би съдържала нула дни (понеже Слънцето не е изгряло или залязло нито веднъж). На неосветената страна на Земята обаче небосводът би описал едно пълно завъртане на 360 градуса, или един звезден ден би се равнявал на една година. В действителност обаче Земята не е обърната само с една си страна към Слънцето, а се върти около оста си, но въпреки допълнителното въртене броят на звездните дни в една година е винаги точно с един повече от броя на слънчевите дни. |
Причината за това различие е орбиталното движение на Земята, като едно пълно завъртане на Земята около [[Слънце]]то води до едно допълнително завъртане спрямо далечните звезди. За онагледяване на ситуацията, представете си, че Земята е винаги обърната с една и съща страна към Слънцето. По този начин една година (или едно пълно завъртане около Слънцето) би съдържала нула дни (понеже Слънцето не е изгряло или залязло нито веднъж). На неосветената страна на Земята обаче небосводът би описал едно пълно завъртане на 360 градуса, или един звезден ден би се равнявал на една година. В действителност обаче Земята не е обърната само с една си страна към Слънцето, а се върти около оста си, но въпреки допълнителното въртене броят на звездните дни в една година е винаги точно с един повече от броя на слънчевите дни. |
Версия от 20:34, 7 март 2009
Звездният ден е определен като период, необходим на Земята, за да извърши едно пълно завъртане около своята ос, или период между две последователни горни преминавания през даден меридиан на далечна звезда. За планети с правилно въртене (с еднаква посока спрямо тяхното орбитално въртене) периодът е малко по-кратък от слънчевия ден (или просто ден). Една земна тропическа година се равнява на 366,2422 звездни дни и 365,2422 слънчевидни, като звездният ден е 23 часа, 56 минути.
Причината за това различие е орбиталното движение на Земята, като едно пълно завъртане на Земята около Слънцето води до едно допълнително завъртане спрямо далечните звезди. За онагледяване на ситуацията, представете си, че Земята е винаги обърната с една и съща страна към Слънцето. По този начин една година (или едно пълно завъртане около Слънцето) би съдържала нула дни (понеже Слънцето не е изгряло или залязло нито веднъж). На неосветената страна на Земята обаче небосводът би описал едно пълно завъртане на 360 градуса, или един звезден ден би се равнявал на една година. В действителност обаче Земята не е обърната само с една си страна към Слънцето, а се върти около оста си, но въпреки допълнителното въртене броят на звездните дни в една година е винаги точно с един повече от броя на слънчевите дни.
Полунощ в звездно време е определена като момента на пресичане на първата точка на овена и горния мередиан.