Звезден ден: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
[[Image:Sidereal day (prograde).png|right|thumb|300px|На планета с правилно въртене като [[Земя (планета)|Земята]] звездният ден е по-кратък от [[слънчев ден|слънчевия ден]]]]
[[Image:Sidereal day (prograde).png|right|thumb|300px|На планета с правилно въртене като [[Земя (планета)|Земята]] звездният ден е по-кратък от [[слънчев ден|слънчевия ден]]]]


'''Звездният ден''' е определен като период, необходим на [[Земя (планета)|Земята]], за да извърши едно пълно завъртане около своята ос, или период между две последователни горни преминавания през даден [[меридиан]] на далечна [[звезда]]. За планети с правилно въртене (с еднаква посока спрямо тяхното орбитално въртене) периодът е малко по-кратък от [[слънчев ден|слънчевия ден]] (или просто ден). Една земна [[тропическа година]] се равнява на 366,2422 звездни дни и 365,2422 слънчевидни, като звездният ден е с 23 [[час]]а, 56 [[минута|минути]] и 4,09 секунди по-кратък.
'''Звездният ден''' е определен като период, необходим на [[Земя (планета)|Земята]], за да извърши едно пълно завъртане около своята ос, или период между две последователни горни преминавания през даден [[меридиан]] на далечна [[звезда]]. За планети с правилно въртене (с еднаква посока спрямо тяхното орбитално въртене) периодът е малко по-кратък от [[слънчев ден|слънчевия ден]] (или просто ден). Една земна [[тропическа година]] се равнява на 366,2422 звездни дни и 365,2422 слънчевидни, като звездният ден е 23 [[час]]а, 56 [[минута|минути]].


Причината за това различие е орбиталното движение на Земята, като едно пълно завъртане на Земята около [[Слънце]]то води до едно допълнително завъртане спрямо далечните звезди. За онагледяване на ситуацията, представете си, че Земята е винаги обърната с една и съща страна към Слънцето. По този начин една година (или едно пълно завъртане около Слънцето) би съдържала нула дни (понеже Слънцето не е изгряло или залязло нито веднъж). На неосветената страна на Земята обаче небосводът би описал едно пълно завъртане на 360 градуса, или един звезден ден би се равнявал на една година. В действителност обаче Земята не е обърната само с една си страна към Слънцето, а се върти около оста си, но въпреки допълнителното въртене броят на звездните дни в една година е винаги точно с един повече от броя на слънчевите дни.
Причината за това различие е орбиталното движение на Земята, като едно пълно завъртане на Земята около [[Слънце]]то води до едно допълнително завъртане спрямо далечните звезди. За онагледяване на ситуацията, представете си, че Земята е винаги обърната с една и съща страна към Слънцето. По този начин една година (или едно пълно завъртане около Слънцето) би съдържала нула дни (понеже Слънцето не е изгряло или залязло нито веднъж). На неосветената страна на Земята обаче небосводът би описал едно пълно завъртане на 360 градуса, или един звезден ден би се равнявал на една година. В действителност обаче Земята не е обърната само с една си страна към Слънцето, а се върти около оста си, но въпреки допълнителното въртене броят на звездните дни в една година е винаги точно с един повече от броя на слънчевите дни.

Версия от 20:34, 7 март 2009

На планета с правилно въртене като Земята звездният ден е по-кратък от слънчевия ден

Звездният ден е определен като период, необходим на Земята, за да извърши едно пълно завъртане около своята ос, или период между две последователни горни преминавания през даден меридиан на далечна звезда. За планети с правилно въртене (с еднаква посока спрямо тяхното орбитално въртене) периодът е малко по-кратък от слънчевия ден (или просто ден). Една земна тропическа година се равнява на 366,2422 звездни дни и 365,2422 слънчевидни, като звездният ден е 23 часа, 56 минути.

Причината за това различие е орбиталното движение на Земята, като едно пълно завъртане на Земята около Слънцето води до едно допълнително завъртане спрямо далечните звезди. За онагледяване на ситуацията, представете си, че Земята е винаги обърната с една и съща страна към Слънцето. По този начин една година (или едно пълно завъртане около Слънцето) би съдържала нула дни (понеже Слънцето не е изгряло или залязло нито веднъж). На неосветената страна на Земята обаче небосводът би описал едно пълно завъртане на 360 градуса, или един звезден ден би се равнявал на една година. В действителност обаче Земята не е обърната само с една си страна към Слънцето, а се върти около оста си, но въпреки допълнителното въртене броят на звездните дни в една година е винаги точно с един повече от броя на слънчевите дни.

Полунощ в звездно време е определена като момента на пресичане на първата точка на овена и горния мередиан.

Виж още