Камий Писаро: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Eli goranova (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Eli goranova (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 20: Ред 20:
По това време се слага началото на приятелството му с много млади художници и честите им сбирки в парижките кафенета, където разискват за реализма и рисуването на открито.Самият Писаро започва да рисува в горите, северно от Париж. Една от тези картини, "Пейзаж край Монморанси" е приета за Салона на художниците през 1858г., но не прави впечатление. Основните сюжети на неговите призведения в този период са селските пейзажи и гледки от Париж.
По това време се слага началото на приятелството му с много млади художници и честите им сбирки в парижките кафенета, където разискват за реализма и рисуването на открито.Самият Писаро започва да рисува в горите, северно от Париж. Една от тези картини, "Пейзаж край Монморанси" е приета за Салона на художниците през 1858г., но не прави впечатление. Основните сюжети на неговите призведения в този период са селските пейзажи и гледки от Париж.
През 1857г.родителите му се установяват в Париж и Камий заживява в техния дом. През 1859г. като прислужница в къщата постъпва Жюли Вали, в която Камий се влюбва. Когато момичето забременява, Камий взема мъжественото решение да остане с нея, дори и без брак и против волята на родителите си. Това още повече усложнява отношенията му с майка му, която не може да приеме, че е избрал живописта за своя професия.
През 1857г.родителите му се установяват в Париж и Камий заживява в техния дом. През 1859г. като прислужница в къщата постъпва Жюли Вали, в която Камий се влюбва. Когато момичето забременява, Камий взема мъжественото решение да остане с нея, дори и без брак и против волята на родителите си. Това още повече усложнява отношенията му с майка му, която не може да приеме, че е избрал живописта за своя професия.
В 1859 и 1860 г. излага в официалния [[Салон]]. През 1863 г. журито на Салона отхвърля неговите творби. През 1864 г. участва в изложба организирана от художници чиито творби не са приети в Салона. Тя влиза в историята на изкуството под името "[[Салон на отхвърлените]]". При избухването на [[Френско-Пруска война|Френско-Пруската война]] ([[1870]] г.) заминава за [[Англия]]. В [[Лондон]] Писаро се запознава с търговеца на картини [[Дюран-Рюел]], изиграл немаловажна роля в утвърждаването на импресионизма. Тук художникът изучава [[пейзаж]]ите на [[Джоузеф Търнър]] и [[Джон Констабъл]]. Връщайки се във Франция след края на войната ([[1871]]), заварва домът си в [[Лувисиен]] разорен от квартирувалите там пруски войници. Стотици платна на художника са унищожени.
В 1859 и 1860 г. излага в официалния [[Салон]].Средата на 1860г. Писаро започва да се разграничава от учителя си Камий Коро и да създава собствения си стил. През 1863 г. журито на Салона отхвърля неговите творби. През 1864 г. участва в изложба организирана от художници чиито творби не са приети в Салона. Тя влиза в историята на изкуството под името "[[Салон на отхвърлените]]".През годините 1866 и 1868 съответно по две картини са допуснати в официалния Салон. Писаро получава добри отзиви от младия критик [[Емил Зола]], който го хвали много, като особено подчертава неговата добросъвестност при изобразяване на Природата. При избухването на [[Френско-Пруска война|Френско-Пруската война]] ([[1870]] г.) заминава за [[Англия]]. В [[Лондон]] Писаро се запознава с търговеца на картини [[Дюран-Рюел]], изиграл немаловажна роля в утвърждаването на импресионизма. Тук художникът изучава [[пейзаж]]ите на [[Джоузеф Търнър]] и [[Джон Констабъл]]. Връщайки се във Франция след края на войната ([[1871]]), заварва домът си в [[Лувисиен]] разорен от квартирувалите там пруски войници. Стотици платна на художника са унищожени.


В следващите години Писаро рисува в Лувисиен, [[Овер сюр Оаз]] и [[Понтуаз]] заедно с приятеля си [[Пол Сезан]]. През 1874 г. участва в ''Първата изложба на импресионистите''. Той е едиственият голям импресионист участвал и в осемте изложби на импресионистите. Към творчеството на младите си колеги [[Пол Гоген]], [[Жорж Сьора]] и [[Пол Синяк]] се отнася с интерес и симпатия. В периода 1886-1890 г. работи в [[поантилизъм|поантилистичният]] стил на Сьора. В последствие отчита тава като грешка и се връща към предишния си начин на работа. Подържа приятелски отношения със Сезан, Гоген и [[Едгар Дега]]. В отношенията му с последния има пириод на отчуждаване. Причината е "[[Афера Драйфус|Аферата Драйфус]]", която изостря духовете във Франция и поражда антисемитски настроения. Сприхавият Дега обижда приятеля си заради еврейския му произход. В последствие добродушният Писаро му прощава.
В следващите години Писаро рисува в Лувисиен, [[Овер сюр Оаз]] и [[Понтуаз]] заедно с приятеля си [[Пол Сезан]]. През 1874 г. участва в ''Първата изложба на импресионистите''. Той е едиственият голям импресионист участвал и в осемте изложби на импресионистите. Към творчеството на младите си колеги [[Пол Гоген]], [[Жорж Сьора]] и [[Пол Синяк]] се отнася с интерес и симпатия. В периода 1886-1890 г. работи в [[поантилизъм|поантилистичният]] стил на Сьора. В последствие отчита тава като грешка и се връща към предишния си начин на работа. Подържа приятелски отношения със Сезан, Гоген и [[Едгар Дега]]. В отношенията му с последния има пириод на отчуждаване. Причината е "[[Афера Драйфус|Аферата Драйфус]]", която изостря духовете във Франция и поражда антисемитски настроения. Сприхавият Дега обижда приятеля си заради еврейския му произход. В последствие добродушният Писаро му прощава.

Версия от 17:06, 14 март 2009

Камий Писаро
Camille Pissarro
френски импресионист

Роден
Починал
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция
Семейство
Подпис
Камий Писаро в Общомедия

Камий Жакоб Писаро (Шаблон:Lang-fr) е френски живописец, един от основателите на импресионизма.

Биография

Камий Писаро е роден на 10 юли 1831 г. на остров Сен Тома (Вирджински острови), в буржоазното семейство на търговеца евреин сефард Абрам Писаро и доминиканката Рашел Мансано-Помие,които имат железарски магазин.Родителите му поддържат връзка с Бордо, където през 1824г. е емигрирало семейството на баща му. До 12 годишна възраст Камий живее в Западна Индия, а след това семейството го праща в Париж. Учи в лицея "Савари" в Паси.Още тогава Камий показва голям интерес към рисуването. Неговият пръв учител, Огюст Савари, уважаван салонен художник, го подкрепя. Камий пълни тетрадки с рисунки на палми и плантации от родния остров. През 1847г. баща му го прибира у дома, за да го въведе в семейната търговия, но Писаро предпочита да прекарва свободното си време на пристанището и да рисува. Там той среща датския художник, Фриц Мелби, който макар и по-голям от него само със няколко години, е излагал неколкократно свои картини в Копенхаген. Мелби забелязва таланта на Писаро и го окуражава. Камий напуска тайно острова и семейството си и заминава през 1852г. заедно с Фриц Мелби за Венецуела. В Каракас двамата наемат къща и Писаро рисува градския пейзаж, пазара, таверните, но също и селския живот и растенията. През 1854г. се завръща на остров Сен Тома.

Младият художник

Най-сетне на Камий се удава да убеди баща си да го подкрепи в решението му да се отдаде на рисуването. През 1855 г. окончателно се установява във Франция. Тук има възможност да разгледа близо пет хиляди платна от Световното изложение, сред тях творби на Еужен Дьолакроа, Камий Коро , Жан Огюст Доминик Енгр. Писаро става ученик на Антон Мелби, брат на Фриц Мелби и на Камий Коро, когото много уважава.Под натиска на баща си взема уроци в Академията по изящни изкуства, но догматизмът там не му допада,а също и в частната "Академия" на Сюис. Тук се запознава с Клод Моне и Пиер-Огюст Реноар. По това време се слага началото на приятелството му с много млади художници и честите им сбирки в парижките кафенета, където разискват за реализма и рисуването на открито.Самият Писаро започва да рисува в горите, северно от Париж. Една от тези картини, "Пейзаж край Монморанси" е приета за Салона на художниците през 1858г., но не прави впечатление. Основните сюжети на неговите призведения в този период са селските пейзажи и гледки от Париж. През 1857г.родителите му се установяват в Париж и Камий заживява в техния дом. През 1859г. като прислужница в къщата постъпва Жюли Вали, в която Камий се влюбва. Когато момичето забременява, Камий взема мъжественото решение да остане с нея, дори и без брак и против волята на родителите си. Това още повече усложнява отношенията му с майка му, която не може да приеме, че е избрал живописта за своя професия. В 1859 и 1860 г. излага в официалния Салон.Средата на 1860г. Писаро започва да се разграничава от учителя си Камий Коро и да създава собствения си стил. През 1863 г. журито на Салона отхвърля неговите творби. През 1864 г. участва в изложба организирана от художници чиито творби не са приети в Салона. Тя влиза в историята на изкуството под името "Салон на отхвърлените".През годините 1866 и 1868 съответно по две картини са допуснати в официалния Салон. Писаро получава добри отзиви от младия критик Емил Зола, който го хвали много, като особено подчертава неговата добросъвестност при изобразяване на Природата. При избухването на Френско-Пруската война (1870 г.) заминава за Англия. В Лондон Писаро се запознава с търговеца на картини Дюран-Рюел, изиграл немаловажна роля в утвърждаването на импресионизма. Тук художникът изучава пейзажите на Джоузеф Търнър и Джон Констабъл. Връщайки се във Франция след края на войната (1871), заварва домът си в Лувисиен разорен от квартирувалите там пруски войници. Стотици платна на художника са унищожени.

В следващите години Писаро рисува в Лувисиен, Овер сюр Оаз и Понтуаз заедно с приятеля си Пол Сезан. През 1874 г. участва в Първата изложба на импресионистите. Той е едиственият голям импресионист участвал и в осемте изложби на импресионистите. Към творчеството на младите си колеги Пол Гоген, Жорж Сьора и Пол Синяк се отнася с интерес и симпатия. В периода 1886-1890 г. работи в поантилистичният стил на Сьора. В последствие отчита тава като грешка и се връща към предишния си начин на работа. Подържа приятелски отношения със Сезан, Гоген и Едгар Дега. В отношенията му с последния има пириод на отчуждаване. Причината е "Аферата Драйфус", която изостря духовете във Франция и поражда антисемитски настроения. Сприхавият Дега обижда приятеля си заради еврейския му произход. В последствие добродушният Писаро му прощава.

През 1892 г. е организирана изложба на Писаро от Дюран-Рюел, която носи позакъснял успех за художника (по това време Реноар и Моне са вече доста известни). През 90 те Писаро участва в редица импресионистични изложби: Париж, Ню Йорк, Брюксел, Дрезден, Питсбърг, Петербург.

Художникът умира на 12 ноември (според други сведения на 13 ноември) 1903 г. в Париж. Погребан е на гробището Пер Лашез.

Живописна техника

Камии Писаро е един от художниците оформили основните принципи и похвати на импресионизма: разлагане на цветовете, изграждане на изображението от ситни живописни мазки, създаващи трептяща атмосфера. Той оказва влияние на останалите импресионисти и на Гоген. В творчеството му съществува период на увлечение към поантилизма. Запазени са ред платна на художника в този стил. От 1890 г. се отказва от него и се връща към импресионизма. Най-известен е Писаро със своите градски и селски пейзажи но създава също портрети, натюрморти и рисунки.