VI велико народно събрание: Разлика между версии
Редакция без резюме |
м страница на източник |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''VI Велико Народно събрание''' е [[България|българско]] [[Велико Народно събрание]], заседавало от [[7 ноември]] [[1946]] година до [[21 октомври]] [[1949]] година. Основната му задача е окончателното премахване на [[Търновска конституция|Търновската конституция]] и юридическото утвърждаване на [[комунизъм|комунистическия режим]] чрез [[Конституция на Народна република България (1947)|Димитровската конституция]]. По време на заседанията му е окончателно ликвидирана парламентарната опозиция в страната.<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = |
'''VI Велико Народно събрание''' е [[България|българско]] [[Велико Народно събрание]], заседавало от [[7 ноември]] [[1946]] година до [[21 октомври]] [[1949]] година. Основната му задача е окончателното премахване на [[Търновска конституция|Търновската конституция]] и юридическото утвърждаване на [[комунизъм|комунистическия режим]] чрез [[Конституция на Народна република България (1947)|Димитровската конституция]]. По време на заседанията му е окончателно ликвидирана парламентарната опозиция в страната.<ref name="БДИ">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 47-48}}</ref> |
||
Изборите за VI Велико Народно събрание се провеждат на 27 октомври 1946 година. Те са насрочени със специален Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико Народно събрание, приет на 26 юли от предишното [[26 Обикновено Народно събрание]]. Под силен натиск от страна на правителството избирателната активност достига 92,6%, като [[Българска комунистическа партия|Българската работническа партия (комунисти)]] получава 53,14% от гласовете и 277 от 465 места в парламента. Останалите организации от прокомунистическия [[Отечествен фронт]] получават 89 места, а опозиционните партии - 99.<ref name="БДИ"/> |
Изборите за VI Велико Народно събрание се провеждат на 27 октомври 1946 година. Те са насрочени със специален Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико Народно събрание, приет на 26 юли от предишното [[26 Обикновено Народно събрание]]. Под силен натиск от страна на правителството избирателната активност достига 92,6%, като [[Българска комунистическа партия|Българската работническа партия (комунисти)]] получава 53,14% от гласовете и 277 от 465 места в парламента. Останалите организации от прокомунистическия [[Отечествен фронт]] получават 89 места, а опозиционните партии - 99.<ref name="БДИ"/> |
||
Версия от 17:19, 23 март 2009
VI Велико Народно събрание е българско Велико Народно събрание, заседавало от 7 ноември 1946 година до 21 октомври 1949 година. Основната му задача е окончателното премахване на Търновската конституция и юридическото утвърждаване на комунистическия режим чрез Димитровската конституция. По време на заседанията му е окончателно ликвидирана парламентарната опозиция в страната.[1]
Изборите за VI Велико Народно събрание се провеждат на 27 октомври 1946 година. Те са насрочени със специален Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико Народно събрание, приет на 26 юли от предишното 26 Обикновено Народно събрание. Под силен натиск от страна на правителството избирателната активност достига 92,6%, като Българската работническа партия (комунисти) получава 53,14% от гласовете и 277 от 465 места в парламента. Останалите организации от прокомунистическия Отечествен фронт получават 89 места, а опозиционните партии - 99.[1]
За председател на VI Велико народно събрание е избран Васил Коларов, един от лидерите на Коминтерна. В нарушение на Търновската конституция събранието разработва изцяло нов основен закон, като освен това функционира и като Обикновено Народно събрание.[1] В хода на заседанията 90 народни представители от опозицията са отстранени и арестувани.