Паристрион: Разлика между версии
картинка |
+ историография по въпроса за създаването |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
== Тема Паристрион == |
== Тема Паристрион == |
||
След падането на България под византийско владичество българските земи на юг от Дунав са разделени съгласно темната организация. Създадена е и тема Паристрион. |
След падането на България под византийско владичество българските земи на юг от Дунав са разделени съгласно темната организация. Създадена е и тема Паристрион. Обикновено се приема, че тя е създадена в началото на ХІ век, след покоряването на Североизточна България от [[Василий ІІ Българоубиец]].<ref>История на България, т. 3, Втора българска държава, София 1982, с. 23, с. 105, бел. 1</ref>. Някои, предимно румънски историци изказват становището, че темата е образувана още след завладяването на североизточните български земи от императро [[Йоан Цимисхий]] в 971 година.<ref>Божилов, Иван. Към въпроса за византийското господство на Долния Дунав в края на Х в, Studia Balcanica, II, 1970, с. 75-96, Божилов, Иван. Печатът на Леон Сарацинопул - стратег на Йоанопол и Доростол, Исторически преглед, год. ХХХVІ, 1970, кн. 5</ref> [[Васил Златарски]] приема, че тема Паристрион е учредена не по-рано от 60-те години на XI век.<ref>[http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_1.htm Златарски, Васил Н. История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187), София 1934, с. 16]</ref> |
||
Темата Паристрион обхваща територията между Дунав и Стара планина, тоест днешна Северна България. За управител е назначен византиец. Още след покоряването и там се настаняват силни войски, тъй като областта е на северната граница на Византия. Център на темата става град [[Дръстър]] (днес Силистра). В следващите години темата е подложена на варварски нашествия от страна на [[узи]], [[кумани]], [[печенеги]]. Тук избухват [[бунт на Нестор|бунтът на Нестор]] (в Силистра) и въстанието на [[Иван Асен I|Асен]] и [[Теодор-Петър|Петър]] (в [[Търново]]). Освободена през [[1185]] година. |
|||
== Бележки == |
|||
<references /> |
|||
{{Византийски теми в България}} |
{{Византийски теми в България}} |
||
Версия от 10:24, 30 март 2009
Тема Паристрион е византийска военноадминистративна единица в България по време на византийската власт. Означава "Подунавие".
История
През 971 година Византия завладява Североизточна България заедно със столицата Преслав от Йоан I Цимиски. След неговата смърт обаче България, начело с комитопулите, преминава в настъпление и успява да си върне тази територия. Тя остава българска до 1001 година, когато император Василий II Българоубиец преминава в контранастъпление и присъединява цялата територия между Дунав и Стара планина. След осеммесечна обсада пада Видин, една от най-силните крепости там. По-късно под властта на Византия падат и останалите български територии.
Тема Паристрион
След падането на България под византийско владичество българските земи на юг от Дунав са разделени съгласно темната организация. Създадена е и тема Паристрион. Обикновено се приема, че тя е създадена в началото на ХІ век, след покоряването на Североизточна България от Василий ІІ Българоубиец.[1]. Някои, предимно румънски историци изказват становището, че темата е образувана още след завладяването на североизточните български земи от императро Йоан Цимисхий в 971 година.[2] Васил Златарски приема, че тема Паристрион е учредена не по-рано от 60-те години на XI век.[3]
Темата Паристрион обхваща територията между Дунав и Стара планина, тоест днешна Северна България. За управител е назначен византиец. Още след покоряването и там се настаняват силни войски, тъй като областта е на северната граница на Византия. Център на темата става град Дръстър (днес Силистра). В следващите години темата е подложена на варварски нашествия от страна на узи, кумани, печенеги. Тук избухват бунтът на Нестор (в Силистра) и въстанието на Асен и Петър (в Търново). Освободена през 1185 година.
Бележки
- ↑ История на България, т. 3, Втора българска държава, София 1982, с. 23, с. 105, бел. 1
- ↑ Божилов, Иван. Към въпроса за византийското господство на Долния Дунав в края на Х в, Studia Balcanica, II, 1970, с. 75-96, Божилов, Иван. Печатът на Леон Сарацинопул - стратег на Йоанопол и Доростол, Исторически преглед, год. ХХХVІ, 1970, кн. 5
- ↑ Златарски, Васил Н. История на българската държава презъ срѣднитѣ вѣкове. Томъ. II. България под византийско владичество (1018—1187), София 1934, с. 16