Ботевградски говор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 2: | Ред 2: | ||
== Фонетични особености == |
== Фонетични особености == |
||
* Гласната a вместо стб. |
* Гласната '''a''' вместо стб. {{кирилица|ѫ}}, {{кирилица|ъ}}, {{кирилица|ь}} без оглед на ударението: ''пат'', ''маш'', ''плèта'', ''плетàт'', ''чèта'', ''четàт''; ''даш'' (дъжд), ''бàчва'', кàсно, дàнак, ''пèсак''; ''тàнак'' (тънък), ''пан'' (пън), ''сàмна се'', ''огàн''. В предлозите и представките ''във'' и ''въз'' вместо '''ъ''' обаче има '''о''': ''вов водàта'', ''воз вирà'', ''восèдна'', ''возглàве''. A в турски думи се среща ерова гласна: ''артъ̀к'', ''бакъ̀р'', ''калъ̀ч''. |
||
* Сонантни (сричкообразуващи) '''р''' и '''л''': ''вр̥х'', ''гр̥п'', ''гр̥̀ло''; ''пл̥х'', ''пл̥н'', ''бл̥̀а'' (бълха). |
* Сонантни (сричкообразуващи) '''р''' и '''л''': ''вр̥х'', ''гр̥п'', ''гр̥̀ло''; ''пл̥х'', ''пл̥н'', ''бл̥̀а'' (бълха). |
||
* Преглас на гласна '''a''' след мека съгласна в '''е''': ''оздравèвам'', ''отговàрем'', ''остàвем'', ''намалèвам'', ''глобèвам'', ''скàчем'' (скачам). |
* Преглас на гласна '''a''' след мека съгласна в '''е''': ''оздравèвам'', ''отговàрем'', ''остàвем'', ''намалèвам'', ''глобèвам'', ''скàчем'' (скачам). |
Версия от 10:29, 14 април 2009
С названието Ботевградски говор или Орханийски говор се схваща диалекта говорен в Ботевградското и Етрополското поле. Той се намира непосредно до ятовата граница и е много близък до съседния Пирдопски говор.
Фонетични особености
- Гласната a вместо стб. ѫ, ъ, ь без оглед на ударението: пат, маш, плèта, плетàт, чèта, четàт; даш (дъжд), бàчва, кàсно, дàнак, пèсак; тàнак (тънък), пан (пън), сàмна се, огàн. В предлозите и представките във и въз вместо ъ обаче има о: вов водàта, воз вирà, восèдна, возглàве. A в турски думи се среща ерова гласна: артъ̀к, бакъ̀р, калъ̀ч.
- Сонантни (сричкообразуващи) р и л: вр̥х, гр̥п, гр̥̀ло; пл̥х, пл̥н, бл̥̀а (бълха).
- Преглас на гласна a след мека съгласна в е: оздравèвам, отговàрем, остàвем, намалèвам, глобèвам, скàчем (скачам).
- Липса на йотация, т. е. на съгласна й между две гласни: пèа (пея), копàа, пѝа, вѝа, пèат (пеят).
Морфологични особености
- Членна форма -а за мъжки род: кракà, гр̥бà, носà, човèка; кòн’à, пàк’а, злѝа.
- Глаголно окончание -а за 1 л. ед. ч. сег. време: чèта, смèа са, òда.
- Частица за бъдеще време шта за 1 лице и ште за останалите лица (шта вѝда, шта чèта; ште вѝдиш, ште четàт, шта ти кàжа), която може да се свързва и със съюза да: шта да вѝда, ште да вѝдат, вàзе ште да e мàчно.
- Лично местоимение за 3 лице той, т’а, то, тѝа, като гломеративната падежна форма за мн. число е них, a не тех: и тòй е като нѝх, тѝа нѝх са питàле. От формата них е образувано местоименно притежателно прилагателно: нѝен, нѝйна, нѝйно, нѝйни.
Прилики и разлики със съседните говори
Ботевградският говор е много близък, почти напълно еднакъв с разположения на изток от него пирдопски говор, от който се различава по западния си прегласен ятов изговор. Значително се отличава от югозападния си съсед — елинпелинския говор. Характерни са следните разлики:
ботевградски | елинпелински |
òган | òг’ин |
òдел | ишàл |
той | он |
крак | ногà |
òра | лỳге |
вѝкам | òкам |