Алдимир: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
източник и др.
Ред 1: Ред 1:
'''Алдимир''' или '''Елтимир''' е български [[деспот]] и брат на цар [[Георги I Тертер]], владетел на [[Крънско деспотство|Крънското деспотство]]. След смъртта на цар [[Смилец]] овдовялата царица [[Смилцена Палеологина]] дала дъщеря си за съпруга на Елтимир, като двамата заедно поемат регентството над малолетния цар [[Иван IV Смилец]] (Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог Смилец).
'''Алдимир''' или '''Елтимир''' е български [[деспот]], брат на цар [[Георги I Тертер]] и владетел на [[Крънско деспотство|Крънското деспотство]]. След смъртта на цар [[Смилец]] овдовялата царица [[Смилцена Палеологина]] дала дъщеря си за съпруга на Елтимир, като двамата заедно поемат регентството над малолетния цар [[Иван IV Смилец]] (Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог Смилец).


През есента на 1299 година [[Чака]] и [[Теодор Светослав]] успяват да стигнат до [[Търново]] с малка войска и Теодор Светослав подкупва болярите за да влезе в столицата. Смилцена и синът ѝ Иван IV Смилец бягат първоначално в [[Крън]], а след това в Константинопол. [[Войсил (деспот)|Войсил]] и [[Радослав (севастократор)|Радослав]], братята на Смилец, също бягат във Византия.
През есента на 1299 година [[Чака]] и [[Теодор Светослав]] успяват да стигнат до [[Търново]] с малка войска и Теодор Светослав подкупва болярите за да влезе в столицата. Смилцена и синът ѝ Иван IV Смилец бягат първоначално в [[Крън]], а след това в Константинопол. [[Войсил (деспот)|Войсил]] и [[Радослав (севастократор)|Радослав]], братята на Смилец, също бягат във Византия.


[[Теодор Светослав]] се възцарява (1300-1322) и си спомня за хората, изпратили го в татарското изгнание. Той осъжда и хвърля от [[Лобна скала|Лобната скала]] в Търново патриарх [[Йоаким III (български патриарх)|Йоаким III]] за неговата протатарска политика. Царят започнал да санкционира и отнема територии от подвластното на чичо му Елтимир Крънско деспотство, докато то не преминава изцяло под властта на Търново. И тъкмо навреме, защото през 1302 г. Радослав, брат на Смилец и провъзгласен за севастократор от [[Андроник II Палеолог]], потегля от [[Солун]] към България.
[[Теодор Светослав]] се възцарява (1300-1322) и си спомня за хората, изпратили го в татарското изгнание. Той осъжда и хвърля от [[Лобна скала|Лобната скала]] в Търново патриарх [[Йоаким III (български патриарх)|Йоаким III]] за неговата протатарска политика. Царят започнал да санкционира и отнема територии от подвластното на чичо му Елтимир Крънско деспотство, докато то не преминава изцяло под властта на Търново. И тъкмо навреме, защото през 1302 година Радослав, брат на Смилец е провъзгласен за [[севастократор]] от [[Андроник II Палеолог]], потегля от [[Солун]] към България.

Деспот Алдемир разбива византийската армия. Заловеният Радослав е ослепен и върнат обратно в Солун, а пленените тринадесет византийски [[архонт|архонти]]и са изпратени в Търново. Цар Теодор Светослав ги разменя за баща си Георги I Тертер, който е пленник във Византия. След завръщането си Георги Тертер е изпратен в един град, където доживял дните си в уединение и разкош.
Деспот Алдимир разбива византийската армия. Заловеният Радослав е ослепен и върнат обратно в Солун, а пленените тринадесет византийски [[архонт|архонти]] и са изпратени в Търново. Цар Теодор Светослав ги разменя за баща си Георги I Тертер, който е пленник във Византия. След завръщането си Георги Тертер е изпратен в един град, където доживял дните си в уединение и разкош.
Синът на деспот Алдемир - [[Иван Драгушин]] е живял в Сърбия при братовчед си цар [[Стефан Душан]]. Двамата са изобразени в [[Положки манастир|Положкия манастир]] "Свети Георги" край [[Кавадарци]] (дн. [[Република Македония]]).
Синът на деспот Алдемир - [[Иван Драгушин]] е живял в Сърбия при братовчед си цар [[Стефан Душан]]. Двамата са изобразени в [[Положки манастир|Положкия манастир]] "Свети Георги" край [[Кавадарци]] (дн. [[Република Македония]]).


== Източници ==
{{история-мъниче}}
* Андреев, Й. Лазаров, Ив. Павлов, Пл. "Кой кой е в средновековна България". София, 1995, стр. 9-10.

[[Категория:Българска аристокрация]]
[[Категория:Българска аристокрация]]

Версия от 14:19, 18 април 2009

Алдимир или Елтимир е български деспот, брат на цар Георги I Тертер и владетел на Крънското деспотство. След смъртта на цар Смилец овдовялата царица Смилцена Палеологина дала дъщеря си за съпруга на Елтимир, като двамата заедно поемат регентството над малолетния цар Иван IV Смилец (Йоан Комнин Дука Ангел Врана Палеолог Смилец).

През есента на 1299 година Чака и Теодор Светослав успяват да стигнат до Търново с малка войска и Теодор Светослав подкупва болярите за да влезе в столицата. Смилцена и синът ѝ Иван IV Смилец бягат първоначално в Крън, а след това в Константинопол. Войсил и Радослав, братята на Смилец, също бягат във Византия.

Теодор Светослав се възцарява (1300-1322) и си спомня за хората, изпратили го в татарското изгнание. Той осъжда и хвърля от Лобната скала в Търново патриарх Йоаким III за неговата протатарска политика. Царят започнал да санкционира и отнема територии от подвластното на чичо му Елтимир Крънско деспотство, докато то не преминава изцяло под властта на Търново. И тъкмо навреме, защото през 1302 година Радослав, брат на Смилец е провъзгласен за севастократор от Андроник II Палеолог, потегля от Солун към България.

Деспот Алдимир разбива византийската армия. Заловеният Радослав е ослепен и върнат обратно в Солун, а пленените тринадесет византийски архонти и са изпратени в Търново. Цар Теодор Светослав ги разменя за баща си Георги I Тертер, който е пленник във Византия. След завръщането си Георги Тертер е изпратен в един град, където доживял дните си в уединение и разкош.

Синът на деспот Алдемир - Иван Драгушин е живял в Сърбия при братовчед си цар Стефан Душан. Двамата са изобразени в Положкия манастир "Свети Георги" край Кавадарци (дн. Република Македония).

Източници

  • Андреев, Й. Лазаров, Ив. Павлов, Пл. "Кой кой е в средновековна България". София, 1995, стр. 9-10.