Аполоний Тиански

Аполоний Тиански е роден през I век пр. Хр. в планинската местност Тиана, в Кападокия, Мала Азия. Тиана е била разположена в близост до Тарсос, родния град на Апостол Павел. Като 14-годишно дете Аполоний вече играе важна роля в храмовете на Тарсос, привличайки вниманието на гръцките мъдреци. По същото време и детето Павел - 4 или 5 години по-малък от Аполоний - е посещавал училищата на този известен град на култура и мъдрост.

Това, което Тарсос е можел да предостави на младия Аполоний, той скоро усвоява напълно. За кратко време надрасва своите учители и тъй като няма какво повече да научи, се обръща към други източници на мъдрост. Ето защо отива в Егея, прочутия храмов център на бога на изцеленията - Ескулап. Получава посвещение от жреците и като млад свещенослужител на Ескулап, започва удивително плодотворна лекарска практика. Славата му на учител и лечител се разнася по света. Огромни множества от болни и страдащи се стичат в Егея заради Аполоний. Тогава идва едно събитие, което подтиква Аполоний сам да обуздае своя стремителен възход. Смъртта на баща му. Аполоний раздава голямото наследено богатство и става последовател на Питагорейската школа.

По собствена воля, той става ученик на Питагор и като такъв си налага 5-годишно пълно мълчание. Става вегетарианец и такъв остава през целия си живот, храни се само с плодове и растения, носи дрехи изключително от растителни материи, ходи бос и позволява на брадата и косата си да растат безпрепятствено – както правели всички посветени преди и след него. Вземайки пример от Питагор, Аполоний започва голямото си странстване по света. На 21 години той преброжда, без да наруши обета си за мълчание, земите и градовете на Мала Азия, през които по-късно ще броди и Павел, като апостол на Христовото послание. Пълното мълчание на Аполоний само увеличава сензацията и възбужда всеобщ интерес при всяко негово появяване. Където и да се покаже, го обкръжавали хора, които търсели изцеление или някаква друга помощ. Без да казва нито дума, само с полагане на ръце, той успявал и изцелявал всички. Също, без думи, но с голяма сила, той наказвал различните злоупотреби, на които често се натъквал в градовете. Разказват, че в един такъв град, страдащ от глад, поради спекулата на търговците, Аполоний написал само няколко думи върху една дъсчица, която изпратил да занесат на пазарния площад. Ефектът бил този, че пазарът се изпълнил със зърно и градът бил спасен. Немият пророк, всъщност един юноша, се радвал на авторитет, какъвто никой друг не притежавал, само с един знак, можел да насочва социалния живот на хората.

След като срока на обета за мълчание изтича, диапазона на неговите странствания веднага нараства. Най-напред, той се обръща на изток към земите на древните култури - Асирия, Вавилония, Индия. Жреците на всички богове признавали Аполоний, въпреки младежката му възраст, за велик посветен. Неговият биограф от III в. сл. Хр. Филострат пише: "Щом той пристигнел в някой град, поканвал при себе си свещениците на храма, философствал с тях за боговете и ги поучавал там, където те се отклонявали от здравата традиция." Броди от страна в страна, с цел да събере от прадревните и свещени храмови култури и последните останки от някогашната мъдрост и от божествените сили.

Запазен е един разговор с асириеца Дамис, управител на източните области в Ниневия. Този разговор дава представа за суверенното съзнание, с което Аполоний се отправял към чуждите земи и народи. Дамис се възхищавал от него и поискал да живее близо до Аполоний. За да се препоръча той изтъква, че разбира езиците на всички народи, всред които общият път би ги отвел. Аполоний го приема в кръга на учениците си с пояснението, че не се нуждае от преводаческите му услуги: "Приятелю, аз също разбирам всички тези езици, макар и никога да не съм ги изучавал." Дамис го погледнал с учудване. Тогава Аполоний добавя: "Не се чуди, че аз зная всички езици на хората, защото аз разбирам и цялото им мълчание". Този отговор на Аполоний би трябвало да остане неразбираем за днешното човешко съзнание, и има смисъл само за човек, който е проникнат със спомена за някогашното и с предчувствие за бъдещото ясновиждащо съзнание. Аполоний претендира, че може да разчита човешките мисли, преди те да са облечени в думи. През външното физическо говорене на хората, той долавя духовния праезик, който е един и същ във всички човешки езици.

Накрая пътищата отвеждат Аполоний и до вътрешността на Индия. Всичките му близки ученици го изоставили, тъй като се страхували да отидат в “страната на вълшебствата”. Тук, където в "планината на мъдреците" живеят посветените ръководители на Брахманите и където се смята, че се намира тайнствената Шамбала. Пo-късно, той описва душевните образи, в които му се открива този така строго охраняван духовен свят в недостъпните вериги на Хималаите. "Аз видях индийските Брахмани как живеят на земята, без да са напълно земни жители, видях ги в техните крепости, но без да са свързани и оковани в тях, без никаква собственост, но притежаващи всичко." Той разказва, че ги е виждал "да се движат две педи над земята, без да правят от това някакво чудо - защото тези хора отхвърлят празната суетност - да се движат със Слънчевия Бог над Земята: това отговаря на божествената идея".

Индийските мъдреци, начело с Ярхас, техният царствен предводител, посрещат Аполоний с едно висше себесъзнание: "Другите хора питат чужденците откъде идват и с каква цел. Първият белег на нашата мъдрост е, че за нас ти не си един непознат.” Самият Аполоний ще да е бил смаян, когато брахманите - преди той да е проговорил - описали целият му досегашен живот, още от родословието по бащина и майчина линия. След това Ярхас го насърчил: "А сега питай, каквото желаеш! Ти се намираш при хора, които знаят всичко." Аполоний попитал какво е становището на брахманите към основното изискване на гръцките мистерии, според което себепознанието на човека трябва да даде ключа към познанието на целия свят. И той могъл да се убеди, че гръцката мъдрост, в която сам бил израстнал, се съдържа в мъдростта на брахманите. Ярхас отговорил: "Именно, защото познаваме самите себе си, ние знаем всичко. Защото никой от нас не може да стане мъдър, без едно предшестващо себепознание.” Аполоний и Ярхас се задълбочили в безкрайни разговори, въвеждащи се един друг в затъмнените двери на тяхната мъдрост. В един от разговорите всеки описва на другия своя предишен земен живот. Друг път, те беседват за градивните елементи на земния свят. Ярхас поучава Аполоний, че съществуват не четири, а пет елемента. Аполоний пита: "Кой ще е петият, след водата, въздуха, земята и огъня?" "Етерът - отговаря Ярхас - от който са родени боговете, защото всичко, което вдишва въздух е смъртно, а етерното е безсмъртно и божествено". Тук великия гръцки мъдрец и посветен се среща с един още по-велик, при когото той може да учи.

След продължителен многомесечен престой в божествените планини на брахманите, Аполоний се връща обратно. Първо минава през Кипър, където през същата година идва и Павел, по време на своите пътувания. Той посещава и Ерес. На Лесбос, жреците на Орфей, отначало отказали да го посветят в своите специални мистерии, но направили това след няколко години. В Атина той дискутира с онези философи, с които Павел е дискутирал, и пред които е произнесъл известната си реч в Ареопага.

В Атина получава посвещение и в Елевзинските мистерии. В последствие, пътя му го отвежда и в други центрове на гръцкия културен живот: Олимпия, Спарта, Крета. Навсякъде след него, хората говорят за чудесата му. Предсказва епидемии, земетресения, гибелта на управници и всякакви други събития. Когато за пръв път пристига в Ефес, разбира, че града е застрашен от чумна епидемия и предупреждава жителите за тази опасност. Те обаче пренебрегват съветите му, за да търсят помощ по-късно, след като чумата залива града. Без никакъв гняв, той се връща обратно от Смирна в Ефес и събира младежите в същия театър, в който златарят Димитър се опитал да повдигне един пълен с омраза смут срещу Павел (Деян. 19:29). С помощта на магично действие, премахва чумата. По негово внушение се събрало огромно мнозинство от хора; те умъртвили с камъни някаква странна фигура, която в началото взели за възрастен просяк, а после приели, че това е злият дух на чумата. Разказват, че много по-късно под камъните открили костите на някакво огромно куче.

Аполоний пристига в Рим, тогавашния политически и духовен център на Европа. По това време на цезаровия трон властвал Нерон. По това време, Аполоний вече бил над 60-годишна възраст. Повече от 20 години били изминали от кръстната смърт в Палестина, която света не разбрал и за която не запазил никакъв спомен. Аполоний бил съвсем близо до това да стане жертва при гоненията на християните, които Нерон започва след големия пожар в Рим. Мнозина от християнските водачи намират своята мъченическа смърт; Павел бил обезглавен, Петър - разпънат на кръст. Обаче за тези подробности не се съобщава нищо в биографията на Аполоний. Дори и да е имало смътно прозрение за значението на тези мъченически съдби, то се губи в тъмните подоснови на тогавашното човешко съзнание.

Световният пътешественик, който е прониква до крайния Изток, сега се насочва към крайния Запад: към Испания. Той стига до "стълбовете на Херкулес" - морската теснина между Африка и скалите на Гибралтар, които - според тогавашните представи - се издигали като западни граници на целия свят. После се отправя на юг. Там Аполоний иска да изучи онази не-европейска мъдрост, която била считана за най-издигната след брахманската. Прекосява Египет, стреми се все по на юг, достигайки изворите на Нил, в територията на днешна Абисиния. Съществуващата колония от посветени, подобно на Брахманите в Индия. Във високото Абисинско плато, Аполоний търси и намира т. н. гимнософисти - аскети, които в определено съдружие с тайнствените природни сили развиват своята свръхсетивна мъдрост. Те също го приемат в своята среда и го допускат до своите светилища и тайни. Обаче Аполоний е разочарован, мъдростта на гимнософистите е далеч под тази на Брахманите. Той бързо схваща цялата упадъчност, в която са затънали последните разклонения на египетско-африканското посвещение и напуска.

След големите странствалия на Изток, Запад и Юг, Аполоний отново пристига в Рим. Той е над 80-годишна възраст. След питагорейското мълчание и след всичко преживяно - той вече е съвсем друг човек. Съхранил е в себе си всичко, което земната планета би могла да му даде като знание и мъдрост. Нуждата от пътешествия е осъществена напълно. Дошло е времето да се намеси в хода на световната история.

Неговият стремеж е да освободи човечеството от демонията на цезарите. Както преди 30 години го е преследвал Нерон, това сега прави Домициан. В Ефес той открива езотерична школа. В 96 -та год. сл. Хр. там се разиграва необичайна сцена. "В сенчестите градини на своята школа, където Аполоний обучава учениците си в перипатетически разговори, всички запленени от съвършената му мъдрост докато той говори, докато изведнъж - прекъсва речта си, сякаш ужас сковава езика му, но продължава да говори, но като човек, чийто дух е далеч извън тялото. Накрая съвсем замлъква, загледан втренчено към земята, извиква: “Убий тиранина!” Всички са вцепенени, той мълчи, сякаш изчаква изхода на събитието. И казва: "Успокойте се, ефесяни, днес тиранинът бе убит. Това, което сега ви казвам, то стана докато мълчах." Учениците били много изплашени. Аполоний продължава: "Не се учудвам, че някои не искат да повярват това, което в този миг не се знае дори в Рим. Обаче ето! Вижте! Рим научава. Новината се разнася... Вече хиляди я знаят... всички се радват... сега двойно... трайно повече... сега знае целият град... Скоро и тук ще пристигне новината... пригответе жертвата... за часа който идва... Аз искам да си тръгна и да се моля на Боговете за това, което видях". Няколко дни учениците на Аполоний прекарват в съмнение и несигурност. Обаче тогава пристигат първите куриери, които съобщават новината за убийството на тирана, при което точно потвърдили деня и часа, в който Аполоний ясновиждайки възприел всичко, което се разиграло в Рим.

На 97 годишна възраст, очевидци разказват за младежката свежест на облика на Аполоний Тиански. Като съвременник на Октавиан Август, Тиберий, Калигула, Нерон, Веспасиан, Домициан, Аполоний става свидетел на първия етап от обожествяването на цезарите. Воювал за такива философски идеали като сдържаност, човечност и мъдрост, и се борил срещу фантастичния произвол и демоничната липса на духовност, присъщи за тираните. Той действа с голям успех в храмовете и философските школи на Рим. За неговите магически способности са останали множество легенди и предания. За него, мъченик Юстин Философ разказва: “Как да се разбира това, че талисманите (telesmatа) на Аполоний имат сила, тъй като те предпазват, както ние виждаме, от яростта на вълните, злобата на вятъра и от дивите зверове; и докато чудесата на нашия Господ се пазят само в преданията, чудесата на Аполоний са твърде многобройни и се проявяват действително в сегашните събития?”

Аполоний Тиански е един от изпъкващите примери за човек, който достига величие с помощта на магичните божествени сили от миналото.

Източници

[1]

• Трите години,Емил Бок
• Езотеричен речник