Вътрешна западнокрайска революционна организация

Устав на ВЗРО

Вътрешната западнопокрайненска революционна организация известна и като „Въртоп“, съкратено ВЗРО, е българска революционна организация в Западните покрайнини, в днешна Сърбия, съществувала между 1921 и 1941 година.

ВЗРО е основана в отговор на терора, на който е подложено българското население в Западните покрайнини и Поморавието и въплъщава идеята за въоръжена борба за национално освобождение и присъединяване на областта към България. Когато репресиите на югославските власти достигат застрашителни размери, членовете на организацията пристъпват към провеждане на серия от атентати, политически убийства и диверсии на територията на Западните покрайнини и Поморавието - Враня, Ниш, Пирот, Цариброд, както и в столицата Белград. Географското название Западни покрайнинни възниква като последица от Ньойския договор. То засяга невинното население от Кулско, Царибродско, Трънско и Босилеградско, което попада под сръбско господство. След сръбската окупация са закрити 1 гимназия, 6 прогимназии и 116 основни училища. Като следствие от това на 16 декември 1928 година е учредена ВЗРО „Въртоп“. Още преди тази дата организацията се противопоставя на сърбите. През 1926 година активността на четите на Вътрешната организациа на западните покрайнини се разширява извънредно много. Като пръв помощник на революционното движение се изявява вестник, започнал да излиза от началото на годината.

Вестниците „Западно ехо“ и „Въртоп“ извършват много полезна дейност, като изваждат на показ имената на предателите от покрайнините. Сред дейците на западнокраинската организация личат имената на Емануил Попдимитров, Стилян Чилингиров, Нацко Илиев, Захари Янакиев - зверски пребит и обесен в Белград, Райко Рангелов, Виден Георев от село Кострошовци, Трънско.

ВЗРО Въртоп организира редица атентати, най-вече във влакове, като противодействие на сръбските жестокости. Известни са атентатите на Нишката и Белградката гара, през тридесетте години ВЗРО "Въртопъ" придприема няколко успешни акции съвместно със ВМРО. Част от именато на извършилите тези погроми срещу белградските укопатори са Асен Северинкин, Наум Илиев от село Петърлаш, Царибродско, Иван Тодоров Гьошев, бивш директор на Царибродската гимназия, Евтим Полски, Георги Спанчевски, Андрейчо Манов, Милан Филипов, Добри Иванов, Йордан Чкатров, Захари Янакиев от село Долна Лисина Босилеградско. На 26 януари 1932 година Захари Янакиев е обесен. Последните му думи са: "Вие ще умъртвите тялото, което е от земя, но ония борци, които ще дойдат след мен, ще отмастят." Под бесилото Янакиев извиква: "Да живее България, прощавай роден край, за теб умирам!"

На 30 май 1932 година в Белград избухват няколко адски машини, като едната от тях избухва недалеч от кралския дворец. Следват нови атентати сред които се отличава бомбения атентат във военния клуб в Белград на 30 септември 1932година. На 21 септември 1932 година избухва бомба във влака пътуващ между Белград и Ниш без да причини големи материални щети.

В средата на септември 1932 г. започват сражения между една българска чета в Западните покрайнини и цял полк на сръбската армия, битките се водят във Влашка планина при Дрянови глава и в Гребен планина. В помощ на поробителите е вдигнато населението на Дерекуле, Звонци, Одоровци, Ясенов дол, Драговитово и Поганово. То трябвало да върви напред като параван пред "храбрите войски на крал Александър". Атентатите и сраженията през 1932 година са най-високия връх в борбата на революционната организация срещу денационализаторите, в защита на българите от Западните покрайнини.