Мелани Клайн: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Учен информация
{{Биография инфо
| име = Мелани Клайн
|име = Мелани Клайн
|ширина на кутията =
| портрет =
|портрет =
| описание = австрийско-британска психоаналитичка
|ширина на картинката =
| роден-дата = [[30 март]] [[1882]]
|описание = австрийско-британска психоаналитичка
| роден-място = [[Виена]], [[Австро-Унгария]]
| починал-дата = [[22 септември]] [[1960]]
|роден-дата = [[30 март]] [[1882]]
| починал-място = [[Лондон]], [[Великобритания]]
|роден-място = [[Виена]], [[Австро-Унгария]]
|починал-дата = [[22 септември]] [[1960]] (на 78 г.)
|починал-място = [[Лондон]], [[Великобритания]]
|живял в =
|гражданство =
|националност =
|народност =
|професия =
|работил в =
|алма матер =
|научен ръководител =
|известни студенти =
|известен с =
|author_abbrev_bot =
|author_abbrev_zoo =
|повлиян от =
|повлиял =
|награди =
|религиозни възгледи =
|бележки =
|подпис =
}}
}}
{{Психоанализа}}
{{Психоанализа}}
'''Мелани Клайн''' ({{lang-de|Melanie Klein}}) е [[Австрия|австрийско]]-[[Великобритания|британска]] [[психоаналитичка]] от [[евреи|еврейски]] произход. Тя е основател на школата на [[Теория на обектните отношения|обектните отношения]] в психоанализата.
'''Мелани Клайн''' ({{lang-de|Melanie Klein}}) е [[Австрия|австрийско]]-[[Великобритания|британска]] [[психоаналитичка]] от [[евреи|еврейски]] произход. Тя е основател на школата на [[Теория на обектните отношения|обектните отношения]] в психоанализата.
Макар че тя поставя под съмнение някои фундаментални допускания на [[Зигмунд Фройд]], Клайн винаги се е смятала за верен привърженик на идеите на Фройд. Клайн е била първия човек, който използвала традиционната психоанализа с малки деца. Тя се отличава със специфичнатото си разбиране за психосексуалното развитие на децата и въвеждането на психоаналитичната практика с малки деца, което до тогава се считало, че не би имало тепрапевтичен ефект, дори за опасно. Много упорита и изискваща лоялност от последователите си, Клайн изградила много влиятелна тренировъчна програма по [[психоанализа|психоанализата]]. Клайн е представена като проявление на "женския гений" в тритомника на Юлия Кръстева посветен на тази тема.
Макар че тя поставя под съмнение някои фундаментални допускания на [[Зигмунд Фройд]], Клайн винаги се е смятала за верен привърженик на идеите на Фройд. Клайн е била първия човек, който използвала традиционната психоанализа с малки деца. Тя се отличава със специфичнатото си разбиране за психосексуалното развитие на децата и въвеждането на психоаналитичната практика с малки деца, което до тогава се считало, че не би имало тепрапевтичен ефект, дори за опасно. Много упорита и изискваща лоялност от последователите си, Клайн изградила много влиятелна тренировъчна програма по [[психоанализа|психоанализата]]. Клайн е представена като проявление на "женския гений" в тритомника на [[Юлия Кръстева]] посветен на тази тема.
Според Милани Клайн едиповият комплекс се наблюдава много по-рано отколкото Фройд е предполагал. Също така, според нея, при малките деца, веднага след раждането властват неконтролируеми нагони целящи унищожаването на обекта, който по-късно пораждат вина и страхове, които от своя страна слагат началото на по нататъшното психично развитие, на което се изграждат цялостните и пълноценни връзки с другите хора.
Според Мелани Клайн [[Едипов комплекс|едиповият комплекс]] се наблюдава много по-рано отколкото Фройд е предполагал. Също така, според нея, при малките деца, веднага след раждането властват неконтролируеми нагони целящи унищожаването на обекта, който по-късно пораждат вина и страхове, които от своя страна слагат началото на по нататъшното психично развитие, на което се изграждат цялостните и пълноценни връзки с другите хора.

== Теория ==
Изследванията на Мелани Клайн, съсредоточени върху ранните конфликти, настъпващи в отношението [[майка]] - [[дете]], й позволяват да разграничи два момента през първата година от живота на детето, всеки от които се характеризира със специфично за него "отношение към обекта" (тоест начин за възприемане на "обекта", на разполагане спрямо него). Първият от тези моменти, наречен "''шизопараноидна позиция''", обхваща първите три-четири месеца от живота. През този период кърмачето установява отношения с "частичен обект", главно майчината гръд, върху която са [[Проекция (психология)|проектирани]] [[Теория на нагоните|нагоните]] на [[либидо]]то ([[Ерос (психоанализа)|инстинкт към живота]]) и "садистично-оралните" агресивни нагони, които тогава са особено силни. По силата на това майчината гръд се разделя на "добър" и "лош" обект. Когато доставя [[удоволствие]], тя е "добрата, обичана гръд" и насочва нагона към живота навън; когато не носи удовлетворение, когато е [[Фрустрация|фрустрираща]], тя става "лоша, омразна гръд", опора на агресивния нагон. Съответно на разцеплението на обекта се извършва [[Разцепване|разцепление]] на Аза-(един "добър Аз" и един "лош Аз") по такъв начин, че аспектите "добър" и "лош" да останат разделени и да не може да бъде унищожен "добрият обект". След този период, към края на четвъртия месец и до края на първата година, една по-съвършена перцептивна организация позволява на [[бебе]]то по-добре да определи своето място. То възприема своята майка в цялост като отделна от него личност, която ту присъства, ту отсъства, общувайки с други хора. Тъкмо тогава се затвърждава ''депресивната позиция'', която достига кулминацията си към шестия месец. От този момент нататък нагоните на либидото и разрушителните нагони се насочват към "цялостния обект". Същият "обект", майката, е вече едновременно обичана и мразена. Детето опознава [[амбивалентност]]та, която поражда чувството за вина. Оттам водят началото си реактивни формации като например желанието за възстановяване на щетите, които [[Въображение|въображаемо]] й нанася; механизмите на проекция отслабват, а на [[интроекция]] се засилват. Същевременно [[Аз (психология)|Аз-ът]], който престава да бъде раздробяван на "добра" и "лоша" съставка, се стреми към по-голяма цялостност. Депресивната позиция е преодоляна, когато "добрият обект" е интроектиран стабилно и трайно. Според Клайн човек не напуска окончателно нито първата, нито втората фаза, достигащи връхната си точка в първото детство, и всеки в хода на живота си може да направи [[Регресия (психология)|регресия]] към едната или другата позиция. На по-архаичната, тази, при която има надмощие разцеплението на обекта и на Аза, а [[Защитни механизми|защитните механизми]] са главно проекцията и интроекцията, съответства психотична структура, която се среща в зряла възраст при [[Шизофрения|шизофрениите]] и параноидните субекти. На втората, при която Азът е обединен и защитни механизми са най-вече формирането на реакции, изолацията и така нататък, съответстват психични процеси, каквито се срещат при траура и депресивните състояния. От друга страна, трябва да се отбележи, че Мелани Клайн свързва по време едиповия комплекс с втората фаза ("депресивната позиция"), тоест с момента, в който може да се установи отношение с "цялостни личности". На Мелани Клайн принадлежат следните трудове: Детска психоанализа (1932), Есета по психоанализа (1947), Развитието на психоанализата (1952).


==Книги==
==Книги==

Версия от 16:32, 6 май 2009

Шаблон:Учен информация

Мелани Клайн (Шаблон:Lang-de) е австрийско-британска психоаналитичка от еврейски произход. Тя е основател на школата на обектните отношения в психоанализата. Макар че тя поставя под съмнение някои фундаментални допускания на Зигмунд Фройд, Клайн винаги се е смятала за верен привърженик на идеите на Фройд. Клайн е била първия човек, който използвала традиционната психоанализа с малки деца. Тя се отличава със специфичнатото си разбиране за психосексуалното развитие на децата и въвеждането на психоаналитичната практика с малки деца, което до тогава се считало, че не би имало тепрапевтичен ефект, дори за опасно. Много упорита и изискваща лоялност от последователите си, Клайн изградила много влиятелна тренировъчна програма по психоанализата. Клайн е представена като проявление на "женския гений" в тритомника на Юлия Кръстева посветен на тази тема. Според Мелани Клайн едиповият комплекс се наблюдава много по-рано отколкото Фройд е предполагал. Също така, според нея, при малките деца, веднага след раждането властват неконтролируеми нагони целящи унищожаването на обекта, който по-късно пораждат вина и страхове, които от своя страна слагат началото на по нататъшното психично развитие, на което се изграждат цялостните и пълноценни връзки с другите хора.

Теория

Изследванията на Мелани Клайн, съсредоточени върху ранните конфликти, настъпващи в отношението майка - дете, й позволяват да разграничи два момента през първата година от живота на детето, всеки от които се характеризира със специфично за него "отношение към обекта" (тоест начин за възприемане на "обекта", на разполагане спрямо него). Първият от тези моменти, наречен "шизопараноидна позиция", обхваща първите три-четири месеца от живота. През този период кърмачето установява отношения с "частичен обект", главно майчината гръд, върху която са проектирани нагоните на либидото (инстинкт към живота) и "садистично-оралните" агресивни нагони, които тогава са особено силни. По силата на това майчината гръд се разделя на "добър" и "лош" обект. Когато доставя удоволствие, тя е "добрата, обичана гръд" и насочва нагона към живота навън; когато не носи удовлетворение, когато е фрустрираща, тя става "лоша, омразна гръд", опора на агресивния нагон. Съответно на разцеплението на обекта се извършва разцепление на Аза-(един "добър Аз" и един "лош Аз") по такъв начин, че аспектите "добър" и "лош" да останат разделени и да не може да бъде унищожен "добрият обект". След този период, към края на четвъртия месец и до края на първата година, една по-съвършена перцептивна организация позволява на бебето по-добре да определи своето място. То възприема своята майка в цялост като отделна от него личност, която ту присъства, ту отсъства, общувайки с други хора. Тъкмо тогава се затвърждава депресивната позиция, която достига кулминацията си към шестия месец. От този момент нататък нагоните на либидото и разрушителните нагони се насочват към "цялостния обект". Същият "обект", майката, е вече едновременно обичана и мразена. Детето опознава амбивалентността, която поражда чувството за вина. Оттам водят началото си реактивни формации като например желанието за възстановяване на щетите, които въображаемо й нанася; механизмите на проекция отслабват, а на интроекция се засилват. Същевременно Аз-ът, който престава да бъде раздробяван на "добра" и "лоша" съставка, се стреми към по-голяма цялостност. Депресивната позиция е преодоляна, когато "добрият обект" е интроектиран стабилно и трайно. Според Клайн човек не напуска окончателно нито първата, нито втората фаза, достигащи връхната си точка в първото детство, и всеки в хода на живота си може да направи регресия към едната или другата позиция. На по-архаичната, тази, при която има надмощие разцеплението на обекта и на Аза, а защитните механизми са главно проекцията и интроекцията, съответства психотична структура, която се среща в зряла възраст при шизофрениите и параноидните субекти. На втората, при която Азът е обединен и защитни механизми са най-вече формирането на реакции, изолацията и така нататък, съответстват психични процеси, каквито се срещат при траура и депресивните състояния. От друга страна, трябва да се отбележи, че Мелани Клайн свързва по време едиповия комплекс с втората фаза ("депресивната позиция"), тоест с момента, в който може да се установи отношение с "цялостни личности". На Мелани Клайн принадлежат следните трудове: Детска психоанализа (1932), Есета по психоанализа (1947), Развитието на психоанализата (1952).

Книги

  • "The collected Writings of Melanie Klein"
    • Volume 1 - "Love, Guilt and Reparation: And Other Works 1921-1945", London: Hogarth Press.
    • Volume 2 - "The Psychoanalysis of Children", London: Hogarth Press.
    • Volume 3 - "Envy and Gratitude", London: Hogarth Press.
    • Volume 4 - "Narrative of a Child Analysis", London: Hogarth Press.

Вижте също

Външни препратки

Шаблон:Учен-мъниче